Застрашени растения в страната, засегнати от климатичните промени
Публикацията е ориентирана към проучване на казуса, обвързван с отрицателното влияние на климатичните промени върху застрашени типове растения в страната ни, включени в Червената книга.
Анализът на метеорологичните данни за интервала 1961-2016 година сподели, че температурата на въздуха в България се е повишила сред +0,2 и+0,6°C като най-голямо повишение се открива през август (Рачев, 2018). Същевременно през интервала 1991-2010 година се открива статистически значимо повишаване на дните с евентуално рискови и рискови превалявания по отношение на интервала 1961-1990 година (Бочева, 2014). Прогнозите на Националния институт по метеорология и хидрология към Българска академия на науките (НИМХ) демонстрират предстоящо повишение на въздушните температури в България сред 1,6°C и 3,1°C към 2050 година (Фиг. 1) (Национална тактика, 2018).
Следователно в страната се следи наклонност към стопляне и смяна в режима на преваляванията, което води до смяна и в изпарението и вследствие променя отношението топлина-влага, което играе значима роля за развиването на растителността. Затова в тази поредност публикации ще разгледаме по какъв начин тези промени рефлектират върху растителните типове и техните хабитати, които имат значима екологична значителност.
Климатичните промени въздействат негативно върху голям брой организми по света и в България, като растенията не вършат изключение. Широко публикуваните типове растения в България не трябва да бъдат подценявани в това отношение, само че изключително уязвими са типове, които по една или друга причина са с лимитирани популации. В България се следят редица застрашени типове растения, повлияни отрицателно от промените в климата и това е втората публикация от поредност, обвързвана с разглеждането на този проблем, като може да прочетете първата тук: Застрашени местообитания в България: тревни и храстови.
Но за какво това би трябвало да ни вълнува? Тези типове са скъпи за нас от една или друга позиция: някои от тях са с високо ценени лечебни свойства, други имат чисто декоративна стойност, а трети са способни да притеглят туристи от целия свят заради своята изключителна необичайност и хубост. Основен източник на информация за тази обява е том I от Червената книга на България, обвързван с растенията и гъбите.
Първият тип е. Видът попада в категорията на застрашените в страната и съставлява български ендемит (среща се само у нас) и по-точно в Стара планина. Ценен е като украсителен и лековит тип, а измежду заканите за него са засушяването и стоплянето, подсилвани от климатичните промени.
е балкански ендемит, който е заплашен тип в България. Местообитанията му включват територии в планините Стара планина, Рила и Пирин. Таксонът е прочут със своите лечебни свойства, а измежду аргументите за намаляването му са климатичните промени и по-точно повишението на температурите и засушаването.
Следващият обсъждан тип е, заплашен за страната ни. Както показва наименованието му, той е високо скъп заради своите декоративни свойства и е публикуван в планината Странджа. Заплаха за него е засушаването, подсилвано от промените в климата.
е сериозно заплашен тип, срещащ се на територията на Стара планина, който е заплашен от стоплянето на климата и подбуденото от това засушаване.
расте в Пирин и Родопите, като попада в категорията на сериозно застрашените типове в страната. Заплахите за него се коренят в редица фактори, като измежду тях попадат и климатичните промени, водещи до засушавания.
е сериозно заплашен тип, който е публикуван в планините Рила и Родопи. Отрицателно влияние му оказват климатичните промени и в частност засушаването.
представлява сериозно заплашен тип, възходящ в Средните Родопи, който е заплашен от голям брой фактори, като тук може да бъде посочено и изменението в хидроложкия му режим, подбуден от промените в климата.
Седемте прегледани типа в тази обява попадат в друга категория на застрашеност и имат значима лечебна и орнаментна стойност. Сред заканите за тях се следят и климатичните промени, които може да доведат до още по-силното ограничение на местообитанията им. Наш дълг е да насочим напъните си към опазването им, тъй като те съставляват неделима част от биоразнообразието на страната.
Автор: Борислав Григоров / Климатека
В обявата са употребявани материали от:
- Рачев, Г., 2018. Климатология. Въпроси и отговори. София, изд. „ Парадигма “, 258 с.
- Национална тактика за акомодация към изменението на климата и План за деяние, Министерство на околната среда и водите, 2018.
- Червена книга на Република България, Том I
