Марк Рюте: Севернокорейски войски в Европа - повратна точка. Дали...
Публикация с създател Марк Рюте, общоприет секретар на НАТО в. Преводът и заглавието са на редакцията на ФрогНюз.
Миналата седмица делегация от южнокорейски ръководители на разузнаването и защитата осведоми 32-те съдружници от НАТО и нашите индо-тихоокеански сътрудници за разполагането на хиляди севернокорейски бойци в съветската Курска област с желанието да вземат участие в нападателната война против Украйна.
Севернокорейските войски на европейска земя сигурно са исторически факт - и то по неправилни аргументи. За първи път от един век насам Русия кани задгранични войски в страната.
И това би трябвало да накара всички ни да се замислим.
Дали не сме на прага на нещо доста по-мрачно от опустошението, което към този момент е сполетяло народа на Украйна?
Литанията от провали на президента Владимир Путин, откогато стартира тази безсмислена война, единствено направи Русия по-зависима от властническите си другари в Азия: Китай, Иран и Северна Корея.
Въпреки че войната на Русия против Украйна сътвори големи зависимости, високомерието на Путин продължава да дефинира вземането на решения. Той разчита на Китай, с цел да поддържа съветската стопанска система и да получи достъп до технологии с двойна приложимост, с цел да поддържа военните си старания. Той разчита на Иран за смъртоносните безпилотни самолети и ракети, които убиха и осакатиха толкоз доста украинци. Зависи и от Северна Корея за милиони муниции, балистични ракети, а в този момент и за бойци.
Всичко това са признаци на възходящо обезсърчение.
На всички фронтове Путин не съумява да реализира стратегическите си цели посредством тази противозаконна и недомислена нападателна война. Докато ние се стремим към обективен и дълготраен завършек на спора, той единствено го удължава и уголемява.
Това е обвързвано с невероятна цена. Русия понася към 1200 жертви дневно - повече от 600 000 от февруари 2022 година насам. И некадърен да се изправи пред политическата цена на всеобщата военна тегоба, Путин в този момент реши да призове бойци и от Северна Корея.
Това рисково разширение на спора ескалира войната и демонстрира, че нашата сигурност не е районна, а световна.
Путин сигурно не получава тази поддръжка гратис. В подмяна на това съветският президент поддържа режима на Ким Чен Ун, който изпитва дефицит на парични средства, като дава на Пхенян военни технологии, които диктаторът ще употребява, с цел да заплашва съседите си, увеличавайки неустойчивостта на Корейския полуостров.
Освен това севернокорейците, които не са водили война от над 70 години, в този момент ще придобият скъп опит на бойното поле и визия за актуалните спорове. Едва предходната седмица страната организира тестване на междуконтинентална балистична ракета с най-дълъг обхват - първото от година насам - в следващо нарушаване на голям брой резолюции на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
Задълбочаването на военните и икономическите връзки сред безразсъдна Русия и окуражена Северна Корея освен заплашва евроатлантическата и индо-тихоокеанската сигурност, само че е и извънредно рисково за световната сигурност.
Китай носи особена отговорност тук, като употребява въздействието си върху Пхенян и Москва, с цел да подсигурява, че те ще прекратят тези дейности. Пекин не може да се преструва, че предизвиква мира, до момента в който си затваря очите за възходящата експанзия.
От началото на пълномащабното навлизане на Русия съдружниците от НАТО са дали повече от 99% от цялата военна поддръжка за Украйна. И ние сме на път да осъществим финансовото заричане за 40 милиарда евро военна помощ за Украйна през тази година.
Това, от което се нуждаем в този момент, е политически ангажимент за опазване на курса за дълъг интервал от време.
Досега нашата поддръжка поддържаше Украйна в битката. Но би трябвало да създадем доста повече, с цел да променим траекторията на спора. Трябва да повишим цената за Путин и неговите властнически другари.
Също по този начин би трябвало да влагаме повече в връзките си с нашите сътрудници от Индо-Тихоокеанския район. Това значи повече съвещания, повече продан на разследваща информация - както направихме предходната седмица - и повече практическо и политическо съдействие, в това число в региона на отбранителното произвеждане.
Нашите индо-тихоокеански сътрудници към този момент вършат доста за Украйна и се надяваме, че могат да усилят поддръжката си още повече.
Подкрепата за Украйна коства дребна част от годишните ни военни бюджети и по-малко от 1 % от годишния ни Брутният вътрешен продукт. Това е дребна цена, която би трябвало да се заплати за мир. Въпросът е дали можем да си позволим да не го създадем?
Миналата седмица делегация от южнокорейски ръководители на разузнаването и защитата осведоми 32-те съдружници от НАТО и нашите индо-тихоокеански сътрудници за разполагането на хиляди севернокорейски бойци в съветската Курска област с желанието да вземат участие в нападателната война против Украйна.
Севернокорейските войски на европейска земя сигурно са исторически факт - и то по неправилни аргументи. За първи път от един век насам Русия кани задгранични войски в страната.
И това би трябвало да накара всички ни да се замислим.
Дали не сме на прага на нещо доста по-мрачно от опустошението, което към този момент е сполетяло народа на Украйна?
Литанията от провали на президента Владимир Путин, откогато стартира тази безсмислена война, единствено направи Русия по-зависима от властническите си другари в Азия: Китай, Иран и Северна Корея.
Въпреки че войната на Русия против Украйна сътвори големи зависимости, високомерието на Путин продължава да дефинира вземането на решения. Той разчита на Китай, с цел да поддържа съветската стопанска система и да получи достъп до технологии с двойна приложимост, с цел да поддържа военните си старания. Той разчита на Иран за смъртоносните безпилотни самолети и ракети, които убиха и осакатиха толкоз доста украинци. Зависи и от Северна Корея за милиони муниции, балистични ракети, а в този момент и за бойци.
Всичко това са признаци на възходящо обезсърчение.
На всички фронтове Путин не съумява да реализира стратегическите си цели посредством тази противозаконна и недомислена нападателна война. Докато ние се стремим към обективен и дълготраен завършек на спора, той единствено го удължава и уголемява.
Това е обвързвано с невероятна цена. Русия понася към 1200 жертви дневно - повече от 600 000 от февруари 2022 година насам. И некадърен да се изправи пред политическата цена на всеобщата военна тегоба, Путин в този момент реши да призове бойци и от Северна Корея.
Това рисково разширение на спора ескалира войната и демонстрира, че нашата сигурност не е районна, а световна.
Путин сигурно не получава тази поддръжка гратис. В подмяна на това съветският президент поддържа режима на Ким Чен Ун, който изпитва дефицит на парични средства, като дава на Пхенян военни технологии, които диктаторът ще употребява, с цел да заплашва съседите си, увеличавайки неустойчивостта на Корейския полуостров.
Освен това севернокорейците, които не са водили война от над 70 години, в този момент ще придобият скъп опит на бойното поле и визия за актуалните спорове. Едва предходната седмица страната организира тестване на междуконтинентална балистична ракета с най-дълъг обхват - първото от година насам - в следващо нарушаване на голям брой резолюции на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
Задълбочаването на военните и икономическите връзки сред безразсъдна Русия и окуражена Северна Корея освен заплашва евроатлантическата и индо-тихоокеанската сигурност, само че е и извънредно рисково за световната сигурност.
Китай носи особена отговорност тук, като употребява въздействието си върху Пхенян и Москва, с цел да подсигурява, че те ще прекратят тези дейности. Пекин не може да се преструва, че предизвиква мира, до момента в който си затваря очите за възходящата експанзия.
От началото на пълномащабното навлизане на Русия съдружниците от НАТО са дали повече от 99% от цялата военна поддръжка за Украйна. И ние сме на път да осъществим финансовото заричане за 40 милиарда евро военна помощ за Украйна през тази година.
Това, от което се нуждаем в този момент, е политически ангажимент за опазване на курса за дълъг интервал от време.
Досега нашата поддръжка поддържаше Украйна в битката. Но би трябвало да създадем доста повече, с цел да променим траекторията на спора. Трябва да повишим цената за Путин и неговите властнически другари.
Също по този начин би трябвало да влагаме повече в връзките си с нашите сътрудници от Индо-Тихоокеанския район. Това значи повече съвещания, повече продан на разследваща информация - както направихме предходната седмица - и повече практическо и политическо съдействие, в това число в региона на отбранителното произвеждане.
Нашите индо-тихоокеански сътрудници към този момент вършат доста за Украйна и се надяваме, че могат да усилят поддръжката си още повече.
Подкрепата за Украйна коства дребна част от годишните ни военни бюджети и по-малко от 1 % от годишния ни Брутният вътрешен продукт. Това е дребна цена, която би трябвало да се заплати за мир. Въпросът е дали можем да си позволим да не го създадем?
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ