Мрежата към Волгин: Изказването му за Народния съд е примитивно и неумно, СЕМ?!?
Публикация на журналиста от БНР Петър Волгин провокира редица мнения в обществените мрежи. В поста си той дефинира като нагъл паралия Хампарцумян и заключва, че е задоволително да го гледаш към 10 минути, с цел да схванеш за какво е трябвало да има Народен съд:
„ Достатъчно е да погледаш единствено десетина минути някой нагъл паралия като Хампарцумян, с цел да схванеш за какво е трябвало да има Народен съд ”, гласи постът на Волгин.
Ето и част от мненията:
Тома Биков:
В ефира на публичното радио, водещият Петър Волгин е споделил следното: " Достатъчно е да погледаш единствено десетина минути някой нагъл и неумен паралия като Хампарцумян, с цел да схванеш, за какво е трябвало да има Народен съд. " Тук въпросът не опира единствено до изложение на персонално мнение или користолюбие, каквото в БНР е по-скоро предписание, в сравнение с изключение. От 33 години в България има публичен консенсус против политическото принуждение и това е най-големият триумф на прехода. Народният съд и предшестващите и последващите го събития, са пикът на политическо принуждение в новата българска история. Впрочем интервалът на политическо принуждение стартира още през 1919 година при ръководството на Александър Стамболийски и завършва с Кръглата маса и изборите за Велико национално заседание през 1990 година. Изводът е, че нашето общество е прекарало повече време във времена на политическо принуждение, в сравнение с във времена на цивилен свободи и плурализъм. Жертва на политическото принуждение, Народния съд и всевъзможен тип репресии са и богати, и небогати, и " нахални " и скромни, и умни и " неумни ", и комунисти и антикомунисти, и публицисти, и нежурналисти. Когато водещ в публичното радио стартира да се прави на забавен с сходни рани на българската национална тъкан, той не просто смъква престижа на радиото, само че и отваря отначало тези рани. Изказването на Волгин е примитивно и неумно, както би споделил той. То не е за Народен съд и присъда, само че е мотив за размисъл във връзка с ролята и отговорността на една социална медия и водещите, които я въплъщават. Затова и мисля, че дебатът не трябва да се води за това, дали политическото принуждение е било вярно или погрешно, а за това до каква степен стигат правата на публицистите в публичните медии и от къде стартира тяхната отговорност. Очевидно тези граници сега не съществуват. Поне в БНР.
Ивет Добромирова
“Реформаторските сили ” ще създадат ли нещо по мотива или по-важни са постовете на Копейкин за сина му?
Тъй като през днешния ден оповестиха отворени порти за коалиция с Българска комунистическа партия, това ще мине без нормалния звук и викове от тяхната дребна, само че шумна клика.
Обзалагам се.
Евгени Петров:
Петър Волгин по публичното БНР: " Достатъчно е да погледаш единствено десетина минути някой нагъл и неумен паралия като Хампарцумян, с цел да схванеш за какво е трябвало да има Народен съд. " И това навръх 1 февруари...
Съвет за електронни медии, за какво се вършиме на починал пор?
И не ми обяснявайте за свободата на словото. Мога да ви изтъквам от конституцията на Съединени американски щати, през Волтер до неокласиците. И най-важното, изпитал съм го на процедура. Правото на свободно изложение не е щит за опрощение на мракобесни и незаконни режими. Не и по БНР.
„ Достатъчно е да погледаш единствено десетина минути някой нагъл паралия като Хампарцумян, с цел да схванеш за какво е трябвало да има Народен съд ”, гласи постът на Волгин.
Ето и част от мненията:
Тома Биков:
В ефира на публичното радио, водещият Петър Волгин е споделил следното: " Достатъчно е да погледаш единствено десетина минути някой нагъл и неумен паралия като Хампарцумян, с цел да схванеш, за какво е трябвало да има Народен съд. " Тук въпросът не опира единствено до изложение на персонално мнение или користолюбие, каквото в БНР е по-скоро предписание, в сравнение с изключение. От 33 години в България има публичен консенсус против политическото принуждение и това е най-големият триумф на прехода. Народният съд и предшестващите и последващите го събития, са пикът на политическо принуждение в новата българска история. Впрочем интервалът на политическо принуждение стартира още през 1919 година при ръководството на Александър Стамболийски и завършва с Кръглата маса и изборите за Велико национално заседание през 1990 година. Изводът е, че нашето общество е прекарало повече време във времена на политическо принуждение, в сравнение с във времена на цивилен свободи и плурализъм. Жертва на политическото принуждение, Народния съд и всевъзможен тип репресии са и богати, и небогати, и " нахални " и скромни, и умни и " неумни ", и комунисти и антикомунисти, и публицисти, и нежурналисти. Когато водещ в публичното радио стартира да се прави на забавен с сходни рани на българската национална тъкан, той не просто смъква престижа на радиото, само че и отваря отначало тези рани. Изказването на Волгин е примитивно и неумно, както би споделил той. То не е за Народен съд и присъда, само че е мотив за размисъл във връзка с ролята и отговорността на една социална медия и водещите, които я въплъщават. Затова и мисля, че дебатът не трябва да се води за това, дали политическото принуждение е било вярно или погрешно, а за това до каква степен стигат правата на публицистите в публичните медии и от къде стартира тяхната отговорност. Очевидно тези граници сега не съществуват. Поне в БНР.
Ивет Добромирова
“Реформаторските сили ” ще създадат ли нещо по мотива или по-важни са постовете на Копейкин за сина му?
Тъй като през днешния ден оповестиха отворени порти за коалиция с Българска комунистическа партия, това ще мине без нормалния звук и викове от тяхната дребна, само че шумна клика.
Обзалагам се.
Евгени Петров:
Петър Волгин по публичното БНР: " Достатъчно е да погледаш единствено десетина минути някой нагъл и неумен паралия като Хампарцумян, с цел да схванеш за какво е трябвало да има Народен съд. " И това навръх 1 февруари...
Съвет за електронни медии, за какво се вършиме на починал пор?
И не ми обяснявайте за свободата на словото. Мога да ви изтъквам от конституцията на Съединени американски щати, през Волтер до неокласиците. И най-важното, изпитал съм го на процедура. Правото на свободно изложение не е щит за опрощение на мракобесни и незаконни режими. Не и по БНР.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ