Проверка на факти: Имат ли общо сахарският прах у нас и самолетите за изкуствен дъжд?
Публикации в обществените мрежи слагат под подозрение навлизането на сахарски прахуляк в края на март в България и обвързват явлението с внушения, че самолети със специфични резервоари тровят природата. Като поддръжка на изказванието си създателят на обявата насочва към линк на репортаж на Българска национална телевизия от 31 март за пробно предизвикателство на превалявания край Русе.
Екипът ни ревизира какви са обстоятелствата.
Сахарски прахуляк в България
В Национален институт по метеорология и хидрология работи специфичен екип, който извършва план по програмата " Коперник ", обвързван с това да пресъздава и показва сахарския прахуляк и неговото развиване над региона на България и към страната. На на разнообразни равнища - приземно, на 1000 м и на 3000 м. височина.
Пустинният или така наречен " сахарски прахуляк " е събитие, всекидневно за България през пролетните месеци, изяснява Анастасия Стойчева - метеоролог в Националния институт по метеорология и хидрология, който следи климатичните процеси у нас.
" Последният случай, който имахме през 2024 г, в края на март, началото на април, също беше много нескончаем, с много високи концентрации на няколко пъти, освен над нашата страна, само че и над доста региони от Европа ".
Публикации на Национален институт по метеорология и хидрология от 27 март и 31 март предизвестяват за нахлуване на сахарски необитаем прахуляк в атмосферата в България.
Прахът доближава до Балканите от Северна Африка като присъщото за това събитие е, че въздухът е мъждив и виждаме жълтеникав прахуляк по повърхностите.
" Северната част на африканския континент е източникът на сахарски прахуляк най-често. С югозападен транспорт най-често до Балканите доближава такова замърсяване. То може да остане във височина към 3000 м, над 2000 м и да не се утаи при земята. При подобаващи условия, когато във височина се сменят циркулационно изискванията, част от този прахуляк може да се утаи на земята - това е така наречен изсъхнало отсрочване. А когато се получи композиция на развой, при който чакаме превалявания, тогава сахарският прахуляк влиза в облачността, става част от облачната маса и с изваляване, т.е. мокро отсрочване, пада на земната повърхнина. Тогава са известни така наречен цветни превалявания. Те могат да бъдат от дъжд, могат да бъдат и от сняг. Дъждът в равнинната част на страната е с присъщите петна по колите, по други повърхности, на които могат да се видят тези дребни прашинки от Сахара ", споделя Анастасия Стойчева.
Как се провокира неестествен дъжд?
Технологията по така наречен засяване на облаци съществува повече от половин век и се ползва в битката с градушките. За задачата се употребява реагент - сребърен йодид (AgI), който се разпръсква в градоносните облаци.
У нас все още се работи по друга, сходна технология - , които доставят реагент - изкуствени ледообразуващи ядра (АgJ) в градоносните облаци.
Тази година и е планувано да се реализира над територия от към 22 милиона дка в областите Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Сливен, Видин, Монтана, Враца и Плевен от 11 командни пункта и 262 ракетни площадки към тях.
В някои страни е навлязло потреблението на самолети, чиито резервоари разпръскват сребърен йодид (AgI). Към момента у нас тази технология е на стадий пробни действия. На подобен тестови полет, извършен на 27 март край Русе, е отдаден и репортажът на Българска национална телевизия, представен в обявата за сахарския пясък.
Свързваме се с компанията, провела полетите, с цел да научим детайлности за технологията, по която работят.
" За момента сме провели два полета, нямаше на процедура пролетни условия с такава слоеста облачност, при която се чака някакви превалявания да се случат, че да има потребност.
Целим се в евентуално градоопасни облаци и вършим засев с реагенти, тъй че да противодействаме на формиращата се в облаците градушка.
Реагентите, това са субстанции като сребърен йодид, който е публично утвърден за работата с противоградова отбрана. На този принцип действат всички стратегии по света, които се борят с градушката. Колегите в Гърция имат четири самолета, с които пазят аграрни територии, в Македония работят с три по-малки самолетчета ", изясни Стефан Бабов, началник отдел " Наземно и авиационно обслужване " на компанията.
Бабов твърди, че за четирите часа пробни полети са употребявани сред 120 и 180 грама сребърен йодид.
Фирмата работи с екип от метеоролози, които възнамеряват и преценят кои облаци да " засеят ". От компанията водят предварителни диалози с отрасловите министерства, както и с Басейнова дирекция за внедряване на технологията и у нас.
Според доцент Бисер Христов, специалист по почвознание от Лесотехническия университет, сребърният йодид може да бъде рисков за почвата, само че единствено, в случай че е насъбран в огромни количества и на едно и също място.
" В България няма такива изследвания, в чужбина има. Счита се, че работи токсично върху някои микроорганизми и по този метод въздейства върху почвената микрофлора. Той по принцип е слаборазтворим, което значи, че не е толкоз рисков, само че с натрупването във времето би могъл да е отровен за микрофлората в почвите. Но доколкото съм осведомен, не се употребяват толкоз огромни концентрации във въздуха и има доста огромно разпръскване ", споделя доцент Христов.
В България най-големите замърсители на почвите в близкото минало са били тежките метали, свързани с индустриалното произвеждане. Другите по-често срещани замърсители са препарати за растителна отбрана, които към този момент са неразрешени като ДДТ, споделя доцент Бисер Христов.
Освен за битка с градушките, технологията се употребява и в региони на продължителна суша. Методът се ползва в ОАЕ, Китай, Съединени американски щати, Русия и Австралия.
" Технологията се употребява от 70-80 години. За да има дъжд, са нужни три условия - богат на водни пари въздух, задоволително охладен и да има по този начин наречените кондензационни ядра. Именно с това посяване в облака се вкарват такива микроскопични частици от порядъка на 10 минус седем, 10 на минус четвърта. Точно към тях се появяват първичните артикули на кондензацията, в множеството случаи дребни водни капчици ", споделя гл. ас. Светослав Митков, метеоролог от Лесотехническия университет.
Заключение: Твърдението, което слага под подозрение навлизането на сахарски прахуляк и обвързва явлението с пробни полети за битка с градушките, е погрешно. Навлизането на сахарски прахуляк у нас и пробният полет по засяване на облаци са се случили в един и същи интервал, само че това не значи, че са свързани. Едното е естествено събитие, проследено от метеоролози у нас и в Европа, а другото - тест на технология за битка с градушките.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Екипът ни ревизира какви са обстоятелствата.
Сахарски прахуляк в България
В Национален институт по метеорология и хидрология работи специфичен екип, който извършва план по програмата " Коперник ", обвързван с това да пресъздава и показва сахарския прахуляк и неговото развиване над региона на България и към страната. На на разнообразни равнища - приземно, на 1000 м и на 3000 м. височина.
Пустинният или така наречен " сахарски прахуляк " е събитие, всекидневно за България през пролетните месеци, изяснява Анастасия Стойчева - метеоролог в Националния институт по метеорология и хидрология, който следи климатичните процеси у нас.
" Последният случай, който имахме през 2024 г, в края на март, началото на април, също беше много нескончаем, с много високи концентрации на няколко пъти, освен над нашата страна, само че и над доста региони от Европа ".
Публикации на Национален институт по метеорология и хидрология от 27 март и 31 март предизвестяват за нахлуване на сахарски необитаем прахуляк в атмосферата в България.
Прахът доближава до Балканите от Северна Африка като присъщото за това събитие е, че въздухът е мъждив и виждаме жълтеникав прахуляк по повърхностите.
" Северната част на африканския континент е източникът на сахарски прахуляк най-често. С югозападен транспорт най-често до Балканите доближава такова замърсяване. То може да остане във височина към 3000 м, над 2000 м и да не се утаи при земята. При подобаващи условия, когато във височина се сменят циркулационно изискванията, част от този прахуляк може да се утаи на земята - това е така наречен изсъхнало отсрочване. А когато се получи композиция на развой, при който чакаме превалявания, тогава сахарският прахуляк влиза в облачността, става част от облачната маса и с изваляване, т.е. мокро отсрочване, пада на земната повърхнина. Тогава са известни така наречен цветни превалявания. Те могат да бъдат от дъжд, могат да бъдат и от сняг. Дъждът в равнинната част на страната е с присъщите петна по колите, по други повърхности, на които могат да се видят тези дребни прашинки от Сахара ", споделя Анастасия Стойчева.
Как се провокира неестествен дъжд?
Технологията по така наречен засяване на облаци съществува повече от половин век и се ползва в битката с градушките. За задачата се употребява реагент - сребърен йодид (AgI), който се разпръсква в градоносните облаци.
У нас все още се работи по друга, сходна технология - , които доставят реагент - изкуствени ледообразуващи ядра (АgJ) в градоносните облаци.
Тази година и е планувано да се реализира над територия от към 22 милиона дка в областите Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Сливен, Видин, Монтана, Враца и Плевен от 11 командни пункта и 262 ракетни площадки към тях.
В някои страни е навлязло потреблението на самолети, чиито резервоари разпръскват сребърен йодид (AgI). Към момента у нас тази технология е на стадий пробни действия. На подобен тестови полет, извършен на 27 март край Русе, е отдаден и репортажът на Българска национална телевизия, представен в обявата за сахарския пясък.
Свързваме се с компанията, провела полетите, с цел да научим детайлности за технологията, по която работят.
" За момента сме провели два полета, нямаше на процедура пролетни условия с такава слоеста облачност, при която се чака някакви превалявания да се случат, че да има потребност.
Целим се в евентуално градоопасни облаци и вършим засев с реагенти, тъй че да противодействаме на формиращата се в облаците градушка.
Реагентите, това са субстанции като сребърен йодид, който е публично утвърден за работата с противоградова отбрана. На този принцип действат всички стратегии по света, които се борят с градушката. Колегите в Гърция имат четири самолета, с които пазят аграрни територии, в Македония работят с три по-малки самолетчета ", изясни Стефан Бабов, началник отдел " Наземно и авиационно обслужване " на компанията.
Бабов твърди, че за четирите часа пробни полети са употребявани сред 120 и 180 грама сребърен йодид.
Фирмата работи с екип от метеоролози, които възнамеряват и преценят кои облаци да " засеят ". От компанията водят предварителни диалози с отрасловите министерства, както и с Басейнова дирекция за внедряване на технологията и у нас.
Според доцент Бисер Христов, специалист по почвознание от Лесотехническия университет, сребърният йодид може да бъде рисков за почвата, само че единствено, в случай че е насъбран в огромни количества и на едно и също място.
" В България няма такива изследвания, в чужбина има. Счита се, че работи токсично върху някои микроорганизми и по този метод въздейства върху почвената микрофлора. Той по принцип е слаборазтворим, което значи, че не е толкоз рисков, само че с натрупването във времето би могъл да е отровен за микрофлората в почвите. Но доколкото съм осведомен, не се употребяват толкоз огромни концентрации във въздуха и има доста огромно разпръскване ", споделя доцент Христов.
В България най-големите замърсители на почвите в близкото минало са били тежките метали, свързани с индустриалното произвеждане. Другите по-често срещани замърсители са препарати за растителна отбрана, които към този момент са неразрешени като ДДТ, споделя доцент Бисер Христов.
Освен за битка с градушките, технологията се употребява и в региони на продължителна суша. Методът се ползва в ОАЕ, Китай, Съединени американски щати, Русия и Австралия.
" Технологията се употребява от 70-80 години. За да има дъжд, са нужни три условия - богат на водни пари въздух, задоволително охладен и да има по този начин наречените кондензационни ядра. Именно с това посяване в облака се вкарват такива микроскопични частици от порядъка на 10 минус седем, 10 на минус четвърта. Точно към тях се появяват първичните артикули на кондензацията, в множеството случаи дребни водни капчици ", споделя гл. ас. Светослав Митков, метеоролог от Лесотехническия университет.
Заключение: Твърдението, което слага под подозрение навлизането на сахарски прахуляк и обвързва явлението с пробни полети за битка с градушките, е погрешно. Навлизането на сахарски прахуляк у нас и пробният полет по засяване на облаци са се случили в един и същи интервал, само че това не значи, че са свързани. Едното е естествено събитие, проследено от метеоролози у нас и в Европа, а другото - тест на технология за битка с градушките.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ