Разходите растат по-бързо от приходите, бюджетният модел влиза в рискова зона
Публичният дълг може да доближи 37% от Брутният вътрешен продукт до 2028 година, а автоматизираните индексации и надценените доходи заплашват устойчивостта на финансите
Доц. доктор Десислава Калчева е член на Фискалния съвет на България от март 2025 година Тя е учител в Стопанския факултет на Софийски университет „ Св. Климент Охридски “, където води лекции и извършения по дисциплините „ Публични финанси “, „ Местни финанси “ и „ Практикум по финансов мениджмънт в обществения бранш “. Научните и експертните ѝ ползи са в региона на обществените финанси, фискалната децентрализация, районното развиване и общинските финанси, като е взела участие в редица планове и работни групи по тези тематики.
- Доц. доктор Калчева, малко на брой отвън София въобще подозират за съществуването на Фискален съвет, камо ли да знаят каква е неговата функционалност. Каква в действителност е активността на тази конструкция?
- Фискалните препоръки или самостоятелните фискални институции съставляват относително нов съставен елемент на европейската рамка за фискално ръководство. Тяхното основаване се форсира след финансово-икономическата рецесия от 2008–2009 година, с съществена цел да способстват за устойчивостта и прозрачността на обществените финанси посредством самостоятелен разбор, оценка и контрол върху фискалната политика.
В България Фискалният съвет е основан през 2015 година като самостоятелен орган, който проучва и прави оценка фискалната политика и бюджетната рамка. Основната му роля е да способства за устойчиви обществени финанси и по-голяма бистрота в ръководството на държавните финанси. Сред основните задания на съвета е правенето на мнения по плановете на държавния бюджет, бюджета на държавното публично обезпечаване и бюджета на Националната здравноосигурителна каса, както и оценката на тяхното осъществяване. Членовете на съвета също по този начин показват експертни позиции по политики и решения, свързани със стабилността на обществените финанси.
- Как оценявате настоящото положение на бюджетната резистентност в България и кои са най-големите опасности за обществените финанси през идващите години, изключително поради служебния кабинет и неналичието на постоянен бюджет?
- През последните години се следи изпреварващ растеж на обществените разноски по отношение на обществените доходи. Увеличаването на заплатите в обществения бранш, измененията във формулите за установяване на минималната и междинната работна заплата, както и повишаването на обществените разноски основават предпоставки за повишаване на бюджетните дефицити. Друг стеснителен аспект е наклонността към повишение на обществения дълг. През 2019 година съотношението държавен дълг към Брутният вътрешен продукт е към 20%, до момента в който съгласно последните прогнози на Министерството на финансите този индикатор може да доближи 37% през 2028 година
При липса на признат постоянен бюджет се ползват разпоредбите на така наречен удължителен бюджет. Според тях осъществяването на разноските и даването на прехвърляния е в размер не по-голям от размера им за същия интервал на миналата година, и до размера на постъпилите доходи.
Например в случай че през месец януари 2025 година страната е разходвала 3,200 милиарда лева, то разноските през януари 2026 година не могат да надвишават този предел.
Предвид индексацията на част от здравните и обществените разноски през втората половина на 2025 година, запазването на същото систематизиране в безспорна стойност е на практика невероятно. Това допуска съкращения в други разходни пера, най-често в финансовите разноски.
Липсата на постоянен бюджет затруднява работата на общините, в това число навременното приемане на средства от държавните прехвърляния. В условия на възходящи цени на консумативи и електрическа енергия локалните управляващи следва да приложат закостенял метод и да търсят съкращения в други пера, с цел да подсигуряват естественото действие на общинските услуги и даването на обществени богатства.
От друга страна, удължителният бюджет подкрепя фискалната дисциплинираност. Служебното държавно управление няма опция да усилва разноските посредством нови политики и да разхлабва в допълнение фискалната рамка, което основава предпоставки за ограничение на бюджетния недостиг и осъществяване на по-консервативна политика.
Ограничаването на поемането на нов държавен дълг, като се изключи авансово планувано рефинансиране на съществуващи отговорности, е спомагателен фактор за стабилизиране на обществените финанси. В подобен интервал е целесъобразно да се разискват и ограничения за повишение на приходната събираемост и поддръжка на икономическата интензивност.
- Как независимостта на Фискалния съвет се отразява на неговата работа и до каква степен институцията може да въздейства на политически вземани решения без да нарушава тази самостоятелност?
- След присъединението на България към еврозоната ролята на Фискалния съвет се ускорява, изключително във връзка с оценката на плана на държавния бюджет. В този подтекст макроикономическата прогноза, изготвяна от Министерството на финансите, предстои към този момент на утвърждение от съвета. Фискалният съвет следва да разгласява публично мнение, с което утвърждава или отхвърля прогнозата, като това мнение може да има съответни последствия за държавното управление. Прилага се правилото „ спазвай или изясни “, при който държавното управление към този момент е задължено да се съобрази с направените рекомендации или обществено да аргументира аргументите за отклоняване от тях.
- А вслушва ли се страната във вашите експертни препоръки и какви тъкмо рекомендации даде Фискалния съвет за бюджета на 2026 година?
Становищата на Фискалния съвет се изпращат до всички заинтригувани страни. През годините някои от дефинираните рекомендации са отчасти изпълнени от обществените управляващи.
По отношение на плана за държавен бюджет за 2026 година, рекомендациите и бележките на съвета включват: идентифициране на опасности от надценяване на приходите (отчетните данни за 2025 година към този момент демонстрираха неизпълнението на оптимистично заложените упования за доходи от ДДС); съблюдаване на критериите за чисти първоначални разходи; ограничение на експанзията на обществените разноски, в това число до и под 40% от БВП; рецензия към политиката за отчисляване на 100% от дивидентите на държавните предприятия; унищожаване на автоматизираните индексации на възнагражденията в някои браншове, които водят до бюджетен дисбаланс и други
- Друга значима тематика е опазването на здравето. Какво въздействие има Фискалния съвет върху НЗОК и други обществени бюджети?
- Фискалният съвет има ангажимент да показва мнения и да съгласува плановете на бюджета на НЗОК и бюджета на държавното публично обезпечаване. В рамките на тези документи се прави оценка и обзор на съответните доходи и разноски, насочат се съответни рекомендации и се обрисуват наболелите проблеми.
Например в мнението за плана на бюджета на НЗОК за 2026 година се обръща внимание на значителното и рекордно за последните години нарастване на главните типове разноски, в това число растежа на разноските, свързани със здравноосигурените лица с прекратени права.
В разбора, обвързван с плана на бюджета на ДОО, се маркират проблемите в пенсионната система, като да вземем за пример рискът от спиране на връзката сред персоналния принос на обезпечените лица и получаваните пенсионни приходи. Съветът прави рекомендации промяната в пенсионния модел да се насочи към стимулиране на развиването на втория дирек и усилване на капиталово-покривния детайл в пенсионния приход.
- Фискалният съвет си партнира с други институции, да вземем за пример университети. В какво се показва това партньорство и какво следва в бъдеще?
- Фискалният съвет има подписани съглашения за съдействие със Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, Университета за национално и международно стопанство и Института за стопански проучвания (ИИИ) при Българска академия на науките. Една от функционалностите на съвета е да организира обществени лекции в образователни заведения и партньорски организации, като среща общността с настоящото положение на обществените финанси, главните проблеми и вероятностите в региона.
Университетите и Съветът също могат да провеждат взаимни събития, конференции и образования. През юни 2026 година следва конференция на Фискалния съвет, на която ще се показват настоящи тематики в региона на обществените финанси от представители на университетските среди, партньорски организации и самия съвет.
Доц. доктор Десислава Калчева е член на Фискалния съвет на България от март 2025 година Тя е учител в Стопанския факултет на Софийски университет „ Св. Климент Охридски “, където води лекции и извършения по дисциплините „ Публични финанси “, „ Местни финанси “ и „ Практикум по финансов мениджмънт в обществения бранш “. Научните и експертните ѝ ползи са в региона на обществените финанси, фискалната децентрализация, районното развиване и общинските финанси, като е взела участие в редица планове и работни групи по тези тематики.
- Доц. доктор Калчева, малко на брой отвън София въобще подозират за съществуването на Фискален съвет, камо ли да знаят каква е неговата функционалност. Каква в действителност е активността на тази конструкция?
- Фискалните препоръки или самостоятелните фискални институции съставляват относително нов съставен елемент на европейската рамка за фискално ръководство. Тяхното основаване се форсира след финансово-икономическата рецесия от 2008–2009 година, с съществена цел да способстват за устойчивостта и прозрачността на обществените финанси посредством самостоятелен разбор, оценка и контрол върху фискалната политика.
В България Фискалният съвет е основан през 2015 година като самостоятелен орган, който проучва и прави оценка фискалната политика и бюджетната рамка. Основната му роля е да способства за устойчиви обществени финанси и по-голяма бистрота в ръководството на държавните финанси. Сред основните задания на съвета е правенето на мнения по плановете на държавния бюджет, бюджета на държавното публично обезпечаване и бюджета на Националната здравноосигурителна каса, както и оценката на тяхното осъществяване. Членовете на съвета също по този начин показват експертни позиции по политики и решения, свързани със стабилността на обществените финанси.
- Как оценявате настоящото положение на бюджетната резистентност в България и кои са най-големите опасности за обществените финанси през идващите години, изключително поради служебния кабинет и неналичието на постоянен бюджет?
- През последните години се следи изпреварващ растеж на обществените разноски по отношение на обществените доходи. Увеличаването на заплатите в обществения бранш, измененията във формулите за установяване на минималната и междинната работна заплата, както и повишаването на обществените разноски основават предпоставки за повишаване на бюджетните дефицити. Друг стеснителен аспект е наклонността към повишение на обществения дълг. През 2019 година съотношението държавен дълг към Брутният вътрешен продукт е към 20%, до момента в който съгласно последните прогнози на Министерството на финансите този индикатор може да доближи 37% през 2028 година
При липса на признат постоянен бюджет се ползват разпоредбите на така наречен удължителен бюджет. Според тях осъществяването на разноските и даването на прехвърляния е в размер не по-голям от размера им за същия интервал на миналата година, и до размера на постъпилите доходи.
Например в случай че през месец януари 2025 година страната е разходвала 3,200 милиарда лева, то разноските през януари 2026 година не могат да надвишават този предел.
Предвид индексацията на част от здравните и обществените разноски през втората половина на 2025 година, запазването на същото систематизиране в безспорна стойност е на практика невероятно. Това допуска съкращения в други разходни пера, най-често в финансовите разноски.
Липсата на постоянен бюджет затруднява работата на общините, в това число навременното приемане на средства от държавните прехвърляния. В условия на възходящи цени на консумативи и електрическа енергия локалните управляващи следва да приложат закостенял метод и да търсят съкращения в други пера, с цел да подсигуряват естественото действие на общинските услуги и даването на обществени богатства.
От друга страна, удължителният бюджет подкрепя фискалната дисциплинираност. Служебното държавно управление няма опция да усилва разноските посредством нови политики и да разхлабва в допълнение фискалната рамка, което основава предпоставки за ограничение на бюджетния недостиг и осъществяване на по-консервативна политика.
Ограничаването на поемането на нов държавен дълг, като се изключи авансово планувано рефинансиране на съществуващи отговорности, е спомагателен фактор за стабилизиране на обществените финанси. В подобен интервал е целесъобразно да се разискват и ограничения за повишение на приходната събираемост и поддръжка на икономическата интензивност.
- Как независимостта на Фискалния съвет се отразява на неговата работа и до каква степен институцията може да въздейства на политически вземани решения без да нарушава тази самостоятелност?
- След присъединението на България към еврозоната ролята на Фискалния съвет се ускорява, изключително във връзка с оценката на плана на държавния бюджет. В този подтекст макроикономическата прогноза, изготвяна от Министерството на финансите, предстои към този момент на утвърждение от съвета. Фискалният съвет следва да разгласява публично мнение, с което утвърждава или отхвърля прогнозата, като това мнение може да има съответни последствия за държавното управление. Прилага се правилото „ спазвай или изясни “, при който държавното управление към този момент е задължено да се съобрази с направените рекомендации или обществено да аргументира аргументите за отклоняване от тях.
- А вслушва ли се страната във вашите експертни препоръки и какви тъкмо рекомендации даде Фискалния съвет за бюджета на 2026 година?
Становищата на Фискалния съвет се изпращат до всички заинтригувани страни. През годините някои от дефинираните рекомендации са отчасти изпълнени от обществените управляващи.
По отношение на плана за държавен бюджет за 2026 година, рекомендациите и бележките на съвета включват: идентифициране на опасности от надценяване на приходите (отчетните данни за 2025 година към този момент демонстрираха неизпълнението на оптимистично заложените упования за доходи от ДДС); съблюдаване на критериите за чисти първоначални разходи; ограничение на експанзията на обществените разноски, в това число до и под 40% от БВП; рецензия към политиката за отчисляване на 100% от дивидентите на държавните предприятия; унищожаване на автоматизираните индексации на възнагражденията в някои браншове, които водят до бюджетен дисбаланс и други
- Друга значима тематика е опазването на здравето. Какво въздействие има Фискалния съвет върху НЗОК и други обществени бюджети?
- Фискалният съвет има ангажимент да показва мнения и да съгласува плановете на бюджета на НЗОК и бюджета на държавното публично обезпечаване. В рамките на тези документи се прави оценка и обзор на съответните доходи и разноски, насочат се съответни рекомендации и се обрисуват наболелите проблеми.
Например в мнението за плана на бюджета на НЗОК за 2026 година се обръща внимание на значителното и рекордно за последните години нарастване на главните типове разноски, в това число растежа на разноските, свързани със здравноосигурените лица с прекратени права.
В разбора, обвързван с плана на бюджета на ДОО, се маркират проблемите в пенсионната система, като да вземем за пример рискът от спиране на връзката сред персоналния принос на обезпечените лица и получаваните пенсионни приходи. Съветът прави рекомендации промяната в пенсионния модел да се насочи към стимулиране на развиването на втория дирек и усилване на капиталово-покривния детайл в пенсионния приход.
- Фискалният съвет си партнира с други институции, да вземем за пример университети. В какво се показва това партньорство и какво следва в бъдеще?
- Фискалният съвет има подписани съглашения за съдействие със Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, Университета за национално и международно стопанство и Института за стопански проучвания (ИИИ) при Българска академия на науките. Една от функционалностите на съвета е да организира обществени лекции в образователни заведения и партньорски организации, като среща общността с настоящото положение на обществените финанси, главните проблеми и вероятностите в региона.
Университетите и Съветът също могат да провеждат взаимни събития, конференции и образования. През юни 2026 година следва конференция на Фискалния съвет, на която ще се показват настоящи тематики в региона на обществените финанси от представители на университетските среди, партньорски организации и самия съвет.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ