Вторичният софтуер в обществените поръчки в ЕС
Публичните институции в Европа са под възходящ напън да модернизират своята цифрова инфраструктура. В същото време те би трябвало да работят в границите на лимитирани бюджети. С ускоряването на цифровата промяна разноските за програмен продукт не престават да нарастват. Това принуждава администрациите да търсят баланс сред модернизацията и финансовата резистентност.
В европейската правна рамка придобиването на програмен продукт от вторичния пазар се преглежда като законен метод за реализиране на този баланс все по-често. На процедура обаче процедурите за публични поръчки постоянно изостават от опциите, които законодателството към този момент разрешава.
Законът и практиката
Закупуването на програмен продукт от вторичния пазар в Европейския съюз е законно от години. Директива на Европейския парламент от 23 април 2009 година удостоверява правната опция за прекачване на софтуерни лицензи. През 2012 година тематиката е дефинитивно изяснена с основно решение на Съда на Европейския съюз по дело C-128/11.
Според разпоредбите на Европейски Съюз лицензите могат да бъдат препродавани при избрани условия. Лицензът би трябвало да бъде неопределен. Предишният притежател би трябвало да е прекратил потреблението на софтуера. Сделката би трябвало да се прави в границите на Европейското икономическо пространство.
Всъщност правната рамка е още по-стара. Още през 1991 година регулациите в Европейската икономическа общественост разрешават законната търговия с употребен програмен продукт. Вторичният пазар обаче стартира да се развива по-сериозно едвам след решението на Съда на Европейски Съюз през 2012 година, което дефинитивно удостоверява тази интерпретация. Днес законността на търговията с употребявани софтуерни лицензи не се слага под въпрос. Дори огромните производители на програмен продукт към този момент признават съществуването на вторичния пазар.
Устойчиви легенди в обществения бранш
Въпреки ясната правна рамка доста обществени институции към момента се двоумят да включват употребен програмен продукт в процедурите за публични поръчки. Основната причина е публикуваното неправилно схващане за това какво значи „ към този момент употребен " програмен продукт.
В реалност софтуерът от вторичния пазар постоянно не е нито стар, нито занемарен. Около 80% от този пазар се състои от настоящи стратегии на Microsoft, които не престават да получават цялостна поддръжка от производителя.
Развитието на този пазар е обвързвано и с прехода към облачни абонаментни модели. Когато огромни организации минават към абонаментни услуги, те постоянно препродават хиляди непрекъснати лицензи, които към този момент не употребяват. Така тези лицензи стават налични за други организации, които не престават да разчитат на обичайния модел на лицензиране.
Докато частните компании и самостоятелните консуматори интензивно употребяват тази опция за понижаване на разноските, общественият бранш постоянно остава по-консервативен. Администрациите не престават да купуват нови лицензи даже когато те са доста по-скъпи от наличните други възможности.
Експертиза и институционален потенциал
Предпазливият метод е изключително присъщ за по-малки обществени институции. Често те не разполагат с задоволителна вътрешна експертиза в региона на ИТ, правото или киберсигурността.
В някои случаи процедурите за публични поръчки се разпореждат на външни консултанти или организации. Те ръководят търговете от името на възложителите.
Подобни договорености от време на време понижават тласъците да се търсят други възможности за икономисване на средства. Когато услугата се заплаща с закрепена такса, анализът на евентуални икономии или различни модели на лицензиране не постоянно е приоритет.
В същото време общественият бранш към този момент е индиректен консуматор на вторичния софтуерен пазар. Организации с високи условия за киберсигурност - като енергийни оператори, лечебни заведения, служби за незабавна помощ и структури за социална сигурност - към този момент употребяват употребявани софтуерни лицензи.
В доста от тези организации експертите по киберсигурност осъзнават, че спестените средства от лицензи могат да бъдат вложени в други ограничения за отбрана на инфраструктурата.
Утвърдени практики в Европейски Съюз
Няколко страни от Европейски Съюз към този момент са създали на практика подходи за консолидиране на вторичния софтуерен пазар в публичните поръчки. Германия и Чехия са измежду най-често даваните образци.
Надзорни органи в тези страни ясно декларират, че възложителите не могат автоматизирано да изключват предложения, които включват употребявани софтуерни лицензи.
Вместо това са въведени процедури за инспекция на законния генезис на лицензите. Възложителите могат да изискват документи, която потвърждава произхода на софтуера и удостоверява, че първичният притежател е прекратил потреблението му.
Този метод разрешава процедурите за публични поръчки да останат изцяло съобразени със законодателството. В същото време се заобикалят изкуствени ограничавания, които могат да усилят излишно разноските.
Финансовият аспект
В доста страни от Европейски Съюз обществените възложители към момента употребяват вторичния софтуерен пазар относително рядко. Често се избират нови лицензи, даже когато те са доста по-скъпи.
В някои случаи новите лицензи могат да костват няколко пъти повече от еквивалентните лицензии на вторичния пазар. Така обществените институции от време на време заплащат доста повече от нужното, макар че разходват средства от данъкоплатците.
Този по-консервативен метод съответствува и с ползите на огромните производители на програмен продукт. Техните артикули образуват основата на вторичния пазар за непрекъснати лицензи в Европа.
От позиция на публичните поръчки обаче остатъчната стойност на непрекъснатия лиценз е значим стопански фактор. При покупка организациите могат да вземат поради и опцията лицензът да бъде препродаден в бъдеще.
Експертна позиция
Според специалисти по лицензиране по-доброто схващане на правната и оперативната рамка на вторичния софтуерен пазар е основно за по-широкото му потребление.
„ Софтуерът от вторичния пазар предлага същата функционалност и равнище на сигурност като новите лицензи, само че на доста по-ниска цена ", разяснява Матеуш Дроздовски, началник „ Лицензионни решения " в Forscope, „ За обществените администрации това значи действителни спестявания. Тези средства могат да бъдат вложени в рационализация на инфраструктурата, киберсигурност или нови цифрови услуги за жителите ", показва още той.
Компании като Forscope подкрепят обществените организации с експертни съвещания, гарантиране на сходство с правната рамка и ръководство на процеса по придобиване на към този момент употребен програмен продукт.
Заключение
Правната рамка за търговия със софтуерни лицензи в Европейския съюз съществува от години. Постепенно и пазарните практики стартират да се приспособяват към тази действителност.
Въпреки това разликата сред регулациите и действителните практики при публичните поръчки остава забележима в доста страни. С ускоряването на цифровата промяна въпросът към този момент не е дали към този момент употребяваният програмен продукт е легален. По-скоро въпросът е дали процедурите за публични поръчки ще стартират да отразяват опциите, които европейското законодателство към този момент дава.
###
За Forscope
Forscope, най-големият софтуерен брокер в Централна и Източна Европа, предлага изцяло лицензирани софтуерни решения чрез новаторски, ценово ефикасен модел на придобиване за компании от всевъзможен размер, както и за обществени институции. В допълнение, компанията обезпечава изчерпателен пакет от услуги, в това число техническа поддръжка, както и правни и лицензионни съвещания. Базирана в Чешката република, Forscope оперира в общо 9 страни в ЦИЕ района. Компанията е сертифициран сътрудник на Microsoft и има документи ISO 9001:2015 и ISO 27001.
За повече информация, апелирам посетете: | |.
В европейската правна рамка придобиването на програмен продукт от вторичния пазар се преглежда като законен метод за реализиране на този баланс все по-често. На процедура обаче процедурите за публични поръчки постоянно изостават от опциите, които законодателството към този момент разрешава.
Законът и практиката
Закупуването на програмен продукт от вторичния пазар в Европейския съюз е законно от години. Директива на Европейския парламент от 23 април 2009 година удостоверява правната опция за прекачване на софтуерни лицензи. През 2012 година тематиката е дефинитивно изяснена с основно решение на Съда на Европейския съюз по дело C-128/11.
Според разпоредбите на Европейски Съюз лицензите могат да бъдат препродавани при избрани условия. Лицензът би трябвало да бъде неопределен. Предишният притежател би трябвало да е прекратил потреблението на софтуера. Сделката би трябвало да се прави в границите на Европейското икономическо пространство.
Всъщност правната рамка е още по-стара. Още през 1991 година регулациите в Европейската икономическа общественост разрешават законната търговия с употребен програмен продукт. Вторичният пазар обаче стартира да се развива по-сериозно едвам след решението на Съда на Европейски Съюз през 2012 година, което дефинитивно удостоверява тази интерпретация. Днес законността на търговията с употребявани софтуерни лицензи не се слага под въпрос. Дори огромните производители на програмен продукт към този момент признават съществуването на вторичния пазар.
Устойчиви легенди в обществения бранш
Въпреки ясната правна рамка доста обществени институции към момента се двоумят да включват употребен програмен продукт в процедурите за публични поръчки. Основната причина е публикуваното неправилно схващане за това какво значи „ към този момент употребен " програмен продукт.
В реалност софтуерът от вторичния пазар постоянно не е нито стар, нито занемарен. Около 80% от този пазар се състои от настоящи стратегии на Microsoft, които не престават да получават цялостна поддръжка от производителя.
Развитието на този пазар е обвързвано и с прехода към облачни абонаментни модели. Когато огромни организации минават към абонаментни услуги, те постоянно препродават хиляди непрекъснати лицензи, които към този момент не употребяват. Така тези лицензи стават налични за други организации, които не престават да разчитат на обичайния модел на лицензиране.
Докато частните компании и самостоятелните консуматори интензивно употребяват тази опция за понижаване на разноските, общественият бранш постоянно остава по-консервативен. Администрациите не престават да купуват нови лицензи даже когато те са доста по-скъпи от наличните други възможности.
Експертиза и институционален потенциал
Предпазливият метод е изключително присъщ за по-малки обществени институции. Често те не разполагат с задоволителна вътрешна експертиза в региона на ИТ, правото или киберсигурността.
В някои случаи процедурите за публични поръчки се разпореждат на външни консултанти или организации. Те ръководят търговете от името на възложителите.
Подобни договорености от време на време понижават тласъците да се търсят други възможности за икономисване на средства. Когато услугата се заплаща с закрепена такса, анализът на евентуални икономии или различни модели на лицензиране не постоянно е приоритет.
В същото време общественият бранш към този момент е индиректен консуматор на вторичния софтуерен пазар. Организации с високи условия за киберсигурност - като енергийни оператори, лечебни заведения, служби за незабавна помощ и структури за социална сигурност - към този момент употребяват употребявани софтуерни лицензи.
В доста от тези организации експертите по киберсигурност осъзнават, че спестените средства от лицензи могат да бъдат вложени в други ограничения за отбрана на инфраструктурата.
Утвърдени практики в Европейски Съюз
Няколко страни от Европейски Съюз към този момент са създали на практика подходи за консолидиране на вторичния софтуерен пазар в публичните поръчки. Германия и Чехия са измежду най-често даваните образци.
Надзорни органи в тези страни ясно декларират, че възложителите не могат автоматизирано да изключват предложения, които включват употребявани софтуерни лицензи.
Вместо това са въведени процедури за инспекция на законния генезис на лицензите. Възложителите могат да изискват документи, която потвърждава произхода на софтуера и удостоверява, че първичният притежател е прекратил потреблението му.
Този метод разрешава процедурите за публични поръчки да останат изцяло съобразени със законодателството. В същото време се заобикалят изкуствени ограничавания, които могат да усилят излишно разноските.
Финансовият аспект
В доста страни от Европейски Съюз обществените възложители към момента употребяват вторичния софтуерен пазар относително рядко. Често се избират нови лицензи, даже когато те са доста по-скъпи.
В някои случаи новите лицензи могат да костват няколко пъти повече от еквивалентните лицензии на вторичния пазар. Така обществените институции от време на време заплащат доста повече от нужното, макар че разходват средства от данъкоплатците.
Този по-консервативен метод съответствува и с ползите на огромните производители на програмен продукт. Техните артикули образуват основата на вторичния пазар за непрекъснати лицензи в Европа.
От позиция на публичните поръчки обаче остатъчната стойност на непрекъснатия лиценз е значим стопански фактор. При покупка организациите могат да вземат поради и опцията лицензът да бъде препродаден в бъдеще.
Експертна позиция
Според специалисти по лицензиране по-доброто схващане на правната и оперативната рамка на вторичния софтуерен пазар е основно за по-широкото му потребление.
„ Софтуерът от вторичния пазар предлага същата функционалност и равнище на сигурност като новите лицензи, само че на доста по-ниска цена ", разяснява Матеуш Дроздовски, началник „ Лицензионни решения " в Forscope, „ За обществените администрации това значи действителни спестявания. Тези средства могат да бъдат вложени в рационализация на инфраструктурата, киберсигурност или нови цифрови услуги за жителите ", показва още той.
Компании като Forscope подкрепят обществените организации с експертни съвещания, гарантиране на сходство с правната рамка и ръководство на процеса по придобиване на към този момент употребен програмен продукт.
Заключение
Правната рамка за търговия със софтуерни лицензи в Европейския съюз съществува от години. Постепенно и пазарните практики стартират да се приспособяват към тази действителност.
Въпреки това разликата сред регулациите и действителните практики при публичните поръчки остава забележима в доста страни. С ускоряването на цифровата промяна въпросът към този момент не е дали към този момент употребяваният програмен продукт е легален. По-скоро въпросът е дали процедурите за публични поръчки ще стартират да отразяват опциите, които европейското законодателство към този момент дава.
###
За Forscope
Forscope, най-големият софтуерен брокер в Централна и Източна Европа, предлага изцяло лицензирани софтуерни решения чрез новаторски, ценово ефикасен модел на придобиване за компании от всевъзможен размер, както и за обществени институции. В допълнение, компанията обезпечава изчерпателен пакет от услуги, в това число техническа поддръжка, както и правни и лицензионни съвещания. Базирана в Чешката република, Forscope оперира в общо 9 страни в ЦИЕ района. Компанията е сертифициран сътрудник на Microsoft и има документи ISO 9001:2015 и ISO 27001.
За повече информация, апелирам посетете: | |.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ