Седмицата: Като няма избори – има ТКЗС
Пу, да му се не види, политиката ни се закучи. Вече четвърти месец никакви избори! Още по-лошото обаче е, че закучването върви към заключване заради „ непредвидена почивка “ – като да са ни пратили на Малдивите вместо пред урните. На сън, де – щото таман да полегнем на белия коралов пясък под кокосовите палми, и се разсънваме. От разлайване на кучетата – на тия песове, дето нямат нищо общо с кучешкия извисен тип, присъдружен ни още от зората на човечеството. А с воя на политпартийните бесове.
Проблемът с побесняването е, че точно политпартийната глутница по този начин се изпохапа за 4-5 години, че сега не може да вирее без предизборно-изборно-следизборна мърша. Който проблем ги прави на гладни „ хищни хиени “, в случай, че някак си не се и задават избори. Засега най-малко политолого-социологически сходна плячка би могла да им падне най-малко след близо две години – към края на 2026 година, когато се падат идващите постоянни президентски избори.
И затуй сега се гризе, каквото й падне на политпартийността. Ей го на, преди малко, в края на миналата седмица, се бяха паднали „ избори в Българска социалистическа партия “. Дето даже и без Корнелия Нинова трябваше да потвърждават, че въпреки всичко „ Есть такая партия! “, както твърдеше персонално Ленин. Нищо, че даже и под егидата на „ по-добре е Сталин да дойде… “ (примерно на токчета съгласно случилото се), в последните години не с манифестация, а напряко с церемониал във тип на „ марш на скок “ нещата профучаха аха-аха към „ Нет такая партия “.
Има ли я, няма ли я Българска социалистическа партия сега е като при лъжливия вид на другояче изначално детската игра, по-известна у нас като „ тука има – тука нема “. Според последни социологически изследвания като нищо Българска социалистическа партия (съвсем тесни социалисти след Нинова) може и да я НеМА – най-малко в Народното събрание при едни последващи парламентарни избори.
Лявата работа, дето стигна до изуй гащи, реши тотално да се подсигури откъм всевъзможни избори. Дори и от тия дето баш Корнелия уставно ги вкара – вътрешнопартийните избори за водач – ръководител, де – на Българска социалистическа партия. И успяваше таман на устава майката да му разгонва, та все да е тя и майка, че и татко на партията (си). Чрез инвитро процедури, по този начин да се каже, че Столетницата спря да зачева по естествената метода сред майка и татко.
Така през отминалия уикенд в Българска социалистическа партия първо анулираха „ поправката КорНи “ – така наречен директно избиране на партизанин номер 1, след това се заеха да си го изберат конгресно – с гласоподаване на делегатите. То не че имаше някаква особена разлика – напълно евентуално броят на гласувалите „ бесепари от всички страни “ можеше да са толкоз, колкото бяха делегатите на конгреса, по публични данни 900, по вписани на самия най-голям партиен конгрес - 919. Но пък се загуби чувството, че ето на – въпреки всичко има някакви избори като за пред света при тая суша от ланшния 27 октомври насам.
Стореното – стореното, а и изборният екшън даже може да се каже, че се завърна с цялостна мощ за всички „ пристрастени “ към „ вейпа “ или най-малко дъвката на непрестанното гласуване. Имаше си всичко! „ Куцо и сакато “ – да пази господ не безусловно, а съгласно „ националната политпартийна и парламентарна мъдрост “, се беше кандидатирало. Някак си съгласно осведомени била липсвала този път Мая Манолова, само че цялостно благополучие няма – има цялостно злощастие, само че това е друга „ изборна “ тематика.
Като по учебник, пардон – по нашенски избирателен кодекс, им се получи левашки, пардон – на левите, това имане. Накрая с инфарктен, както се поставя, балотаж. С нощно преброяване часове наред на бюлетините. Със „ единствено “ 60 гласа разлика сред двамата по този начин или другояче и.д. предводители на Българска социалистическа партия, откакто се отрязаха като десни леви ръце на към този момент оперираната даже и като партиен член някогашна „ реаниматорка “ доктор Нинова (да се чете приятелка Нинова). Победи Атанас Зафиров над Борислав Гуцанов. Но пък и двамата заедно могат да се похвалят най-малко с невиждана доста от дълго време изборна интензивност: от вписаните 919 делегати, гласувалите са 792, което доближава 90%. И единствено 20 (двайсет) недействителни бюлетини!
Кой да е политпартиец, че и какъв да е от капризния всесезонно да гласоподава така наречен електорат – дори гласоподавател, обаче ще рече съгласно новата ни съвременна политтерминология, че това са (не)избори. И прави ще са въз основата на всичките НЕ такива – еле пък от 4-5 години насам.
Хич да не се тормозят! Съвсем можем най-малко този въпреки всичко вътрешнопартиен, че е конгресен избор, да го запишем исторически, въз основата на минали случаи – юридически проблем, по този начин да се каже, ревю на избрана към този момент правно съществуваща житейска обстановка. И по този начин да се получи следното: като няма избори – има Трудово-кооперативно земеделско стопанство!
Точно по този начин, даже новият към този момент не и.д. ръководител Атанас Зафиров го подсказа незабавно. Като сподели: Българска социалистическа партия би трябвало да си върне статута на първа политическа мощ. Българска социалистическа партия ще е групово тяло, партия с групови решения “. Пълна колективизация ще да е това, та „ тялото “ от партийната си „ анорексия “ да стане „ първа политическа мощ “.
Оная историческата „ колективизация “! Дето от другояче „ система от дейности за въвеждане на групова форма на благосъстоятелност и стопанисване върху средствата за произвеждане в селското стопанство (земята, оборудването, животните, растенията) единствено се едно прилагателно начело „ комунистическа “ се трансформира в нещо напълно друго. У нас под формата на Трудово-кооперативно земеделско стопанство, от което стопанисване още ни държи влага като след потоп. Не за друго де, а тъй като в действителност съгласно учебниците комунистическа колективизация се реализира „ посредством очистване на частната благосъстоятелност върху земята, продуктивните животни и средствата за произвеждане до постигане на държавно управляемо произвеждане на храни и налагане държавна ценова политика, друга от ползите на обособения производител или аграрни колектив от производители “. У нас „ посредством навсякъде и принудително обединяване на дребните аграрни притежатели в Трудово кооперативни аграрни стопанства (ТКЗС-та). В това число с налагане с изключение на със закони, и с „ насилствени административни ограничения и репресии “. Като се стига „ до цялостно нарушение на правилата на кооперирането за доброволното сдружаване и превръщането на земеделските кооперации със конструкция на държавни предприятия с назначаемо ръководство, следено, отговорно и на практика подчинено на всички партийни структури на Българска комунистическа партия по вертикалата на властта “.
Ха честито на новото БСП-ТКЗС! С „ историческото “ заводско благопожелание: „ Тази година полупроводници – следващата година цели проводници! “.
От един различен водач на Столетницата от годините на „ колективизацията “, дето беше баш „ и майка, и татко “ – Тато беше. И е прав, че то настоящето Българска комунистическа партия, пардон – Българска социалистическа партия, цялостен проводник – яка жица му би трябвало „ по вертикалата “ – напряко „ Еверест “ дето й начерта новият постоянен водач. Планове като от времето на „ плановата стопанска система “ – без никакъв кабел с кой да е мозък, камо ли връзка с основния – с акъла.
Проблемът с побесняването е, че точно политпартийната глутница по този начин се изпохапа за 4-5 години, че сега не може да вирее без предизборно-изборно-следизборна мърша. Който проблем ги прави на гладни „ хищни хиени “, в случай, че някак си не се и задават избори. Засега най-малко политолого-социологически сходна плячка би могла да им падне най-малко след близо две години – към края на 2026 година, когато се падат идващите постоянни президентски избори.
И затуй сега се гризе, каквото й падне на политпартийността. Ей го на, преди малко, в края на миналата седмица, се бяха паднали „ избори в Българска социалистическа партия “. Дето даже и без Корнелия Нинова трябваше да потвърждават, че въпреки всичко „ Есть такая партия! “, както твърдеше персонално Ленин. Нищо, че даже и под егидата на „ по-добре е Сталин да дойде… “ (примерно на токчета съгласно случилото се), в последните години не с манифестация, а напряко с церемониал във тип на „ марш на скок “ нещата профучаха аха-аха към „ Нет такая партия “.
Има ли я, няма ли я Българска социалистическа партия сега е като при лъжливия вид на другояче изначално детската игра, по-известна у нас като „ тука има – тука нема “. Според последни социологически изследвания като нищо Българска социалистическа партия (съвсем тесни социалисти след Нинова) може и да я НеМА – най-малко в Народното събрание при едни последващи парламентарни избори.
Лявата работа, дето стигна до изуй гащи, реши тотално да се подсигури откъм всевъзможни избори. Дори и от тия дето баш Корнелия уставно ги вкара – вътрешнопартийните избори за водач – ръководител, де – на Българска социалистическа партия. И успяваше таман на устава майката да му разгонва, та все да е тя и майка, че и татко на партията (си). Чрез инвитро процедури, по този начин да се каже, че Столетницата спря да зачева по естествената метода сред майка и татко.
Така през отминалия уикенд в Българска социалистическа партия първо анулираха „ поправката КорНи “ – така наречен директно избиране на партизанин номер 1, след това се заеха да си го изберат конгресно – с гласоподаване на делегатите. То не че имаше някаква особена разлика – напълно евентуално броят на гласувалите „ бесепари от всички страни “ можеше да са толкоз, колкото бяха делегатите на конгреса, по публични данни 900, по вписани на самия най-голям партиен конгрес - 919. Но пък се загуби чувството, че ето на – въпреки всичко има някакви избори като за пред света при тая суша от ланшния 27 октомври насам.
Стореното – стореното, а и изборният екшън даже може да се каже, че се завърна с цялостна мощ за всички „ пристрастени “ към „ вейпа “ или най-малко дъвката на непрестанното гласуване. Имаше си всичко! „ Куцо и сакато “ – да пази господ не безусловно, а съгласно „ националната политпартийна и парламентарна мъдрост “, се беше кандидатирало. Някак си съгласно осведомени била липсвала този път Мая Манолова, само че цялостно благополучие няма – има цялостно злощастие, само че това е друга „ изборна “ тематика.
Като по учебник, пардон – по нашенски избирателен кодекс, им се получи левашки, пардон – на левите, това имане. Накрая с инфарктен, както се поставя, балотаж. С нощно преброяване часове наред на бюлетините. Със „ единствено “ 60 гласа разлика сред двамата по този начин или другояче и.д. предводители на Българска социалистическа партия, откакто се отрязаха като десни леви ръце на към този момент оперираната даже и като партиен член някогашна „ реаниматорка “ доктор Нинова (да се чете приятелка Нинова). Победи Атанас Зафиров над Борислав Гуцанов. Но пък и двамата заедно могат да се похвалят най-малко с невиждана доста от дълго време изборна интензивност: от вписаните 919 делегати, гласувалите са 792, което доближава 90%. И единствено 20 (двайсет) недействителни бюлетини!
Кой да е политпартиец, че и какъв да е от капризния всесезонно да гласоподава така наречен електорат – дори гласоподавател, обаче ще рече съгласно новата ни съвременна политтерминология, че това са (не)избори. И прави ще са въз основата на всичките НЕ такива – еле пък от 4-5 години насам.
Хич да не се тормозят! Съвсем можем най-малко този въпреки всичко вътрешнопартиен, че е конгресен избор, да го запишем исторически, въз основата на минали случаи – юридически проблем, по този начин да се каже, ревю на избрана към този момент правно съществуваща житейска обстановка. И по този начин да се получи следното: като няма избори – има Трудово-кооперативно земеделско стопанство!
Точно по този начин, даже новият към този момент не и.д. ръководител Атанас Зафиров го подсказа незабавно. Като сподели: Българска социалистическа партия би трябвало да си върне статута на първа политическа мощ. Българска социалистическа партия ще е групово тяло, партия с групови решения “. Пълна колективизация ще да е това, та „ тялото “ от партийната си „ анорексия “ да стане „ първа политическа мощ “.
Оная историческата „ колективизация “! Дето от другояче „ система от дейности за въвеждане на групова форма на благосъстоятелност и стопанисване върху средствата за произвеждане в селското стопанство (земята, оборудването, животните, растенията) единствено се едно прилагателно начело „ комунистическа “ се трансформира в нещо напълно друго. У нас под формата на Трудово-кооперативно земеделско стопанство, от което стопанисване още ни държи влага като след потоп. Не за друго де, а тъй като в действителност съгласно учебниците комунистическа колективизация се реализира „ посредством очистване на частната благосъстоятелност върху земята, продуктивните животни и средствата за произвеждане до постигане на държавно управляемо произвеждане на храни и налагане държавна ценова политика, друга от ползите на обособения производител или аграрни колектив от производители “. У нас „ посредством навсякъде и принудително обединяване на дребните аграрни притежатели в Трудово кооперативни аграрни стопанства (ТКЗС-та). В това число с налагане с изключение на със закони, и с „ насилствени административни ограничения и репресии “. Като се стига „ до цялостно нарушение на правилата на кооперирането за доброволното сдружаване и превръщането на земеделските кооперации със конструкция на държавни предприятия с назначаемо ръководство, следено, отговорно и на практика подчинено на всички партийни структури на Българска комунистическа партия по вертикалата на властта “.
Ха честито на новото БСП-ТКЗС! С „ историческото “ заводско благопожелание: „ Тази година полупроводници – следващата година цели проводници! “.
От един различен водач на Столетницата от годините на „ колективизацията “, дето беше баш „ и майка, и татко “ – Тато беше. И е прав, че то настоящето Българска комунистическа партия, пардон – Българска социалистическа партия, цялостен проводник – яка жица му би трябвало „ по вертикалата “ – напряко „ Еверест “ дето й начерта новият постоянен водач. Планове като от времето на „ плановата стопанска система “ – без никакъв кабел с кой да е мозък, камо ли връзка с основния – с акъла.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ