Какво показват 1,7 милиарда онлайн съобщения за това как светът псува
Псувните не са просто израз на неучтивост – те извършват редица значими обществени и прочувствени функционалности. Когато псуваме, това може да ни помогне да изразим яд или болежка, да повишим самоувереността си, да се сближим с близките или да се оправим с сложни обстановки. Вулгарният език работи като обществено лепило, играейки значима роля в метода, по който хората поддържат връзка, построяват връзки и се себеизразяват – както в персонални диалози, по този начин и в онлайн среда, съобщи.
Какво споделя науката за псувните в интернет
В ново проучване, оповестено в Lingua, екип от учени проучва над 1,7 милиарда думи, употребявани в интернет съдържанието от 20 англоговорящи района . Резултатът? Бяха разпознати 597 разнообразни форми на псувни – от класическите нецензурни думи до изобретателни изписвания като „ 4rseholes “ и съкращения като „ WTF “.
Откритията оспорват известни стандарти. Макар австралийците да са известни с цветистия си език, изследването демонстрира, че американците и британците псуват по-често и по-масово от тях в онлайн пространството.
Факти, които изненадват
Проучването е основано на обществено налични онлайн източници – новинарски уеб сайтове, блогове, държавни и институционални изявления, само че не включва обществени медии или персонални известия. Данните демонстрират, че:
Вулгарният език съставлява 0,036% от всички думи в американския корпус, 0,025% в английския и 0,022% в австралийския.
Между 12% и 13,3% от американските консуматори, към 10% от английските и 9,4% от австралийските са употребявали най-малко една ругатня.
Най-често употребяваната дума във всички райони е „ fuck “ – с цели 201 разнообразни вариации.
За задачите на проучването е употребен корпусът Global Web-Based English (GloWbE), особено основан за относителен разбор на британския език в разнообразни страни.
Същите резултати и в обществените мрежи
Друго редом изследване, основано на 5660 мрежи с над 435 000 консуматори и 7,8 милиарда думи в платформата X (бивш Twitter), удостоверява същите трендове: американците са най-честите консуматори на думата „ fuck “, до момента в който австралийците са най-креативни в нейните изписвания. Това е ненапълно утешително за всеки австралиец, отчаян от класирането си по периодичност на хули.
Културни разлики: за какво някои псуват повече от други?
Изненадващо е, че американците – макар относително консервативното си общество и мощното въздействие на религиозни правила – демонстрират най-високи равнища на псуване . Това евентуално отразява културата на индивидуализъм и персонална образност, изключително в анонимни или цифрови среди.
Показателно е, че единствената религиозна хула в извадката – „ damn “ – се среща най-често точно в Съединени американски щати.
От своя страна, в Австралия псувните се възприемат като по-нормализирани в обществения дискурс. Пример за това е дългогодишният девиз за пътна сигурност: „ Ако пиеш и караш, си цялостен глупак (bloody idiot) “ – език, който би бил необикновен в публична връзка в доста други страни.
Какво избират другите народи?
Анализът демонстрира забавни желания към избрани вулгаризми:
Американците залагат на вариации на „ ass(hole) “
Ирландците избират „ feck “
Британците – „ cunt “
Пакистанците – „ butt(hole) “
Думата, към която се демонстрира най-силна злост, е „ bloody “, избягвана главно от американците – евентуално заради възприемането ѝ като осквернение.
Псуването като езиково умеене
Хората от страни, където британският е роден или преобладаващ език – Съединени американски щати, Англия, Австралия, Канада, Нова Зеландия и Ирландия – ругаят освен по-често, само че и с по-голямо езиково многообразие. Обратно, в райони като Индия, Пакистан, Гана или Филипините, където британският е втори език, честотата и творчеството на псувните са по-ниски .
Изключение прави Сингапур, който заема четвърто място по периодичност на псуване – изпреварвайки даже Канада и Ирландия. Там британският все по-често се възприема не като непознат език, а като главно средство за еднаквост и себеизразяване. Младите сингапурци употребяват псувни, с цел да се опълчват на строгите публични правила – изключително в подтекста на държавната регулация върху обществения език.
Защо псувните не се преподават?
Любопитен факт е, че макар тяхната обществена значителност, псувните рядко се преподават в курсове по британски. Те, наред с хумора и разговорната тирада, постоянно остават отвън рамките на езиковото образование – макар че са основни за цялостното схващане и потребление на живия език.
Псувните – част от човешката природа
Културните, обществените и софтуерните промени размиват границите сред фиктивен и неофициален език, сред общественото и персоналното. Доказателство за това е даже допълнението на Оксфордския британски речник с австралийски изрази като „ straining the potatoes “ (уриниране), „ no wuckers “ и „ no wucking furries “ (варианти на „ no fucking worries “).
Вулгарният език не е просто неприятен табиет – той извършва значими отзивчиви функционалности. Цветният език може да изрази страсти, да провокира смях, да сътвори чувство за принадлежност или да понижи напрежението. Историята също демонстрира, че опитите да се забрани псуването постоянно имат противоположен резултат – те го вършат още по-жизнено и стабилно.
Какво споделя науката за псувните в интернет
В ново проучване, оповестено в Lingua, екип от учени проучва над 1,7 милиарда думи, употребявани в интернет съдържанието от 20 англоговорящи района . Резултатът? Бяха разпознати 597 разнообразни форми на псувни – от класическите нецензурни думи до изобретателни изписвания като „ 4rseholes “ и съкращения като „ WTF “.
Откритията оспорват известни стандарти. Макар австралийците да са известни с цветистия си език, изследването демонстрира, че американците и британците псуват по-често и по-масово от тях в онлайн пространството.
Факти, които изненадват
Проучването е основано на обществено налични онлайн източници – новинарски уеб сайтове, блогове, държавни и институционални изявления, само че не включва обществени медии или персонални известия. Данните демонстрират, че:
Вулгарният език съставлява 0,036% от всички думи в американския корпус, 0,025% в английския и 0,022% в австралийския.
Между 12% и 13,3% от американските консуматори, към 10% от английските и 9,4% от австралийските са употребявали най-малко една ругатня.
Най-често употребяваната дума във всички райони е „ fuck “ – с цели 201 разнообразни вариации.
За задачите на проучването е употребен корпусът Global Web-Based English (GloWbE), особено основан за относителен разбор на британския език в разнообразни страни.
Същите резултати и в обществените мрежи
Друго редом изследване, основано на 5660 мрежи с над 435 000 консуматори и 7,8 милиарда думи в платформата X (бивш Twitter), удостоверява същите трендове: американците са най-честите консуматори на думата „ fuck “, до момента в който австралийците са най-креативни в нейните изписвания. Това е ненапълно утешително за всеки австралиец, отчаян от класирането си по периодичност на хули.
Културни разлики: за какво някои псуват повече от други?
Изненадващо е, че американците – макар относително консервативното си общество и мощното въздействие на религиозни правила – демонстрират най-високи равнища на псуване . Това евентуално отразява културата на индивидуализъм и персонална образност, изключително в анонимни или цифрови среди.
Показателно е, че единствената религиозна хула в извадката – „ damn “ – се среща най-често точно в Съединени американски щати.
От своя страна, в Австралия псувните се възприемат като по-нормализирани в обществения дискурс. Пример за това е дългогодишният девиз за пътна сигурност: „ Ако пиеш и караш, си цялостен глупак (bloody idiot) “ – език, който би бил необикновен в публична връзка в доста други страни.
Какво избират другите народи?
Анализът демонстрира забавни желания към избрани вулгаризми:
Американците залагат на вариации на „ ass(hole) “
Ирландците избират „ feck “
Британците – „ cunt “
Пакистанците – „ butt(hole) “
Думата, към която се демонстрира най-силна злост, е „ bloody “, избягвана главно от американците – евентуално заради възприемането ѝ като осквернение.
Псуването като езиково умеене
Хората от страни, където британският е роден или преобладаващ език – Съединени американски щати, Англия, Австралия, Канада, Нова Зеландия и Ирландия – ругаят освен по-често, само че и с по-голямо езиково многообразие. Обратно, в райони като Индия, Пакистан, Гана или Филипините, където британският е втори език, честотата и творчеството на псувните са по-ниски .
Изключение прави Сингапур, който заема четвърто място по периодичност на псуване – изпреварвайки даже Канада и Ирландия. Там британският все по-често се възприема не като непознат език, а като главно средство за еднаквост и себеизразяване. Младите сингапурци употребяват псувни, с цел да се опълчват на строгите публични правила – изключително в подтекста на държавната регулация върху обществения език.
Защо псувните не се преподават?
Любопитен факт е, че макар тяхната обществена значителност, псувните рядко се преподават в курсове по британски. Те, наред с хумора и разговорната тирада, постоянно остават отвън рамките на езиковото образование – макар че са основни за цялостното схващане и потребление на живия език.
Псувните – част от човешката природа
Културните, обществените и софтуерните промени размиват границите сред фиктивен и неофициален език, сред общественото и персоналното. Доказателство за това е даже допълнението на Оксфордския британски речник с австралийски изрази като „ straining the potatoes “ (уриниране), „ no wuckers “ и „ no wucking furries “ (варианти на „ no fucking worries “).
Вулгарният език не е просто неприятен табиет – той извършва значими отзивчиви функционалности. Цветният език може да изрази страсти, да провокира смях, да сътвори чувство за принадлежност или да понижи напрежението. Историята също демонстрира, че опитите да се забрани псуването постоянно имат противоположен резултат – те го вършат още по-жизнено и стабилно.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ