Защо прекомерната опека вреди на детето
Психолози и социолози си задават въпроса: за какво стандартите на обучение са се трансформирали толкоз доста и до какво ще докара несъразмерното настойничество над децата в бъдеще?
Ето няколко вероятни отговора.
Родителите „ хеликоптер “
Поколението, което ходеше на учебно заведение, помагаше в къщи, обикаляше целия квартал с колело, а през лятото по през целия ден прекарваше без контрол при баба, внезапно се трансформира в защита на личните си деца. И през днешния ден не ги оставя и крачка да създадат без позволение.
Още през 1969 година доктор Хаим Джинът измисли термина „ родители хеликоптер “, разказвайки историята за това по какъв начин майката безусловно кръжи над живота на сина си, без да му дава нито пространство, нито независимост.
Родителите-хеликоптери обкръжават детето с грижа и внимание, без да осъзнават, че го задушават, лишават го от самодейност, от избор и самостоятелност.
В детска градина или в учебното заведение и даже на детска площадка - на всички места родителите кръжат над него, опитвайки се да го предпазят от всевъзможни неудобства, контакти и от дребни проблеми.
„ Хеликоптерите “ избират по кое време и какво ще прави детето, какво ще е бъдещето и специалността му, приятелите и сътрудниците. В такива фамилии порастват капризни и безинициативни деца.
В зрелост те не могат сами да вземат решения, страдат от нараснала тревога и по някаква причина изпадат в меланхолия. Те упрекват родителите си за всички смъртни грехове и трансферират отговорността за всички неуспехи в личния си живот върху тях.
Психолозите споделят, че доста модерни възрастни, които като деца са били прекалено много закриляни, или умишлено отхвърлят да имат деца, или се дистанцират от тях.
Мъжете, израснали в такова семейство, са склонни да изоставен брачната половинка си след раждането на детето, тъй като от тях се изисква да вземат участие в развъждането му. А всяка отговорност ги хвърля в положение на потрес.
Родителите тигри
В Азия, през 2011 година след публикуването на книгата на Ейми Чуа „ Бойният химн на майката тигър “, стартира да се употребява нов термин „ родители тигри “. Те са ориентирани към триумфа непременно, а желанията и страстите на детето нямат значение за тях.
Строг режим, цялостен надзор, липса на любов – това е детството, което те са подготвили за наследниците си. Единственият метод хлапето да получи хвалба или любов от родителите е в случай че покаже извънреден научен триумф.
Липсата на непосредственост и прочувствена връзка с родителите прави детето невротично и с ниско самочувствие. То има вяра, че ще може са бъде обичано единствено за кариерното си израстване или за неповторими достижения. Всеки неуспех, даже второто място в надпреварата се трансформира в покруса.
След като пораснат, децата на „ тигрите “ се пробват да поддържат връзка с родителите си допустимо минимум, мъчно им е да стартират персонални връзки, страдат от самотност и перфекционизъм.
„ Кърлинг “ родителите
В скандинавските страни се появи нов термин за родители, които са подготвени да отстранен всевъзможни спънки от живота на детето.
Датският психолог Бент Хугаард в своята книга от 2000 година „ Кърлинг родители и безпомощни деца “ съпоставя тези майки и татковци, с играчите на кърлинг, които полират леда.
В живота те вземат решение вместо хлапето всеки спор на детската площадка.
В същото време „ кърлинг “ родителите са извънредно взискателни. Жизненият път на детето е определен и тестван, всички трудности са отстранени, което значи, че не би трябвало да пораждат проблеми. Планираният живот без грижи изключва както дейности, по този начин и санкции.
Децата на тези родители постоянно вършат неприятни бели, тъй като знаят, че няма да бъдат осъдени и даже порицани.
Те тормозят по-малките или тези, които сега са без родителска протекция, могат да проявят експанзия даже към възрастни, когато са в компанията на татко си или майка си. В същото време те са лишени от самочувствие и не имат вяра, че самите те могат да реализират нещо.
Докато порастват, те не могат да поемат отговорност за личните си дейности - всичко би трябвало да върви безпрепятствено и в случай че не се получи, виновността е на някой различен. Е, или е международна интрига.
След като пораснат, за тях е мъчно да осъзнаят отговорността за своите дейности и да вземат съответно решение. Те не са фокусирани върху постигането на резултати и са апатични.
Често стават подвластни или попадат в полезрението на чиновниците на реда, вярвайки, че някой различен ще реши спора.
Продължава на страницата на Новите родители
