Късният Живковизъм и страхът, че Борисов е политически вечен
Психологът, богослов и политически анализатор доктор Николай Михайлов разяснява в диалог с БНР тематиките за неуспеха на ГЕРБ в борабата с корупцията, отражението на свадите с жилищата измами върху гласоподавателите, европейски ли са в действителност изборите, които предстоят, от какво се опасяват най-вече ръководещите, както и опция ли е Българска социалистическа партия и за какво се намираме в " късен Живковизъм ".
Корупцията като болест и страната като болен организъм
" Ако организмът е болен, той би трябвало да се лекува, само че в случай че е смъртно болен, лечебните старания са безплодни.
Знаете ли какво мисля аз за нашия ГЕРБ, Бойко Борисов и неговите хора, които са някак си на прицел в този момент в предизборната обстановка. Аз мисля, че те не могат иначе. Това, което се разяснява обществено по отношение на тяхното държание, на обособените му представители, имотните им саги и така нататък, е просто демонстрация на един факт, който може да бъде съзнателен елементарно и то през цялото време, а той е, че те не могат да играят демократичната игра.
Това са хора, които са събрани към фигурата на един човек, нелишен от известни умения да ръководи други хора, само че произхождащ от здрачната страна на българската гласност. От равнища, които, така да се каже, са по начало под знака на огромното подозрение. Говоря за биографията на господин Борисов. Той е възпитаван като силов състезател и е възпитаван въпреки всичко от събитията като човек, който има инстинкт да се бори с конкуренцията по един метод, който не е нито разумен, нито транспарантен, нито либерален в новоевропейския смисъл на думата. Това е просто един метод несъзнателен, по този начин както хората се борят в азиатски спортове или някъде в уличните сражения на ранния преход. "
Паниката на уволнението
" Сега, когато групировката " Борисов – ГЕРБ " е в някаква рискова фаза на допустима загуба на избори и начало на крах, който може да се окаже необратим, суматохата нараства, тъй като всеки казус на корупция повлича системата. Натискът извън поражда нещо като безпорядък, тъй като системата е корумпирана и извлеченият казус повлича едни след различен аналози на същия този казус.
Описва се една картина пред погледа на публиката. Това не е нещо, което тя не знае, само че е нещо, което не е привикнала да вижда разгърнато в медийното пространство. Тогава суматохата на уволнението, което самозащитно Борисов подхваща, е двуостра – от една страна той прави безразсъден опит да чисти личните си обори, от друга, до момента в който ги чисти, той изхвърля хора и излиза наяве, че той първо индиректно признава виновността на тези хора, тъй като не може да ги отбрани обществено. А не може да ги отбрани обществено, тъй като те са незащитими. От друга страна, трупани един след различен в общата картина на противоправно държание, или аморално държание, те разказват една картина на корумпирана система на власт.
Нараства едно доста огромно неспокойствие, мисля си аз. Ако такова неспокойствие у публиката не нараства, то значи, че тя е с амортизирани рефлекси и е в доста рискова фаза на незаинтересованост. "
От обещания за битка с корупцията към корупционни кавги
Това значи Бойко Борисов да гони опашката си. Как по този начин? Всеки има амплоа. Нелепо е да си възложиш върху себе си неуместно амплоа. Имам незабавно в главата си образци, някаква изразителност да оповестя, която би описала доста ясно какво значи Бойко Борисов да се бори с корупцията и какво значи да преследва комунистите, тъй като той е антикомунист.
Всичко това са оксиморони на неговата власт. Не може, не може да бъде антикомунист и не може да се бори с корупцията. Това е невероятно. Това просто е единствено по себе си корупция. Корупция на съзнанието. Бих добавил даже на общественото схващане, тъй като то усвои и гласоподава за това предложение. То сподели " Да. " Ако това въпреки всичко е глобено от електората на някакъв стадий, с цел да гласоподава за него, то е с полукриминалната електорална вяра мутрата да се оправи с мутри. "
Властта, която първо урежда бита си
" Аз мисля, че хората, които Бойко Борисов събра в тази своя насипна партия, събра с възхитителна, по този начин да се каже, непоследователност. Най-различни хора от рода на тези, които бяха някогашни антикомунисти, които не реализираха реванш против комунистите; някогашни комунисти, които не можаха да бъдат приютени, с цел да създадат кариера в комунистическата и социалистическата партия, и просто някогашни хора от групировките, от тези равнища на българската общност, които останаха без плячка. Всичко това беше събрано с, несъмнено, някакви опортюнисти, които постоянно могат да бъдат призовани, открити и пропагандирани да се причислят. Което и направиха на драго сърце.
Това всичкото е един неосъществим меланж, един величествен политически компромис, който събра това, от което България би трябвало да се освобождава непременно, в случай че желае да се възстановява. Няма да кажа по европейски пример, а просто да се възстановява по български пример. Защото в България има естествени хора. Има хора, които тъгуват за този безреден български свят и биха желали да го видят малко по-уреден, малко по-почтен, малко по-разумен, малко по-честен. С други думи, желаят да видят отпред на властта малко по-читави хора. "
Изборният баланс след така наречен " Апартамент гейт "
" Някъде по средата. 50 на 50. Наравно са, тъй като алтернативата в лицето на Българска социалистическа партия не е мощно безапелационна. Тя може би нараства - тази поддръжка за социалистите, само че те имат личен проблем, те са по някакъв метод урочасани да ръководят и хората имат страх, че може да ги сполети същото, в случай че гласоподават за тях. Защото по някаква причина, съвсем магична, когато се явят на власт, стартира една огромна обществена раздразнителност. Явяват се стачки, което може да е манипулирано, може и да не е.
Аз мисля, че е струпване на исторически вини, с които те не можаха да се оправят. Не можаха да се отделят от тях, да ги прегледат надълбоко, да се еманципират коренно. Те се оповестиха за първоприемници на личното си минало и по този начин поеха виновността с някакви реторични жестове и думи на разграничаване, само че това не е задоволително.
Има всевъзможни хора в социалистическата партия, в това число и свестни хора. Но summa summarum тази опция на ГЕРБ не е доста безапелационна и тя не излъчва задоволително мощ да ръководи България.
И още нещо по-радикално и навяващо тъга: Далеч не е несъмнено, че когато и в случай че социалистите се конфигурират на власт, те ще бъдат коренно разнообразни от това, което имаме, както споделя Цветан Цветанов, като политическа партия ГЕРБ. "
Европейските избори като съревнование за вътрешната власт
" Тези избори са съревнование на локална почва. Все отново значимо е кой ще завоюва и кой ще загуби вътрешната власт, а това кой ще загуби и кой ще завоюва европейските избори е извънредно значим стадий от загубата или спечелването на локалните избори. За това е сражението и залозите са доста високи.
А са високи, тъй като ГЕРБ ще загуби власт, а това значи както средства, благоприятни условия и запас, с които са привикнали, по този начин и една клиентела, която е гладна, не тъй като е гладна, а тъй като е нахранена и то несметно.
Освен това са вероятни, несъмнено, и юридически преследвания с всички ангажименти, че те в България не значат доста по причина на това, че прокуратурата и частично правосъдната власт са интегрирани в подземието на тази власт. Това е ясно като бял ден. Защото прокуратурата в никакъв случай и за никого безапелационно не реагира по принцип. Тя реагира по прецеденти и по вътрешна несподелима логичност. Прокуратурата се взема решение да преследва съгласно преценка, която не е строго юридическа. Това е " златен стандарт " за българското правосъдие.
Късен Живковизъм, или страхът, че Борисов е политически безконечен
" Стълпновението за европейските избори е толкоз остро, тъй като е обвързвано с риск от загуба на власт и респективно със спечелването й. ГЕРБ има какво да губи.
Освен това те заседнаха във властта по метод, който е квази-живковски. Това е късен Живковизъм. За това е говорено доста, само че е правилно, какво да вършим. Аналогията се натрапва. Бойко Борисов старее пред очите ни и ние започваме да живеем със остарелия уплах, че той е политически безконечен, по този начин както ни се струваше, че Живков е безконечен.
Тази епоха би трябвало да завърши по някакъв метод, някой ден. Защото България е антична просвета. Тя избира да види на върха въпреки всичко културен човек, а не човек простолюден или от народа напряко, както се хвалеше Живков, със своите качества, само че и със своите велики дефекти, първият от които е да не може да се съобщае непосредствено със западните си сътрудници, тъй като не приказва на техния език. Това е невероятно.
Крайно време е да дойдат хора с малко по-тънка кожа, с малко по-друг контур, с малко по-друга изразителност и малко по-малко да наподобяват на дон Корлеоне. Приликата сред Борисов и този Марлон Брандо в късната му артистична фаза от интервала на " Кръстникът " е просто поразителна и това мъчно се устоя. Защото този филм сме го гледали, а ни се постанова да го гледаме всяка вечер. "
Животът след 26 май
" Мисля, че вечерта при първите планирани резултати ще се разгласят две победи. Това е обичайно по този начин. Това е българска класика. Ще се потърсят причини, с цел да се случи тъкмо това. Но, в случай че Борисов загуби тези избори, предварителните избори чукат на вратата. "
Корупцията като болест и страната като болен организъм
" Ако организмът е болен, той би трябвало да се лекува, само че в случай че е смъртно болен, лечебните старания са безплодни.
Знаете ли какво мисля аз за нашия ГЕРБ, Бойко Борисов и неговите хора, които са някак си на прицел в този момент в предизборната обстановка. Аз мисля, че те не могат иначе. Това, което се разяснява обществено по отношение на тяхното държание, на обособените му представители, имотните им саги и така нататък, е просто демонстрация на един факт, който може да бъде съзнателен елементарно и то през цялото време, а той е, че те не могат да играят демократичната игра.
Това са хора, които са събрани към фигурата на един човек, нелишен от известни умения да ръководи други хора, само че произхождащ от здрачната страна на българската гласност. От равнища, които, така да се каже, са по начало под знака на огромното подозрение. Говоря за биографията на господин Борисов. Той е възпитаван като силов състезател и е възпитаван въпреки всичко от събитията като човек, който има инстинкт да се бори с конкуренцията по един метод, който не е нито разумен, нито транспарантен, нито либерален в новоевропейския смисъл на думата. Това е просто един метод несъзнателен, по този начин както хората се борят в азиатски спортове или някъде в уличните сражения на ранния преход. "
Паниката на уволнението
" Сега, когато групировката " Борисов – ГЕРБ " е в някаква рискова фаза на допустима загуба на избори и начало на крах, който може да се окаже необратим, суматохата нараства, тъй като всеки казус на корупция повлича системата. Натискът извън поражда нещо като безпорядък, тъй като системата е корумпирана и извлеченият казус повлича едни след различен аналози на същия този казус.
Описва се една картина пред погледа на публиката. Това не е нещо, което тя не знае, само че е нещо, което не е привикнала да вижда разгърнато в медийното пространство. Тогава суматохата на уволнението, което самозащитно Борисов подхваща, е двуостра – от една страна той прави безразсъден опит да чисти личните си обори, от друга, до момента в който ги чисти, той изхвърля хора и излиза наяве, че той първо индиректно признава виновността на тези хора, тъй като не може да ги отбрани обществено. А не може да ги отбрани обществено, тъй като те са незащитими. От друга страна, трупани един след различен в общата картина на противоправно държание, или аморално държание, те разказват една картина на корумпирана система на власт.
Нараства едно доста огромно неспокойствие, мисля си аз. Ако такова неспокойствие у публиката не нараства, то значи, че тя е с амортизирани рефлекси и е в доста рискова фаза на незаинтересованост. "
От обещания за битка с корупцията към корупционни кавги
Това значи Бойко Борисов да гони опашката си. Как по този начин? Всеки има амплоа. Нелепо е да си възложиш върху себе си неуместно амплоа. Имам незабавно в главата си образци, някаква изразителност да оповестя, която би описала доста ясно какво значи Бойко Борисов да се бори с корупцията и какво значи да преследва комунистите, тъй като той е антикомунист.
Всичко това са оксиморони на неговата власт. Не може, не може да бъде антикомунист и не може да се бори с корупцията. Това е невероятно. Това просто е единствено по себе си корупция. Корупция на съзнанието. Бих добавил даже на общественото схващане, тъй като то усвои и гласоподава за това предложение. То сподели " Да. " Ако това въпреки всичко е глобено от електората на някакъв стадий, с цел да гласоподава за него, то е с полукриминалната електорална вяра мутрата да се оправи с мутри. "
Властта, която първо урежда бита си
" Аз мисля, че хората, които Бойко Борисов събра в тази своя насипна партия, събра с възхитителна, по този начин да се каже, непоследователност. Най-различни хора от рода на тези, които бяха някогашни антикомунисти, които не реализираха реванш против комунистите; някогашни комунисти, които не можаха да бъдат приютени, с цел да създадат кариера в комунистическата и социалистическата партия, и просто някогашни хора от групировките, от тези равнища на българската общност, които останаха без плячка. Всичко това беше събрано с, несъмнено, някакви опортюнисти, които постоянно могат да бъдат призовани, открити и пропагандирани да се причислят. Което и направиха на драго сърце.
Това всичкото е един неосъществим меланж, един величествен политически компромис, който събра това, от което България би трябвало да се освобождава непременно, в случай че желае да се възстановява. Няма да кажа по европейски пример, а просто да се възстановява по български пример. Защото в България има естествени хора. Има хора, които тъгуват за този безреден български свят и биха желали да го видят малко по-уреден, малко по-почтен, малко по-разумен, малко по-честен. С други думи, желаят да видят отпред на властта малко по-читави хора. "
Изборният баланс след така наречен " Апартамент гейт "
" Някъде по средата. 50 на 50. Наравно са, тъй като алтернативата в лицето на Българска социалистическа партия не е мощно безапелационна. Тя може би нараства - тази поддръжка за социалистите, само че те имат личен проблем, те са по някакъв метод урочасани да ръководят и хората имат страх, че може да ги сполети същото, в случай че гласоподават за тях. Защото по някаква причина, съвсем магична, когато се явят на власт, стартира една огромна обществена раздразнителност. Явяват се стачки, което може да е манипулирано, може и да не е.
Аз мисля, че е струпване на исторически вини, с които те не можаха да се оправят. Не можаха да се отделят от тях, да ги прегледат надълбоко, да се еманципират коренно. Те се оповестиха за първоприемници на личното си минало и по този начин поеха виновността с някакви реторични жестове и думи на разграничаване, само че това не е задоволително.
Има всевъзможни хора в социалистическата партия, в това число и свестни хора. Но summa summarum тази опция на ГЕРБ не е доста безапелационна и тя не излъчва задоволително мощ да ръководи България.
И още нещо по-радикално и навяващо тъга: Далеч не е несъмнено, че когато и в случай че социалистите се конфигурират на власт, те ще бъдат коренно разнообразни от това, което имаме, както споделя Цветан Цветанов, като политическа партия ГЕРБ. "
Европейските избори като съревнование за вътрешната власт
" Тези избори са съревнование на локална почва. Все отново значимо е кой ще завоюва и кой ще загуби вътрешната власт, а това кой ще загуби и кой ще завоюва европейските избори е извънредно значим стадий от загубата или спечелването на локалните избори. За това е сражението и залозите са доста високи.
А са високи, тъй като ГЕРБ ще загуби власт, а това значи както средства, благоприятни условия и запас, с които са привикнали, по този начин и една клиентела, която е гладна, не тъй като е гладна, а тъй като е нахранена и то несметно.
Освен това са вероятни, несъмнено, и юридически преследвания с всички ангажименти, че те в България не значат доста по причина на това, че прокуратурата и частично правосъдната власт са интегрирани в подземието на тази власт. Това е ясно като бял ден. Защото прокуратурата в никакъв случай и за никого безапелационно не реагира по принцип. Тя реагира по прецеденти и по вътрешна несподелима логичност. Прокуратурата се взема решение да преследва съгласно преценка, която не е строго юридическа. Това е " златен стандарт " за българското правосъдие.
Късен Живковизъм, или страхът, че Борисов е политически безконечен
" Стълпновението за европейските избори е толкоз остро, тъй като е обвързвано с риск от загуба на власт и респективно със спечелването й. ГЕРБ има какво да губи.
Освен това те заседнаха във властта по метод, който е квази-живковски. Това е късен Живковизъм. За това е говорено доста, само че е правилно, какво да вършим. Аналогията се натрапва. Бойко Борисов старее пред очите ни и ние започваме да живеем със остарелия уплах, че той е политически безконечен, по този начин както ни се струваше, че Живков е безконечен.
Тази епоха би трябвало да завърши по някакъв метод, някой ден. Защото България е антична просвета. Тя избира да види на върха въпреки всичко културен човек, а не човек простолюден или от народа напряко, както се хвалеше Живков, със своите качества, само че и със своите велики дефекти, първият от които е да не може да се съобщае непосредствено със западните си сътрудници, тъй като не приказва на техния език. Това е невероятно.
Крайно време е да дойдат хора с малко по-тънка кожа, с малко по-друг контур, с малко по-друга изразителност и малко по-малко да наподобяват на дон Корлеоне. Приликата сред Борисов и този Марлон Брандо в късната му артистична фаза от интервала на " Кръстникът " е просто поразителна и това мъчно се устоя. Защото този филм сме го гледали, а ни се постанова да го гледаме всяка вечер. "
Животът след 26 май
" Мисля, че вечерта при първите планирани резултати ще се разгласят две победи. Това е обичайно по този начин. Това е българска класика. Ще се потърсят причини, с цел да се случи тъкмо това. Но, в случай че Борисов загуби тези избори, предварителните избори чукат на вратата. "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ