Кога и защо хората си омръзват сексуално?
Психоаналитиците и учените невролози са единомислещи за едно – сексът е в мозъка. Последните научни проучвания потвърждават, че либидото в действителност се управлява от нашия мозък. Списание „ Бела” събра главните изказвания по тематиката.
Има сигнали, които не лъжат – учестено сърцетуптене, изпотени ръце, разширени зеници. Когато желаем някого, тялото ни го споделя. Мозъкът е нашият най-съществен полов орган, настояват сексолозите. Най-новите клинични разработки в региона на сексологията потвърждават това изказване – мозъкът е органът, който издава заповедите в леглото, а и преди да влезем в леглото.
Но не се лъжете – още веднъж всичко стартира от… връзките с нашите родители, от момента на раждането ни. Онова, на което ни възпитават нашите родители, се записва в мозъка ни, който в даден миг свързва всичко, което като дребни ни е карало а се усещаме добре със… секса.
Когато срещнем полов обект, който ни припомня по нещо на нашите грижовни и благи родители (цвят на косата, форма на лицето, мирис), мозъкът ни го асоциира неотложно с нещо, което ни е доставяло наслаждение.
През пубертета за половото предпочитание стартират да играят роля хормоните – естроген при девойките и тестостерон при момчетата. Те приготвят мозъка да бъде деликатен за сигнали, свързани със секса.
Двата пола не са биологично идентични и това също си има своето значение. Мъжът създава милиарди сперматозоиди, до момента в който дамата – единствено една яйцеклетка на месец. Когато тя е бременна, силата в продължение на девет месеца е съсредоточена върху плода, който се развива в утробата. Тя знае сигурно, че това дете е напълно нейно, и това я кара да се
усеща безусловно спокойна.
Даваме този образец, с цел да стигнем до извода, че мъжът в никакъв случай не е сигурен в биологичното си бащинство. Несъзнателно той се пробва да откри плодовита и вярна жена, с цел да продължи рода си.
Желанието на мъжа се засилва, в случай че мозъкът му разграничи сигнали за евентуална плодовитост и „ съвестност “ у дамата: плътни чувствени устни, хармонично съответствие сред талия и ханш, блестяща коса, наедрял и стегнат бюст…
Когато дамите избират полов сътрудник, те търсят мъж, който да може да обезпечава прехраната на потомството им. Мъжкият компактен глас, формата на лицето и предаваната миризма са водещите критерии, съгласно които представителките на нежния пол вършат избор на сътрудник за секс. С появяването на противозачатъчните хапчета стартира да се вижда различен вид полово предпочитание. Днес за жалост дамата може да избира да ражда или да не ражда и надлежно може да бъде привлечена полово и от по-женствени мъже (такива, които отделят по-малко тестостерон), склонни да отглеждат децата, да се грижат за тях.
Съблазняването
е като игра на тенис на маса. Двамата участници си изпращат хиляди „ топки “, хиляди известия. Информацията се обменя несъзнателно, само че мозъкът ни въпреки всичко я записва. Не си мислете, че не знаете каква тъкмо е формата на тялото на избраника или избраницата си. Може и да не можете да я назовете незабавно, само че в случай че помислите, ще съумеете.
За да предизвикате предпочитание, би трябвало първо да бъдете видени. Глас, взор, форми – ето след какво тръгваме да тичаме първоначално.
Следва етапа на утвърждение на колегата.
Трябва да загуби гласа, погледа и формата, с цел да ги пожелаем още веднъж. „ Гласът служи да натовари въображението ни с всичко това, което продължава след края на изречението “ – твърди френският психоаналитик Мари-Жан Соре. По същия метод нечий взор може да провокира вълнението ни, като ни отбягва. Гледайки се в огледалото, ние виждаме очите си, само че не можем да си дадем сметка за изражението на погледа си. Някои употребяват външния си тип – метод на обличане, походка, – с цел да уловят погледа на другия и по този метод да запълнят празнотата от обстоятелството, че нямат действителна визия за себе си.
Понякога се случва десинхронизация
Ние не се пожелаваме в еднакъв миг. На един са му задоволителни три секунди, с цел да се влюби, до момента в който на различен са му нужни няколко месеца, с цел да се задейства механизмът му на влюбване било посредством малко комизъм, или едно намигване… Ние не сме господари на желанието си, само че когато то се появи, тактиките ни могат да бъдат разнообразни – да решим да поддържаме желанието, да стигнем до края, или противоположното, да го потиснем и да не предприемем по-нататъшни дейности.
Да не приказваме, че първоначално дамата постоянно слага бариери пред мъжкото ухажване. Тя усеща, когато е обект на нечия пристрастеност, когато е изправена пред мощно мъжко предпочитание, и посредством отбягването го разпалва още повече.
Мъжът не може да се съпротивлява толкоз мощно на желанието си, мъчно му е да ръководи този ужасяващ пенис, който в никакъв случай не се подчинява на неговата воля.
Кога хората си омръзват полово
„ Страстта се изхабява след към три години от началото на връзката. Това, което ни притегля, постоянно е новото “ – твърди Люси Венсан, френска сексоложка. Според нея тогава завършва етапа на лудата обич, етапа на заслепението. Очите ни, приковани до този миг от другия, се обръщат още веднъж към външния свят. Мозъчният ни дял, виновен за изпитването на наслаждение, се подтиква все по-рядко от контакта ни с този сътрудник. С него стартира да ни става скучно.
От психична позиция желанието е застрашено да почине, когато открием, че другият не е идеалът, който сме си представяли. Представата ни за другия се пропуква. Откриваме, че сме желали другия, тъй като ни е напомнял толкоз доста на татко ни или на майка ни (е, с тях сексът е неразрешен!), само че че в реалност той е нещо напълно друго от облика, който нашето предпочитание си е основало за него. „ Спри! Той/тя не е твоят баща/майка! “ – ни предизвестява мозъкът.
Как да си отглеждаме пристрастеност
Загърбете старите привички. „ Желание, което се ръководи, угасва “ – безапелационен е психоаналитикът Патрик Ламбули. Трябва да минем през „ Не знам какво да върша “, да се сложим в обстановка на заплаха, да излезем от повторенията, да се опитаме да забравим това, което сме научили, и най-много да не търсим повсеместен способ, тъй като подобен няма.
Не чертайте граници
Желанието се връща, когато загубим визия за пространство и време, както вършим, когато сме в отпуска, когато си почиваме. Ако преоткрием либидото си в този миг, това не е, тъй като то самото е нещо напълно ново и друго, а тъй като сме намерили пролуки в нашето схващане – престанали сме да планираме, да разпределяме пространството, оставили сме се на случайността.
Изненадвайте се
Трябва непрекъснато да предизвикваме мозъка си. В условия на продължителна връзка ние изпитваме компликация да привличаме вниманието на другия, в случай че не променим наличието на връзката, отбелязва Люси Венсан. За начало можем просто да сменим обичания си парфюм с някой различен.
Фантазирайте
Трябва да дадем независимост на мисълта ни за секс, да сътворяваме сюжети. Трябва да приемем концепцията, че желанието може би се поражда извън. Това може да раздразни нас и нашия сътрудник.
Има сигнали, които не лъжат – учестено сърцетуптене, изпотени ръце, разширени зеници. Когато желаем някого, тялото ни го споделя. Мозъкът е нашият най-съществен полов орган, настояват сексолозите. Най-новите клинични разработки в региона на сексологията потвърждават това изказване – мозъкът е органът, който издава заповедите в леглото, а и преди да влезем в леглото.
Но не се лъжете – още веднъж всичко стартира от… връзките с нашите родители, от момента на раждането ни. Онова, на което ни възпитават нашите родители, се записва в мозъка ни, който в даден миг свързва всичко, което като дребни ни е карало а се усещаме добре със… секса.
Когато срещнем полов обект, който ни припомня по нещо на нашите грижовни и благи родители (цвят на косата, форма на лицето, мирис), мозъкът ни го асоциира неотложно с нещо, което ни е доставяло наслаждение.
През пубертета за половото предпочитание стартират да играят роля хормоните – естроген при девойките и тестостерон при момчетата. Те приготвят мозъка да бъде деликатен за сигнали, свързани със секса.
Двата пола не са биологично идентични и това също си има своето значение. Мъжът създава милиарди сперматозоиди, до момента в който дамата – единствено една яйцеклетка на месец. Когато тя е бременна, силата в продължение на девет месеца е съсредоточена върху плода, който се развива в утробата. Тя знае сигурно, че това дете е напълно нейно, и това я кара да се
усеща безусловно спокойна.
Даваме този образец, с цел да стигнем до извода, че мъжът в никакъв случай не е сигурен в биологичното си бащинство. Несъзнателно той се пробва да откри плодовита и вярна жена, с цел да продължи рода си.
Желанието на мъжа се засилва, в случай че мозъкът му разграничи сигнали за евентуална плодовитост и „ съвестност “ у дамата: плътни чувствени устни, хармонично съответствие сред талия и ханш, блестяща коса, наедрял и стегнат бюст…
Когато дамите избират полов сътрудник, те търсят мъж, който да може да обезпечава прехраната на потомството им. Мъжкият компактен глас, формата на лицето и предаваната миризма са водещите критерии, съгласно които представителките на нежния пол вършат избор на сътрудник за секс. С появяването на противозачатъчните хапчета стартира да се вижда различен вид полово предпочитание. Днес за жалост дамата може да избира да ражда или да не ражда и надлежно може да бъде привлечена полово и от по-женствени мъже (такива, които отделят по-малко тестостерон), склонни да отглеждат децата, да се грижат за тях.
Съблазняването
е като игра на тенис на маса. Двамата участници си изпращат хиляди „ топки “, хиляди известия. Информацията се обменя несъзнателно, само че мозъкът ни въпреки всичко я записва. Не си мислете, че не знаете каква тъкмо е формата на тялото на избраника или избраницата си. Може и да не можете да я назовете незабавно, само че в случай че помислите, ще съумеете.
За да предизвикате предпочитание, би трябвало първо да бъдете видени. Глас, взор, форми – ето след какво тръгваме да тичаме първоначално.
Следва етапа на утвърждение на колегата.
Трябва да загуби гласа, погледа и формата, с цел да ги пожелаем още веднъж. „ Гласът служи да натовари въображението ни с всичко това, което продължава след края на изречението “ – твърди френският психоаналитик Мари-Жан Соре. По същия метод нечий взор може да провокира вълнението ни, като ни отбягва. Гледайки се в огледалото, ние виждаме очите си, само че не можем да си дадем сметка за изражението на погледа си. Някои употребяват външния си тип – метод на обличане, походка, – с цел да уловят погледа на другия и по този метод да запълнят празнотата от обстоятелството, че нямат действителна визия за себе си.
Понякога се случва десинхронизация
Ние не се пожелаваме в еднакъв миг. На един са му задоволителни три секунди, с цел да се влюби, до момента в който на различен са му нужни няколко месеца, с цел да се задейства механизмът му на влюбване било посредством малко комизъм, или едно намигване… Ние не сме господари на желанието си, само че когато то се появи, тактиките ни могат да бъдат разнообразни – да решим да поддържаме желанието, да стигнем до края, или противоположното, да го потиснем и да не предприемем по-нататъшни дейности.
Да не приказваме, че първоначално дамата постоянно слага бариери пред мъжкото ухажване. Тя усеща, когато е обект на нечия пристрастеност, когато е изправена пред мощно мъжко предпочитание, и посредством отбягването го разпалва още повече.
Мъжът не може да се съпротивлява толкоз мощно на желанието си, мъчно му е да ръководи този ужасяващ пенис, който в никакъв случай не се подчинява на неговата воля.
Кога хората си омръзват полово
„ Страстта се изхабява след към три години от началото на връзката. Това, което ни притегля, постоянно е новото “ – твърди Люси Венсан, френска сексоложка. Според нея тогава завършва етапа на лудата обич, етапа на заслепението. Очите ни, приковани до този миг от другия, се обръщат още веднъж към външния свят. Мозъчният ни дял, виновен за изпитването на наслаждение, се подтиква все по-рядко от контакта ни с този сътрудник. С него стартира да ни става скучно.
От психична позиция желанието е застрашено да почине, когато открием, че другият не е идеалът, който сме си представяли. Представата ни за другия се пропуква. Откриваме, че сме желали другия, тъй като ни е напомнял толкоз доста на татко ни или на майка ни (е, с тях сексът е неразрешен!), само че че в реалност той е нещо напълно друго от облика, който нашето предпочитание си е основало за него. „ Спри! Той/тя не е твоят баща/майка! “ – ни предизвестява мозъкът.
Как да си отглеждаме пристрастеност
Загърбете старите привички. „ Желание, което се ръководи, угасва “ – безапелационен е психоаналитикът Патрик Ламбули. Трябва да минем през „ Не знам какво да върша “, да се сложим в обстановка на заплаха, да излезем от повторенията, да се опитаме да забравим това, което сме научили, и най-много да не търсим повсеместен способ, тъй като подобен няма.
Не чертайте граници
Желанието се връща, когато загубим визия за пространство и време, както вършим, когато сме в отпуска, когато си почиваме. Ако преоткрием либидото си в този миг, това не е, тъй като то самото е нещо напълно ново и друго, а тъй като сме намерили пролуки в нашето схващане – престанали сме да планираме, да разпределяме пространството, оставили сме се на случайността.
Изненадвайте се
Трябва непрекъснато да предизвикваме мозъка си. В условия на продължителна връзка ние изпитваме компликация да привличаме вниманието на другия, в случай че не променим наличието на връзката, отбелязва Люси Венсан. За начало можем просто да сменим обичания си парфюм с някой различен.
Фантазирайте
Трябва да дадем независимост на мисълта ни за секс, да сътворяваме сюжети. Трябва да приемем концепцията, че желанието може би се поражда извън. Това може да раздразни нас и нашия сътрудник.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ