Психиатрията у нас не се реформира, няма желание за реформи

„ Психиатрията у нас не се реформира, няма предпочитание за промени нито от страна на политици, нито от страна на множеството психиатри “. Това сподели пред Българска национална телевизия проф. Христо Хинков, психиатър и някогашен министър на опазването на здравето, в коментар във връзка митинга на работещите в държавните психиатрични лечебни заведения и проблемите в тази сфера, които станаха обект на социална полемика през последните дни.

„ Причината да се стигне дотук е дългото неглижиране към психиатричния бранш. Душата на българина е на последно място, а от душата идват всички заболявания и психиатрията е първата клинична демонстрация на това, което се случва в душата “, разяснява психиатърът.

По думите му, казусът е освен метафизичен и културен, само че и учредителен, а без сериозна промяна нещата ще отиват на все по-зле.

Проф. Хинков сложи тематиката за рецесията в психиатричната помощ в подтекста на разноските, които се плануват в бюджета на страната за опазване на здравето и метода, по който те се разпределят сред обособените сегменти.

Той бе безапелационен, че се задълбочава наклонността голямата част от средствата да бъдат ориентирани към медикаменти и болнична помощ, за сметка на извънболничната помощ главно и на предварителната защита, доколкото тя съществува.

„ Над 75% от средствата са ориентирани към болнична помощ и към медикаменти “, заключи някогашният здравен министър и добави: „ В извънболничната помощ лекуването на пациентите с психологични разстройства е с най-хубавите и най-скъпите лекарства, които са заплащат от Здравната каса. Ако обаче един пациент постъпи в психиатрична болница, той се лекува с най-евтините лекарства, тъй като психиатричните лечебните заведения нямат контракт с Касата и употребяват единствено най-евтините медикаменти, което е най-изгодно за тях. Също по този начин, в случай че се замислим за какво няма частни психиатрични лечебни заведения, отговорът е – тъй като няма кой да влага, а вложители няма, тъй като нямат изгода от това – няма кой да им заплаща “.

Проф. Петър Маринов, който също взе участие в диалога като ръководител на Националната асоциация на специалистите по психологично здраве, акцентира, че е належащо остойностяване на медицинските действия, с цел да се разбере какво тъкмо се финансира и какви са действителните потребности на бранша.

„ Някаква промяна най-малко като начало би трябвало да стартираме от остойностяване “, изрази мнение той. Специалистът уточни, че има три модела на финансиране на психиатричната помощ и нито един от тях не е идеален – това се отнася и за финансирането на минал болен в Центровете за психологично здраве, и за финансирането на правилото на историческия бюджет в психиатричните стационари, и за финансирането от НЗОК на кабинетите за извънболничната психиатрична помощ, които имат контракти с фонда. В допълнение той уточни, че има и един четвърти модел – на кешово възнаграждение от самия пациент.

И двама психиатри бяха безапелационни, че 5% нарастване на заплатите в психиатричните лечебни заведения е незначително малко, а целият митинг и това, което ще последва от него, е „ нещо като гасене на пожар “.

Необходима е нова форма на ръководство на системата, не успяхме да въведем фигурата на водещия случай – case manager, която е един сполучлив модел за лекуване и наблюдаване на хора с психологична болест, а това беше значимо – по този начин двамата психиатри обобщиха актуалната обстановка и вероятностите за излизане от рецесията.