Бюрокрация и високи заплати гонят инвеститорите през 2026 година
Прозрачността на възнагражденията може да се окаже " пирова победа " за пазара на труда
2026 година се обрисува като повратна точка за българския пазар на труда, само че освен с положителни вести. Докато чиновниците чакат " изсветляване " на заплатите поради новата европейска инструкция, бизнесът е изправен пред алтернативата: да заплаща повече или да напусне страната.
Тенденцията за изстудяване на пазара към този момент е реалност. Това удостовери Георги Първанов от Конфедерацията по заетостта, представен от БНР. Въпреки че безработицата остава ниска (около 5-6%), епохата на лесния избор за претендентите завърши.
" Търсещите работа ще имат доста по-малък избор от предни години. Конкуренцията за една позиция скача фрапантно, изключително във високия сегмент ", предизвестява Първанов.
Цената на прозрачността
Новата инструкция за бистрота на заплатите, която би трябвало да влезе в действие, се показва като инструмент за тъждество. Икономическата действителност обаче крие подводни камъни. Задължението компаниите да разкриват равнищата на заплащане основава риск от вътрешни спорове и административен безпорядък за дребните предприятия.
Още по-тревожен е сигналът, че България губи главното си конкурентно преимущество. Според Първанов страната ни към този момент е страна със относително високи разноски за труд, което принуждава част от фирмите да " стягат багажа ".
" Някои компании могат да изберат отчасти или напълно да изоставен страната ", признава специалистът. Този развой към този момент се следи в индустриалните зони, където производства се местят към по-евтини дестинации отвън Европейски Съюз.
Внос на фрагменти и илюзията за напредък
Докато вложителите от Западна Европа се двоумят, вакуумът се запълва от " импорт на хора ". Очаква се растеж на служащите от трети страни, които да компенсират демографската рецесия. В същото време прогнозата за растеж на заплатите с 6 до 10 % през 2026 година звучи оптимистично, само че най-вероятно ще бъде " изядена " от инфлационния напън и увеличените разноски за живот.
Надеждите, че на мястото на напускащите фабрики ще дойдат " бизнеси с добавена стойност ", към този момент остават в областта на пожеланията. Без структурни промени, 2026-а рискува да бъде годината, в която България ще разбере по сложния метод, че високите заплати без висока продуктивност водят до затваряне на заводи.
2026 година се обрисува като повратна точка за българския пазар на труда, само че освен с положителни вести. Докато чиновниците чакат " изсветляване " на заплатите поради новата европейска инструкция, бизнесът е изправен пред алтернативата: да заплаща повече или да напусне страната.
Тенденцията за изстудяване на пазара към този момент е реалност. Това удостовери Георги Първанов от Конфедерацията по заетостта, представен от БНР. Въпреки че безработицата остава ниска (около 5-6%), епохата на лесния избор за претендентите завърши.
" Търсещите работа ще имат доста по-малък избор от предни години. Конкуренцията за една позиция скача фрапантно, изключително във високия сегмент ", предизвестява Първанов.
Цената на прозрачността
Новата инструкция за бистрота на заплатите, която би трябвало да влезе в действие, се показва като инструмент за тъждество. Икономическата действителност обаче крие подводни камъни. Задължението компаниите да разкриват равнищата на заплащане основава риск от вътрешни спорове и административен безпорядък за дребните предприятия.
Още по-тревожен е сигналът, че България губи главното си конкурентно преимущество. Според Първанов страната ни към този момент е страна със относително високи разноски за труд, което принуждава част от фирмите да " стягат багажа ".
" Някои компании могат да изберат отчасти или напълно да изоставен страната ", признава специалистът. Този развой към този момент се следи в индустриалните зони, където производства се местят към по-евтини дестинации отвън Европейски Съюз.
Внос на фрагменти и илюзията за напредък
Докато вложителите от Западна Европа се двоумят, вакуумът се запълва от " импорт на хора ". Очаква се растеж на служащите от трети страни, които да компенсират демографската рецесия. В същото време прогнозата за растеж на заплатите с 6 до 10 % през 2026 година звучи оптимистично, само че най-вероятно ще бъде " изядена " от инфлационния напън и увеличените разноски за живот.
Надеждите, че на мястото на напускащите фабрики ще дойдат " бизнеси с добавена стойност ", към този момент остават в областта на пожеланията. Без структурни промени, 2026-а рискува да бъде годината, в която България ще разбере по сложния метод, че високите заплати без висока продуктивност водят до затваряне на заводи.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ