Когато жената до теб е богиня
Прозорците на горния етаж в красивата остаряла къща с леко олющена фасада към момента светели. „ Дори на тази възраст старецът не си ляга рано “ – минало през мозъка на младия мъж. С тази мисъл той натиснал звънеца и зачакал. След малко се чули стъпки и момент по-късно вратата се отворила.
– Гледай ти кого е довял вятърът в този късен час – засмял се старецът. – Какво те води насам, момчето ми?
– Отдавна трябваше да се отбия, дядо.
– Влизай, влизай. Не спри на открито – споделил възрастният човек и отвел внука си в старомодната уютна дневна. – Разказвай в този момент. Кажи на стареца какво те мъчи?
– Как се сети, че нещо ме мъчи?
– На лицето ти е изписано. Хайде, изплюй камъчето – подканил го той.
– Бракът ми не върви. Вече съвсем не си приказваме, а когато го вършим, то е, с цел да се скараме. Преди две години бях уверен, че нищо не може да ни раздели. А в този момент имам възприятието, че съм женен за непозната. Май не ни остава друго, с изключение на да се разведем...
– Разбирам... Но преди да вземеш дефинитивно решение, дано ти опиша една история...
Живели в миналото мъж и жена. Те били женени от няколко години и романтиката сред тях си била отишла. А на нейно място ден след ден пускали дълбоки корени разочарованието и раздразнението, дребнавите разногласия и отчуждението.
Вечер мъжът се прибирал у дома, изсумтявал неразбираем привет, пускал тв приемника на спортния канал и се настанявал в обичаното си кресло, чиято протрита тапицерия говорела красноречиво, че този обред не е от през вчерашния ден.
От кухнята, където жена му приготвяла вечерята, се чувало монотонно тракане на съдове, примесено с реплики от някакъв сериал. „ Пак гледа глупавите си сапунки – мислел си той. – Превърнала се е в същинска лелка. Липсват единствено ролките за коса и пеньоарът. Ужасно се е запуснала... А каква жена беше на времето – сексапилна, съблазнителна, духовита! И по какъв начин се смееше на шегите ми! “
В това време, до момента в който се въртяла из кухнята, тя пък си мислела: „ Пак гледа футбол. Всеки ден е едно и също. Прибира се и незабавно се пльосва пред тв приемника. Вкъщи нищо не пипва, мързи го... и коремче дори е пуснал. А какъв мъж беше на времето – деликатен, гальовен, радушен! И по какъв начин ме караше да се дръзвам! “
– Гладен съм! Кога ще е готово яденето? – прогърмял гласът му от хола.
– Половин час – отвърнала малко тя.
Раздразнението на мъжа в другата стая растяло с всеки минал момент. „ Цял ден се моря на работа. Заслужавам най-малко да вечерям в точния момент. “ Изведнъж той усетил, че му се повдига и от спортния канал, и от шумната сцена, която сапунените герои разигравали в личната му кухня. Взел едно яке от закачалката и излязъл на открито.
Било топла ноемврийска вечер. В дребния парк в съседство към момента се срещали хора. Мъжът седнал на една скамейка, запалил цигара и зареял напразно взор в инцидентните минувачи. По алеята малко по-нататък се задала стара двойка. Мъжът и дамата се разхождали, хванати за ръце. Внезапно мъжът спрял до едно дърво и попитал жена си:
– Знаеш ли какъв ден е през днешния ден?
– 13 ноември?
– Точно по този начин. На този ден преди петдесет години те целунах за пръв път под клоните на това дърво.
– Непоправим остарял романтик! – засмяла се старата жена и погледнала топло мъжа си. – Помня, несъмнено. Тогава бяхме млади и влюбени.
– А в този момент сме единствено влюбени – пошегувал се мъжът.
– Понякога се запитвам по какъв начин го постигнахме...
– И стигна ли до някакво умозаключение?
– Да, стигнах. Ти постоянно се държеше с мен като с богиня. А аз се стараех да се трансформира в богинята, която виждаше в мен.
