Автосервизите на мушката на Инспекцията по труда
Проверки и наказания за автосервизите, това ще са ограниченията за надзор, които Главна ревизия по труда стартира през 2020 година, обявиха от институцията за „ Монитор “.
Това е в отговор на плана на КНСБ „ Сивото убива “, по който тази активност е разпозната като рискова. Мотивите за самодейността са данни от проучване на специалистите на КНСБ, съгласно което 1/5 или 21% от българската стопанска система е сива.
Сивият бранш у нас е в размер към 23 милиарда лв.
Секторите с най-голям дял на "сиви " практики са сервизите за ремонт на коли, строителството, селското стопанство и леката индустрия. По предложение на КТ „ Подкрепа “ пък ще има акция и инспекции в лечебните заведения с акцент върху разпределението на работното време, коментират още от ГИТ.
Между 25 и 30 на 100 от всички българи вземат участие в сивата стопанска система, демонстрира проучване на Българска академия на науките. Според учените колкото по-слабо развита е дадена стопанска система, толкоз повече предпоставки има за използването на сиви практики. Както е известно, България се подрежда на последно място по приходи в Европейския съюз.
Две са главните аргументи хората да одобряват работа в прорез с трудовите закони - неналичието на непрекъснато настоящи предприятия и ниските приходи, регистрират от академията. Голяма част от сивите практики засягат трудовото законодателство и главната измежду тях е работата без трудов контракт.
Работното време и заплащането са най-честите нарушавания при сезонната претовареност. Хората се наемат за малко време и знаейки това, самите те са склонни да се отхвърлят от правата си – да работят повече, да работят даже без контракти, да получават част от възнагражденията си нерегламентирано, с цел да са свободни от налози и осигуровки, с мисълта, че по този начин ще получат повече средства и ще могат да покрият разноски за времето, в което към този момент ще са без работа, по този начин изясняват казуса специалистите от инспекцията по труда.
Според анализите на специалистите през 2020 година би трябвало да се завиши контролът в строителството селското стопанство, хотелите и заведенията за хранене, търговията.
Инспекцията е натоварена да провежда присъединяване на България в общоевропейската акция на Платформата за справяне с недекларирания труд, която ще се организира в интервала март – юни 2020-а, а третата седмица на март е планувана за седмица на действието, обясниха специалистите от ГИТ.
При към 180 000 нарушавания на година контролните органи на инспекцията търсят административнонаказателна отговорност за към 10 000 от тях. И в две трети от актовете става въпрос за нарушавания, свързани с реализирането на трудовите правни отношения, тъй като с тях непосредствено се лишават осигурителни права или хората са лишени от жизненоважни за оцеляването им приходи.
В останалите случаи се дават наложителни за осъществяване наставления. Това разрешават на работодателите да отстранят нарушаванията, без да търпят наказания за това и по този начин да подобрят изискванията на труд в своето дружество, което пък е от изгода за служащите им.
Всъщност какъв брой работодатели сме глобили не е от такова значение за позитивните резултати от контрола, тъй като ние подхващаме ограничения за премахване на всяко открито нарушаване. Това неизбежно води до възстановяване на изискванията на труд и в доста случаи до попречване на трудови произшествия.
Това е в отговор на плана на КНСБ „ Сивото убива “, по който тази активност е разпозната като рискова. Мотивите за самодейността са данни от проучване на специалистите на КНСБ, съгласно което 1/5 или 21% от българската стопанска система е сива.
Сивият бранш у нас е в размер към 23 милиарда лв.
Секторите с най-голям дял на "сиви " практики са сервизите за ремонт на коли, строителството, селското стопанство и леката индустрия. По предложение на КТ „ Подкрепа “ пък ще има акция и инспекции в лечебните заведения с акцент върху разпределението на работното време, коментират още от ГИТ.
Между 25 и 30 на 100 от всички българи вземат участие в сивата стопанска система, демонстрира проучване на Българска академия на науките. Според учените колкото по-слабо развита е дадена стопанска система, толкоз повече предпоставки има за използването на сиви практики. Както е известно, България се подрежда на последно място по приходи в Европейския съюз.
Две са главните аргументи хората да одобряват работа в прорез с трудовите закони - неналичието на непрекъснато настоящи предприятия и ниските приходи, регистрират от академията. Голяма част от сивите практики засягат трудовото законодателство и главната измежду тях е работата без трудов контракт.
Работното време и заплащането са най-честите нарушавания при сезонната претовареност. Хората се наемат за малко време и знаейки това, самите те са склонни да се отхвърлят от правата си – да работят повече, да работят даже без контракти, да получават част от възнагражденията си нерегламентирано, с цел да са свободни от налози и осигуровки, с мисълта, че по този начин ще получат повече средства и ще могат да покрият разноски за времето, в което към този момент ще са без работа, по този начин изясняват казуса специалистите от инспекцията по труда.
Според анализите на специалистите през 2020 година би трябвало да се завиши контролът в строителството селското стопанство, хотелите и заведенията за хранене, търговията.
Инспекцията е натоварена да провежда присъединяване на България в общоевропейската акция на Платформата за справяне с недекларирания труд, която ще се организира в интервала март – юни 2020-а, а третата седмица на март е планувана за седмица на действието, обясниха специалистите от ГИТ.
При към 180 000 нарушавания на година контролните органи на инспекцията търсят административнонаказателна отговорност за към 10 000 от тях. И в две трети от актовете става въпрос за нарушавания, свързани с реализирането на трудовите правни отношения, тъй като с тях непосредствено се лишават осигурителни права или хората са лишени от жизненоважни за оцеляването им приходи.
В останалите случаи се дават наложителни за осъществяване наставления. Това разрешават на работодателите да отстранят нарушаванията, без да търпят наказания за това и по този начин да подобрят изискванията на труд в своето дружество, което пък е от изгода за служащите им.
Всъщност какъв брой работодатели сме глобили не е от такова значение за позитивните резултати от контрола, тъй като ние подхващаме ограничения за премахване на всяко открито нарушаване. Това неизбежно води до възстановяване на изискванията на труд и в доста случаи до попречване на трудови произшествия.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ