В България липсва консултиране преди и след изследване за ХИВ
Провеждането на консултиране преди и след проучването за ХИВ е изцяло изоставено, а практиките по съобщаване и потвърждаване на позитивния ХИВ резултат са разнородни. Липсва и ориентиране към стратегии за психосоциална поддръжка на хората с позитивен резултат. Това демонстрират данните на проучване на съдружие " Жажда за живот "
Тревожни са и трендове във връзка с достъпа и качеството на опциите за проучване за ХИВ в страната. Почти няма благоприятни условия за следваща психосоциална поддръжка за хората, носители на вируса, демонстрира проучване на случаи в дребни обитаеми места, осъществено от откриватели на сливенското съдружие " Жажда за живот ", член на Националната пациентска организация.
Държавно финансирани благоприятни условия за гратис и анонимно проучване за ХИВ на практика липсват в множеството градове в България. Такива няма даже в регионални центрове като Благоевград, Видин, Шумен, Кърджали. Широко употребяваната алтернатива за проучване при нужда е в частните лаборатории.
Този факт потвърждава, че дългогодишно полаганите старания на Националната стратегия за предварителна защита и надзор на ХИВ за откриване на КАБКИС, образование на личен състав и обезпечаване на необятен достъп до гратис и анонимно проучване за ХИВ са останали в историята. Това слага изключително съществени въпроси по отношение на достъпа до проучване и консултиране за най-уязвимите общности, като да вземем за пример ромската.
Изследването за ХИВ в частни лаборатории слага две съществени бариери пред хората: цена и липса на анонимност. Възможността за анонимно проучване за ХИВ, въпреки и категорично уредена от Чл. 12 (2) на Наредба 47/11.12.2002 година, на процедура е недостъпна.
Цената на ХИВ проучването в частна лаборатория варира от 7 до 20 лева, като в множеството случаи е към 15 лева Въпреки, че като цяло цената е налична за българския стандарт, за най-уязвимите представители на ромската общественост да вземем за пример, неналичието на безвъзмездни благоприятни условия е преграда пред достъпа, изключително за регулярно проучване.
Дори по-притеснителна от финансовите бариери е неналичието на действия за съответно консултиране, психосоциална поддръжка и навигиране в здравната система. Провеждането на консултиране преди и след проучването за ХИВ е изцяло изоставено, а практиките по съобщаване и потвърждаване на позитивния ХИВ резултат са разнородни. Липсва и ориентиране към стратегии за психосоциална поддръжка на хората с позитивен резултат.
Това е изключително обезпокоително при една диагноза като ХИВ, която е съпроводена със сериозна социална стигма, ограничаваща значително опциите за диалог и консултиране.
Всеки втори с ХИВ у нас, потърсил здравна помощ, е получил отвод
Едва 30% са имали информация за ефикасността на актуалното лечение
Тревожни са и трендове във връзка с достъпа и качеството на опциите за проучване за ХИВ в страната. Почти няма благоприятни условия за следваща психосоциална поддръжка за хората, носители на вируса, демонстрира проучване на случаи в дребни обитаеми места, осъществено от откриватели на сливенското съдружие " Жажда за живот ", член на Националната пациентска организация.
Държавно финансирани благоприятни условия за гратис и анонимно проучване за ХИВ на практика липсват в множеството градове в България. Такива няма даже в регионални центрове като Благоевград, Видин, Шумен, Кърджали. Широко употребяваната алтернатива за проучване при нужда е в частните лаборатории.
Този факт потвърждава, че дългогодишно полаганите старания на Националната стратегия за предварителна защита и надзор на ХИВ за откриване на КАБКИС, образование на личен състав и обезпечаване на необятен достъп до гратис и анонимно проучване за ХИВ са останали в историята. Това слага изключително съществени въпроси по отношение на достъпа до проучване и консултиране за най-уязвимите общности, като да вземем за пример ромската.
Изследването за ХИВ в частни лаборатории слага две съществени бариери пред хората: цена и липса на анонимност. Възможността за анонимно проучване за ХИВ, въпреки и категорично уредена от Чл. 12 (2) на Наредба 47/11.12.2002 година, на процедура е недостъпна.
Цената на ХИВ проучването в частна лаборатория варира от 7 до 20 лева, като в множеството случаи е към 15 лева Въпреки, че като цяло цената е налична за българския стандарт, за най-уязвимите представители на ромската общественост да вземем за пример, неналичието на безвъзмездни благоприятни условия е преграда пред достъпа, изключително за регулярно проучване.
Дори по-притеснителна от финансовите бариери е неналичието на действия за съответно консултиране, психосоциална поддръжка и навигиране в здравната система. Провеждането на консултиране преди и след проучването за ХИВ е изцяло изоставено, а практиките по съобщаване и потвърждаване на позитивния ХИВ резултат са разнородни. Липсва и ориентиране към стратегии за психосоциална поддръжка на хората с позитивен резултат.
Това е изключително обезпокоително при една диагноза като ХИВ, която е съпроводена със сериозна социална стигма, ограничаваща значително опциите за диалог и консултиране.
Всеки втори с ХИВ у нас, потърсил здравна помощ, е получил отвод
Едва 30% са имали информация за ефикасността на актуалното лечение
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ




