Как вестниците в Германия пригласяха на политиката за мигрантите
Провалиха ли се немските медии в отразяването на бежанския приток през 2015/2016 година? Резултатите от една студия потвърждават тъкмо това. Твърди се, че водещите печатни медии са следвали прецизно линията на държавното управление, споделя " Дойче веле ".
Медиите са отговорни, те суфлираха казаното от Ангела Меркел по време на бежанската рецесия от 2015/2016. Освен това не извършиха главната си задача – да изясняват по дистанциран метод комплицираните публични развития и процеси. Вместо това следваха държавната политика и напряко разпоредиха на народа да посреща бежанците с " добре пристигнали ".
Тези упреци не са нови, само че постоянно до момента са били произнасяни от крайнодесните в Германия. Новото е това, че се появи съществено научно изследване, което насочва съществени рецензии към немските вестници и техните информации, свързани с бежанците.
Изследването обгръща близо 200 страници. След като са анализирали хиляди вестникарски публикации, най-много в четирите водещи печатни издания – " Зюддойче Цайтунг ", " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг ", " Ди Велт " и " Билдцайтунг ", създателите стигат до извода, че редакторите са се изявявали най-вече като възпитатели и морализатори, вместо като сериозни наблюдаващи.
Изследването, в което са били проучени и изявления на 85 районни вестника, е представително. Основната теза на създателите му гласи, че оня, който сред февруари 2015 и март 2016 си е разрешавал да изрази сериозни позиции по отношение на притока на бежанци, неизбежно е бил подозиран в ксенофобия.
С морализаторски възторг
Възгледите на онази част от популацията, " която по разнообразни аргументи е била скептично настроена към приема на мигрантите, по този начин и не са били съществено отразени във водените тогава диспути ", се споделя още в проучването.
Така наречената " просвета на гостолюбие ", протежирана от държавното управление, се трансформира в нещо като " вълшебна дума " за печатните медии. Много от информациите им от това време са очебийно морализаторски. Темата за бежанците като цяло е била обсъждана прекомерно сантиментално, с прекомерно малко сериозни въпроси към всички виновни фактори.
Друг забавен факт е, че едвам 6 % измежду близо 35-те хиляди изследвани публикации, са представлявали достоверни лични репортажи и информации от мястото на събитията. Това се отнася главно за четирите водещи принт-медии. Всеки пети текст, оповестен от тях по тематиката, е бил коментиращ, а това е извънредно висок дял, установи ръководителят на проучването Михаел Халер.
Без сериозна отдалеченост
Осъдително подценени са били в изявленията и главните настоящи лица по време на приема на бежанците. Едва 3,5% от публицистичните материали са били отдадени на доброволните помощници и представителите на другите институции, грижещи се за бежанците. В едвам 100 публикации е имало изявленията с специалисти, които да са в положение да коментират значими въпроси, в това число и етническите особености на идващите мигранти. Вместо това тази публично парлива тематика е била третирана прекомерно нереално и официално.
43% от хората, на които печатните издания по това време дават думата за изявления, са били представители на федералното държавно управление, на министерствата и политическите партии. Позициите на дяснорадикалната " Алтернатива за Германия " обаче, която е известна с сериозните си позиции по отношение на приема на бежанците, на процедура не е била показана в тези материали (0,1 процента).
Политиката и медиите - под един капак
Авторите на студията приказват за " изразителен превес на политическия хайлайф ", който благодарение на медиите, в този случаи – на печатните – на процедура е доминирал тематиката напълно. И то – в сходство с политическата линия на партиите в ръководещата необятна коалиция. Наличие на сериозна отдалеченост към тази линия се следи единствено в половината от изследваните журналистически материали. И което е още по-лошо: " политиката и медиите на процедура са били под един капак, който е предиздвикал мнозина от сериозните наблюдаващи да приказват за " мейнстрийм " и " щемпел на ръководещите ".
Тези усещания се укрепват в допълнение от медийните реакции на станалото в кьолнската новогодишна нощ. Тогавашните изстъпления на млади мигранти против дами и девойки, празнуващи Новата година пред кьолнската катедрала, провокира у мнозина промяна на отношението към бежанците. Критичните гласове, в това число и в медиите, тогава се ускориха. " Възниква усещането, че доста публицисти тогава се престараха да наваксат това, което преди този момент бяха пропуснали ", се споделя по този мотив в научното проучване. И въпреки да не е лишено от някои несъгласия, като цяло то съставлява оглушителна плесница за медиите в Германия. Още по-болезнен е фактът, че заключенията на медийните специалисти всъщност се отнасят и до телевизионните материали.
Всичко, което би трябвало да знаете за:Бежанците (1967)
Медиите са отговорни, те суфлираха казаното от Ангела Меркел по време на бежанската рецесия от 2015/2016. Освен това не извършиха главната си задача – да изясняват по дистанциран метод комплицираните публични развития и процеси. Вместо това следваха държавната политика и напряко разпоредиха на народа да посреща бежанците с " добре пристигнали ".
Тези упреци не са нови, само че постоянно до момента са били произнасяни от крайнодесните в Германия. Новото е това, че се появи съществено научно изследване, което насочва съществени рецензии към немските вестници и техните информации, свързани с бежанците.
Изследването обгръща близо 200 страници. След като са анализирали хиляди вестникарски публикации, най-много в четирите водещи печатни издания – " Зюддойче Цайтунг ", " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг ", " Ди Велт " и " Билдцайтунг ", създателите стигат до извода, че редакторите са се изявявали най-вече като възпитатели и морализатори, вместо като сериозни наблюдаващи.
Изследването, в което са били проучени и изявления на 85 районни вестника, е представително. Основната теза на създателите му гласи, че оня, който сред февруари 2015 и март 2016 си е разрешавал да изрази сериозни позиции по отношение на притока на бежанци, неизбежно е бил подозиран в ксенофобия.
С морализаторски възторг
Възгледите на онази част от популацията, " която по разнообразни аргументи е била скептично настроена към приема на мигрантите, по този начин и не са били съществено отразени във водените тогава диспути ", се споделя още в проучването.
Така наречената " просвета на гостолюбие ", протежирана от държавното управление, се трансформира в нещо като " вълшебна дума " за печатните медии. Много от информациите им от това време са очебийно морализаторски. Темата за бежанците като цяло е била обсъждана прекомерно сантиментално, с прекомерно малко сериозни въпроси към всички виновни фактори.
Друг забавен факт е, че едвам 6 % измежду близо 35-те хиляди изследвани публикации, са представлявали достоверни лични репортажи и информации от мястото на събитията. Това се отнася главно за четирите водещи принт-медии. Всеки пети текст, оповестен от тях по тематиката, е бил коментиращ, а това е извънредно висок дял, установи ръководителят на проучването Михаел Халер.
Без сериозна отдалеченост
Осъдително подценени са били в изявленията и главните настоящи лица по време на приема на бежанците. Едва 3,5% от публицистичните материали са били отдадени на доброволните помощници и представителите на другите институции, грижещи се за бежанците. В едвам 100 публикации е имало изявленията с специалисти, които да са в положение да коментират значими въпроси, в това число и етническите особености на идващите мигранти. Вместо това тази публично парлива тематика е била третирана прекомерно нереално и официално.
43% от хората, на които печатните издания по това време дават думата за изявления, са били представители на федералното държавно управление, на министерствата и политическите партии. Позициите на дяснорадикалната " Алтернатива за Германия " обаче, която е известна с сериозните си позиции по отношение на приема на бежанците, на процедура не е била показана в тези материали (0,1 процента).
Политиката и медиите - под един капак
Авторите на студията приказват за " изразителен превес на политическия хайлайф ", който благодарение на медиите, в този случаи – на печатните – на процедура е доминирал тематиката напълно. И то – в сходство с политическата линия на партиите в ръководещата необятна коалиция. Наличие на сериозна отдалеченост към тази линия се следи единствено в половината от изследваните журналистически материали. И което е още по-лошо: " политиката и медиите на процедура са били под един капак, който е предиздвикал мнозина от сериозните наблюдаващи да приказват за " мейнстрийм " и " щемпел на ръководещите ".
Тези усещания се укрепват в допълнение от медийните реакции на станалото в кьолнската новогодишна нощ. Тогавашните изстъпления на млади мигранти против дами и девойки, празнуващи Новата година пред кьолнската катедрала, провокира у мнозина промяна на отношението към бежанците. Критичните гласове, в това число и в медиите, тогава се ускориха. " Възниква усещането, че доста публицисти тогава се престараха да наваксат това, което преди този момент бяха пропуснали ", се споделя по този мотив в научното проучване. И въпреки да не е лишено от някои несъгласия, като цяло то съставлява оглушителна плесница за медиите в Германия. Още по-болезнен е фактът, че заключенията на медийните специалисти всъщност се отнасят и до телевизионните материали.
Всичко, което би трябвало да знаете за:Бежанците (1967)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ