Провалът на правителството в сектор „Сигурност“ е факт и това

Провалът на държавното управление в бранш „ Сигурност “ е реалност и това се вижда от недоверието на българското общество към системата за сигурност на страната като цяло. Неспособността на властта да се оправи с престъпността, да опази публичния ред, даже да наложи спазването на разпоредбите за придвижване по пътищата, докара до трагична загуба на доверие на българските жители към страната въобще.

Това се показва в политическата позиция на Демократична България по импортирания от Българска социалистическа партия избор на съмнение към държавното управление на Бойко Борисов поради неуспеха му в политиката по запазване на публичния ред и сигурността в страната.

Причините, за толкоз неприятното положение на тази сериозна активност на ръководството, са сложни. Но главно са резултат от целенасочената политика на ръководещите за „ приспиване на системата”, за безпрепятственото действие на корупционните схеми по високите етажи на властта.

Началото на тази качествено отрицателна смяна в ръководството на системата за сигурност стартира през 2013 година, когато тогавашният водач на Българска социалистическа партия Сергей Станишев, за основаване на болшинство за образуване на държавното управление на Орешарски, се съгласи да бъде отстъпен за ръководство секторът за сигурност на политическия представител на олигархичния капитал Движение за права и свободи. В следствие Бойко Борисов си контракти връщане в ръководството с тези, които го смъкнаха от власт, само че с цената да одобри продължаването на отстъпената „ концесия” от Станишев на Министерство на вътрешните работи и службите. Осветяването на тази порочна последователност обрисува като еднообразно виновни за неспособността на страната през днешния ден да се оправи с опазването на публичния ред и битката с престъпността, както ръководещите от ГЕРБ, по този начин и тези, които им желаят избор на съмнение от Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи.

Обективно видяно, най-сериозният проблем в Министерство на вътрешните работи и службите за сигурност, е тежката демотивация на голямата част от чиновниците в системата, които по принцип са съзнателни хора и желаят да служат на страната. Демотивацията им обаче преди всичко е резултат от всеобхватната „ кадрова търговия”, която се ползва като принцип за израстване в кариерата. Конкурсното начало за израстване в кариерата е сменено с назначението на основни позиции на хора, които нямат нужните качества и подготовка, само че за сметка на това са подвластни и се подчиняват на волята на подмолната власт, която ги е стартирала. Така системата е овладяна и подчинена на ръководещата олигархия. Това нейно положение води до психическа подтиснатост и фактическа пасивност. Практически Министерство на вътрешните работи и останалите служби, вместо да разкриват тежките корупционни закононарушения, ги прикриват. Голямата част от почтените и съзнателни чиновници затаяват основна информация за значими процеси в обществото, тъй като осъзнават, че тя няма да се използва по предопределение, а ще послужи на началниците им за търговия. Към този главен детайл на демотивация би трябвало да се прибавят и тежкото материално положение, несправедливото финансово стимулиране, и така нататък

Друг сериозен проблем, водещ до неефективност на системата за сигурност е несъответстващото разположение на силите по отношение на съответната оперативна конюнктура. Тази некомпетентност е в два аспекта. От една страна имаме неефективно скупчване на сили в избрани региони и места /основно в София/ и надлежно разкриване на цели такива в страната, което дава опция на незаконния контингент да се приспособява и нападна уязвимите места. От друга страна функционалностите и длъжностните характерности на другите степени в системата са застинали обратно във времето, което я прави тромава. Затормозената съгласуваност и ведомствения нарцисизъм постоянно основават комични обстановки при екстрени случаи.

Всичко това са насъбрани проблеми, които не се позволяват главно заради липса на подготвеност на най-високо професионално и политическо равнище. Назначението на Валентин Радев за министър на вътрешните работи е кулминационна точка на практиката на този пост да се назначават все по-очевидни фигуранти, зад чиято фасада Министерство на вътрешните работи и другите служби се ръководят ръчно от Бойко Борисов, за да може да извършва уговорките си към олигархичните кръгове, които го държат на власт. При това управление на Министерство на вътрешните работи държавното управление се отхвърли даже да загатва думата промяна (както прочее и в други браншове, като да вземем за пример правосъдието).

Изхождайки от горното, може обосновано да се допусна, че импортирания избор на съмнение от Българска социалистическа партия има за цел лъскане на фасадна опозиционност и той няма да провокира нищо повече от следващата реплика на парламентарна народна власт. Без подозрение, след отшумяване на вота, министър Радев ще бъде заменен, тъй като прекомерно скоро стана публично непоносим с цялата си фрапантна непросветеност, само че това няма да се отрази на водената политика, тъй като тя е обвързвана само със подмолните зависимости на министър-председателя от подкрепящата го олигархия. Това положение на нещата е плод на дълготраен мълчалив консенсус сред всички “системни “ партии – ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Това проличава и по обстоятелството, че президентът Радев, който има директно отношение към системата на националната сигурност и ръководството на службите, по никакъв метод не се трансформира във фактор за промяна в бранша.

За да има осезаема смяна в опазването на публичния ред и битката с престъпността решението е едно – премахване от власт на сегашните ръководещи и радикални дейности за промени и повишение мотивацията на чиновниците в бранша за сигурност посредством идентичното приложение на закона по отношение на всички жители.