Калина Андролова: Лошото образование е обещание за слаба държава
Провалът на държавния социализъм, който се случи пред очите на света в края на 80-те години на предишния век, създаде като реакция една безусловно противоположна несъразмерност, а точно цялостна доминация на пазарите и гръмка победа на неолиберализма!
Ролята на страната беше строго обругана и стартира война против страната като неприемливо мощна и интервенираща, а концепцията за обществена страна на благоденствието от западен вид беше изхвърлена в кошчето за боклуци. В този смисъл рухването на комунистическия блок беше употребявано от кабинетните последователи на една едностранчива икономическа теория за нерегулирана пазарна стопанска система, с цел да получат идейно превъзходство вътре в западните общества.
Така се откри съвсем религиозна доминация на неолиберализма с неговите същностни детайли - глобализация, цялостно оттегляне на страната от стопанската система и свеждането й до беззащитност даже в базовите й функционалности като обезпечаване на реда, опазването на здравето, образованието, военната отбрана, националната сигурност, стратегическото обмисляне и други Абдикирането от тези базови функционалности сложи доста от националните страни в положение да бъдат обект на хибридни практики за десуверенизиране и въвеждане на завоалиран външен надзор.
Следва да се каже, че хибридната война включва доста необятен кръг от действия, като търси уязвими блокажи и отстъпления в държавността и употребява най-вече невоенни принадлежности за асимилиране на политическата власт в страната - обект на намеса. Хибридната война е като вирус, който поразява всички системи на държавния уред и публичния живот, употребявайки медии, информационно-културни запаси, операции на изборите, селекция на партийните върхушки, прилепяне на властта през НПО-мрежи, финансово източване на страната във всевъзможен смисъл (от лихви по задължения до насила за военни поръчки и многомилиардни енергийни планове, а също и наднационален капитал, който извежда потребителското богатство навън)...
За хибридно навлизане може да се употребява и девалвиране на образованието или уговорките на страната към наднационални съюзи, през които националната власт губи значение.
Мога да изреждам дълго през кои правила на неолибералната теория, оповестени за щастлива демократизация, се реализира пропускливост за въвеждане на надзор върху развиването и бъдещето на доста страни. Но желая да подчертая един изключително значим фактор, който обезпечава сърцето и силата на националната страна. Това е образованието. У нас то се случва в действително неявяване на страната!
Кризата в образованието, където имаме уравняване под междинното равнище, произтича от неналичието на осъзнаване какво желаеме да реализираме от нашата страна. Глобалистката мантра изповядва неприязън към традициите, към историята, когато тя е източник на национално самочувствие и самостоятелност, към родовата памет и националната еднаквост.
Затова всички старания са ориентирани към изтриване на възпитанието в национална принадлежност и построяването на номадско схващане с нови категории на мозъка, които разрушават хубавичко психическа и интелектуална основа на индивида. Тези постмодерни категории го приготвят за хитруваща неначетеност, която ще му обезпечи поглъщане в безконечен консумеризъм и блян към пари като най-понятна форма на реализиране.
Държавата би трябвало да бъде поръчител за знанието, придобивано през системата на обучение, както и за културната среда в обществото. Без надзора на страната, всеобщите потребности и усети клонят към циничност и налагане на хаос. В този смисъл страната е виновна за дълготрайното образование на жителите. Тя би трябвало да образува всеобщото схващане на подрастващите, които по-късно ще станат настоящи лица на държавността.
Държава, която се ръководи от кода на неолибералната теория, обаче, извършва декорно някакви функционалности за надзор в бранша. А на практика отсъства като теория. Държавата сякаш доминира по закон, само че без единение и резистентност. Допускат се голям брой учебници, разпокъсаност на методиките на образователния развой, нови пробни постановки по какъв начин да се учи през развлечение, по какъв начин да се прави оценка посредством проби и така нататък
Абдикирането на страната от отговорността за надзор върху образованието основава две крайности - благоприятни условия за децата на богати родители да получат по-добро обучение в елитни образователни заведения и общ крах на държавното обучение. За дребни и небогати страни елитното частно обучение се изчерпва със структури, които са непозната културна самостоятелност.
Резултатът е развъждане на бъдещия хайлайф на нацията отвън националната еднаквост и образуване на цивилен хайлайф, който би управлявал страната като некадърен да разпознае смисъла на националната принадлежност и потребността от суверенитет. Защото възпитанието и образованието не съществуват сами по себе си. Те се реализират в подтекста на някакви обичаи за познание, разбирания за полезности, исторически обстоятелства и субективни за другите национални страни тълкования на обстоятелствата. Образованието създава държание и основава принадлежност.
В условия на разпад в обществото подрастващите получават полезности по силата на всеобщата известност.
Възпитанието е в крах, в случай че не се схваща, че възпитанието и образованието в същността си съдържат неизменяема консервативна линия. Да, тя е скучната линия на класическото филантропично обучение, само че тя би трябвало да участва и да върви редом с появяването на модерната протестна просвета на всяко едно потомство.
Защото построяването на начетеност изисква поетапно надграждане. Ако образованието се раздроби, в случай че несполучливо се модернизира, в случай че то е несигурно и изменчиво, в случай че е лишено от единна концепция, и е сменено с безкрайни педагогичен опити да се улеснява процеса на образование посредством игри, посредством унищожаване на учителския напън за придобиване на познания, посредством заобиколни форми на запаметяване и лансиране на независимост, посредством все по-малко условия, то не дава резултат.
Балансът на свободата е нежен, той елементарно минава от независимост за творчество в безпродуктивна безредица и абсолютизъм на незнанието. А незнанието е комфортно за елитите, тъй като то унищожава съпротивата.
Затова при неолибералния модел знанията са сведени до бизнес модели, а етиката се изчерпва със стартъп културата и произлиза от кодекса на борсовия медиатор. Хуманитарното обучение, което би основало пасионарни персони, подготвени да пазят националната общественост, е на практика унищожено.
Произвеждаме неведение и недоумение, произвеждаме хора, които ще ни ръководят съгласно заложени логаритми, годни за екзистенциалния супермаркет.
Срещу нас идват технореволюционери-номади, чийто когнитивни благоприятни условия и прочувствена обвързаност се построяват от глобалистката машина за основаване на стойност...
Ролята на страната беше строго обругана и стартира война против страната като неприемливо мощна и интервенираща, а концепцията за обществена страна на благоденствието от западен вид беше изхвърлена в кошчето за боклуци. В този смисъл рухването на комунистическия блок беше употребявано от кабинетните последователи на една едностранчива икономическа теория за нерегулирана пазарна стопанска система, с цел да получат идейно превъзходство вътре в западните общества.
Така се откри съвсем религиозна доминация на неолиберализма с неговите същностни детайли - глобализация, цялостно оттегляне на страната от стопанската система и свеждането й до беззащитност даже в базовите й функционалности като обезпечаване на реда, опазването на здравето, образованието, военната отбрана, националната сигурност, стратегическото обмисляне и други Абдикирането от тези базови функционалности сложи доста от националните страни в положение да бъдат обект на хибридни практики за десуверенизиране и въвеждане на завоалиран външен надзор.
Следва да се каже, че хибридната война включва доста необятен кръг от действия, като търси уязвими блокажи и отстъпления в държавността и употребява най-вече невоенни принадлежности за асимилиране на политическата власт в страната - обект на намеса. Хибридната война е като вирус, който поразява всички системи на държавния уред и публичния живот, употребявайки медии, информационно-културни запаси, операции на изборите, селекция на партийните върхушки, прилепяне на властта през НПО-мрежи, финансово източване на страната във всевъзможен смисъл (от лихви по задължения до насила за военни поръчки и многомилиардни енергийни планове, а също и наднационален капитал, който извежда потребителското богатство навън)...
За хибридно навлизане може да се употребява и девалвиране на образованието или уговорките на страната към наднационални съюзи, през които националната власт губи значение.
Мога да изреждам дълго през кои правила на неолибералната теория, оповестени за щастлива демократизация, се реализира пропускливост за въвеждане на надзор върху развиването и бъдещето на доста страни. Но желая да подчертая един изключително значим фактор, който обезпечава сърцето и силата на националната страна. Това е образованието. У нас то се случва в действително неявяване на страната!
Кризата в образованието, където имаме уравняване под междинното равнище, произтича от неналичието на осъзнаване какво желаеме да реализираме от нашата страна. Глобалистката мантра изповядва неприязън към традициите, към историята, когато тя е източник на национално самочувствие и самостоятелност, към родовата памет и националната еднаквост.
Затова всички старания са ориентирани към изтриване на възпитанието в национална принадлежност и построяването на номадско схващане с нови категории на мозъка, които разрушават хубавичко психическа и интелектуална основа на индивида. Тези постмодерни категории го приготвят за хитруваща неначетеност, която ще му обезпечи поглъщане в безконечен консумеризъм и блян към пари като най-понятна форма на реализиране.
Държавата би трябвало да бъде поръчител за знанието, придобивано през системата на обучение, както и за културната среда в обществото. Без надзора на страната, всеобщите потребности и усети клонят към циничност и налагане на хаос. В този смисъл страната е виновна за дълготрайното образование на жителите. Тя би трябвало да образува всеобщото схващане на подрастващите, които по-късно ще станат настоящи лица на държавността.
Държава, която се ръководи от кода на неолибералната теория, обаче, извършва декорно някакви функционалности за надзор в бранша. А на практика отсъства като теория. Държавата сякаш доминира по закон, само че без единение и резистентност. Допускат се голям брой учебници, разпокъсаност на методиките на образователния развой, нови пробни постановки по какъв начин да се учи през развлечение, по какъв начин да се прави оценка посредством проби и така нататък
Абдикирането на страната от отговорността за надзор върху образованието основава две крайности - благоприятни условия за децата на богати родители да получат по-добро обучение в елитни образователни заведения и общ крах на държавното обучение. За дребни и небогати страни елитното частно обучение се изчерпва със структури, които са непозната културна самостоятелност.
Резултатът е развъждане на бъдещия хайлайф на нацията отвън националната еднаквост и образуване на цивилен хайлайф, който би управлявал страната като некадърен да разпознае смисъла на националната принадлежност и потребността от суверенитет. Защото възпитанието и образованието не съществуват сами по себе си. Те се реализират в подтекста на някакви обичаи за познание, разбирания за полезности, исторически обстоятелства и субективни за другите национални страни тълкования на обстоятелствата. Образованието създава държание и основава принадлежност.
В условия на разпад в обществото подрастващите получават полезности по силата на всеобщата известност.
Възпитанието е в крах, в случай че не се схваща, че възпитанието и образованието в същността си съдържат неизменяема консервативна линия. Да, тя е скучната линия на класическото филантропично обучение, само че тя би трябвало да участва и да върви редом с появяването на модерната протестна просвета на всяко едно потомство.
Защото построяването на начетеност изисква поетапно надграждане. Ако образованието се раздроби, в случай че несполучливо се модернизира, в случай че то е несигурно и изменчиво, в случай че е лишено от единна концепция, и е сменено с безкрайни педагогичен опити да се улеснява процеса на образование посредством игри, посредством унищожаване на учителския напън за придобиване на познания, посредством заобиколни форми на запаметяване и лансиране на независимост, посредством все по-малко условия, то не дава резултат.
Балансът на свободата е нежен, той елементарно минава от независимост за творчество в безпродуктивна безредица и абсолютизъм на незнанието. А незнанието е комфортно за елитите, тъй като то унищожава съпротивата.
Затова при неолибералния модел знанията са сведени до бизнес модели, а етиката се изчерпва със стартъп културата и произлиза от кодекса на борсовия медиатор. Хуманитарното обучение, което би основало пасионарни персони, подготвени да пазят националната общественост, е на практика унищожено.
Произвеждаме неведение и недоумение, произвеждаме хора, които ще ни ръководят съгласно заложени логаритми, годни за екзистенциалния супермаркет.
Срещу нас идват технореволюционери-номади, чийто когнитивни благоприятни условия и прочувствена обвързаност се построяват от глобалистката машина за основаване на стойност...
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ