Изследване: Колко и какво чете българинът?
Проучването на организация „ Тренд “, поръчано от в. „ 24 часа “, демонстрира, че над 80% от българите считат, че четенето на книги е значимо. Изследването, извършено сред 12 и 18 май 2025 година, е осъществено посредством директно полустандартизирано изявление „ лице в лице “ с таблет измежду 1001 души на възраст над 18 години.
83% от българите дефинират четенето на книги като значимо.
В същото време 43% от интервюираните признават, че през последната година не са прочели нито една книга.
Този дял пораства с възрастта и доближава близо 50% измежду хората над 70 години, до момента в който измежду висшистите е доста по-нисък.
Само 9% от българите са прочели повече от 10 книги за последната година. 9% са прочели повече от 10 книги през последната година.
Основната причина за това, че 43% не са чели книги, е неналичието на интерес (43%), следвана от неналичието на време (34%). Най-силно изразена неналичието на интерес е измежду младите под 30 години.
Четенето на книжен формат на книги остава най-предпочитан измежду българите (61%). Малко над една пета (21%) избират електронните книги. Изборът значително се въздейства от възрастта: при най-младите двата формата са съвсем еднообразно публикувани, до момента в който с напредването на възрастта хартиените издания от ден на ден преобладават, а ползата към цифровите понижава. Аудиокниги слушат 4% от българските жители.
Почти една трета (30%) декларират, че въобще не четат книги. Това са най-вече по-възрастните, ниско образованите и жителите на селата.
Най-предпочитаните литературни жанрове са престъпните романи и трилъри (24%), актуалната художествена литература (23%), историческите романи (22%), класическата литература (22%) и любовните романи (20%).
Четящите избират най-често книги след рекомендация от другар, прочут или родственик – това показват 49% от пълнолетните българи. Малко над една четвърт (26%) се ориентират по заглавия в книжарниците, а съвсем една пета (19%) разчитат на информация от обществените мрежи. По-специализирани източници, като рецензии, блогове и литературни уеб сайтове, се загатват от 13%. На информация в медиите се доверяват 11%, а 7% следват рекомендации, получени в образователна среда или на работното място.
Почти една трета (30%) от българите не четат въобще книги. Това са най-вече възрастни, с по-ниско обучение и поданици на селата.
83% от българите дефинират четенето на книги като значимо.
В същото време 43% от интервюираните признават, че през последната година не са прочели нито една книга.
Този дял пораства с възрастта и доближава близо 50% измежду хората над 70 години, до момента в който измежду висшистите е доста по-нисък.
Само 9% от българите са прочели повече от 10 книги за последната година. 9% са прочели повече от 10 книги през последната година.
Основната причина за това, че 43% не са чели книги, е неналичието на интерес (43%), следвана от неналичието на време (34%). Най-силно изразена неналичието на интерес е измежду младите под 30 години.
Четенето на книжен формат на книги остава най-предпочитан измежду българите (61%). Малко над една пета (21%) избират електронните книги. Изборът значително се въздейства от възрастта: при най-младите двата формата са съвсем еднообразно публикувани, до момента в който с напредването на възрастта хартиените издания от ден на ден преобладават, а ползата към цифровите понижава. Аудиокниги слушат 4% от българските жители.
Почти една трета (30%) декларират, че въобще не четат книги. Това са най-вече по-възрастните, ниско образованите и жителите на селата.
Най-предпочитаните литературни жанрове са престъпните романи и трилъри (24%), актуалната художествена литература (23%), историческите романи (22%), класическата литература (22%) и любовните романи (20%).
Четящите избират най-често книги след рекомендация от другар, прочут или родственик – това показват 49% от пълнолетните българи. Малко над една четвърт (26%) се ориентират по заглавия в книжарниците, а съвсем една пета (19%) разчитат на информация от обществените мрежи. По-специализирани източници, като рецензии, блогове и литературни уеб сайтове, се загатват от 13%. На информация в медиите се доверяват 11%, а 7% следват рекомендации, получени в образователна среда или на работното място.
Почти една трета (30%) от българите не четат въобще книги. Това са най-вече възрастни, с по-ниско обучение и поданици на селата.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ