Галъп: Ако българите избираха президент на САЩ, 49% щяха да под...
Проучването е направено в 43 страни по света, показват от „ Галъп интернешенъл болкан “.
В международен мащаб са интервюирани общо 40 888 души в 43 страни. Във всяка страна представителна извадка от към 1000 мъже и дами беше интервюирана през октомври 2024 година лице в лице, по телефона или онлайн. Размерът на статистическата неточност за изследването е сред +3 и 5% при 95% равнище на меродавност.
Ако българите бяха изправени пред алтернативата „ Доналд Тръмп или Камала Харис “, Тръмп би получил 49%, а Харис – 36%, сочат данните на организацията. Само 15% от интервюираните не декларират желание към някой от претендентите.
Сходни са и настройките, които споделят респондентите, без значение от персоналните си пристрастия, за това кой ще завоюва вота в Съединени американски щати – 46% чакат това да е Тръмп, а 36% – Харис.
В същото време 57% от сънародниците ни считат, че борбата за Белия дом има значително значение за нашата страна и ще въздейства върху протичащото се в стопански и политически аспект. Едва 12% намират, че събитията оттатък океана нямат да имат такова въздействие, а 7% правят оценка въздействието им като малко.
Освен по-висока поддръжка за Доналд Тръмп, българите свързват и по-високи позитивни упования с него, допълват социолозите. Така да вземем за пример, 34% чакат възможен президентски мандат на Доналд Тръмп да усъвършенства позицията на Съединени американски щати в света, до момента в който делът на жителите, които заявяват такова очакване към Камала Харис е 25%.
В изгода на претендента на Републиканската партия на Съединени американски щати е и пропорцията при въпрос кой от двамата евентуални президенти може да донесе повече непоклатимост – едвам 20% считат, че това би била Камала Харис, до момента в който 35% свързват такова очакване с Доналд Тръмп.
Интерес провокират и някои районни разлики в Европа към претендентите за Белия дом, като в основата им стоят социо-културни, исторически и идеологически фактори, излиза наяве от разбора на данните.
В Западна Европа доминира поддръжка за либерал-прогресистката кандидатура на Камала Харис, до момента в който в Източна – за претендента на американската консервативна десница Доналд Тръмп.
Най-висока е поддръжката за Камала Харис в скандинавските страни, където лявото, социал-либералното и засилената преразпределителна роля на страната обичайно дефинират образа на обществения и политически модел. За Харис биха дали своят вот цели 85% от гласоподавателите в Дания, 82% във Финландия, 81% в Швеция, 81% в Норвегия и 74% в Нидерландия.
Обратно, в Източна Европа, където историческите промени след рухването на Берлинската стена бяха свързани с демонтажа на тоталитарната страна и присъщата за нея обществена уравнивиловка, се следи по-висока поддръжка за претендента на американската консервативна десница - Доналд Тръмп. Най-сериозна е поддръжката за него в Сърбия - 59%, следвана от Унгария - 49%, България - 49% и Словения - 43%.
В международен мащаб картината е по-различна най-много във връзка с упованията към възможното ръководство на всеки от претендентите.
Двама от всеки трима души в обхванатите от изследването 43 страни считат, че въздействието на американските избори върху тяхната страна ще бъде „ доста силно/високо “ – 67%. Проучването разкрива също, че своето очакване Камала Харис да усъвършенства позицията на Съединени американски щати в света споделят 38%, до момента в който с Доналд Тръмп такова очакване свързват единствено 19%.
Ако Харис е президент, би могла да подкрепи за повишение на стабилността съгласно 32%, до момента в който ръководство на Тръмп би асъдействало за понижаване на световната непоклатимост, споделят 49% от запитаните. Ясно болшинство от 59% в 43-те изследвани страни биха посъветвали американския президент да вложи повече американски запаси в помощ на Украйна или най-малко да ги резервира на сегашните равнища, допълват от „ Галъп интернешънъл болкан “.
В международен мащаб са интервюирани общо 40 888 души в 43 страни. Във всяка страна представителна извадка от към 1000 мъже и дами беше интервюирана през октомври 2024 година лице в лице, по телефона или онлайн. Размерът на статистическата неточност за изследването е сред +3 и 5% при 95% равнище на меродавност.
Ако българите бяха изправени пред алтернативата „ Доналд Тръмп или Камала Харис “, Тръмп би получил 49%, а Харис – 36%, сочат данните на организацията. Само 15% от интервюираните не декларират желание към някой от претендентите.
Сходни са и настройките, които споделят респондентите, без значение от персоналните си пристрастия, за това кой ще завоюва вота в Съединени американски щати – 46% чакат това да е Тръмп, а 36% – Харис.
В същото време 57% от сънародниците ни считат, че борбата за Белия дом има значително значение за нашата страна и ще въздейства върху протичащото се в стопански и политически аспект. Едва 12% намират, че събитията оттатък океана нямат да имат такова въздействие, а 7% правят оценка въздействието им като малко.
Освен по-висока поддръжка за Доналд Тръмп, българите свързват и по-високи позитивни упования с него, допълват социолозите. Така да вземем за пример, 34% чакат възможен президентски мандат на Доналд Тръмп да усъвършенства позицията на Съединени американски щати в света, до момента в който делът на жителите, които заявяват такова очакване към Камала Харис е 25%.
В изгода на претендента на Републиканската партия на Съединени американски щати е и пропорцията при въпрос кой от двамата евентуални президенти може да донесе повече непоклатимост – едвам 20% считат, че това би била Камала Харис, до момента в който 35% свързват такова очакване с Доналд Тръмп.
Интерес провокират и някои районни разлики в Европа към претендентите за Белия дом, като в основата им стоят социо-културни, исторически и идеологически фактори, излиза наяве от разбора на данните.
В Западна Европа доминира поддръжка за либерал-прогресистката кандидатура на Камала Харис, до момента в който в Източна – за претендента на американската консервативна десница Доналд Тръмп.
Най-висока е поддръжката за Камала Харис в скандинавските страни, където лявото, социал-либералното и засилената преразпределителна роля на страната обичайно дефинират образа на обществения и политически модел. За Харис биха дали своят вот цели 85% от гласоподавателите в Дания, 82% във Финландия, 81% в Швеция, 81% в Норвегия и 74% в Нидерландия.
Обратно, в Източна Европа, където историческите промени след рухването на Берлинската стена бяха свързани с демонтажа на тоталитарната страна и присъщата за нея обществена уравнивиловка, се следи по-висока поддръжка за претендента на американската консервативна десница - Доналд Тръмп. Най-сериозна е поддръжката за него в Сърбия - 59%, следвана от Унгария - 49%, България - 49% и Словения - 43%.
В международен мащаб картината е по-различна най-много във връзка с упованията към възможното ръководство на всеки от претендентите.
Двама от всеки трима души в обхванатите от изследването 43 страни считат, че въздействието на американските избори върху тяхната страна ще бъде „ доста силно/високо “ – 67%. Проучването разкрива също, че своето очакване Камала Харис да усъвършенства позицията на Съединени американски щати в света споделят 38%, до момента в който с Доналд Тръмп такова очакване свързват единствено 19%.
Ако Харис е президент, би могла да подкрепи за повишение на стабилността съгласно 32%, до момента в който ръководство на Тръмп би асъдействало за понижаване на световната непоклатимост, споделят 49% от запитаните. Ясно болшинство от 59% в 43-те изследвани страни биха посъветвали американския президент да вложи повече американски запаси в помощ на Украйна или най-малко да ги резервира на сегашните равнища, допълват от „ Галъп интернешънъл болкан “.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ




