Бизнесът у нас през 2020: по-скоро в застой
Проучване измежду членовете на БСК регистрира прочут скептицизъм
Сред основните цели на компаниите е работната мощ, която е проблем и в количествено, и в качествено отношение, сочат резултатите от изследване на БСК, показани през днешния ден
(снимка: БСК)
Бизнес климатът у нас леко се усъвършенства, само че предприятията самооценяват ситуацията си като „ слаб напредък, само че по-скоро застой ” . Това сочат резултатите от обичайна годишна анкета на Българската стопанска камара (БСК ), която се организира онлайн измежду нейните членове.
Проучването регистрира известен песимизъм за 2020 година, който в огромна степен се дължи на незадоволеност от работата на институциите, терзания за растеж на цени, данъчна и регулаторна тежест, както и недостиг на качествена работна ръка.
Сериозни терзания буди забавянето на световния напредък и очертаващата се нова икономическа рецесия, както и „ позеленяването ” на Европейския парламент, предполагащо нова доза регулации в региона на околната среда, сочи отчетът.
За поредна година измежду основните цели на компаниите е именно работната мощ, която е проблем и в количествено, и в качествено отношение. Най-голямо търсене има за тесни експерти и изпълнителския състав, а в по-малка степен – за административен и спомагателен личен състав.
Проблем е попълването и на мениджърските позиции. Преобладаващата част от работодателите показват подготвеност да влагат в образование на личния състав и в нарастване на трудовите хонорари, само че на база реализирани приемливи равнища на умения и пълномощия.
Преобладаващата част от мненията в отворения въпрос в края на изследването са свързани с незадоволеност от работата на администрацията и неналичието на електронно държавно управление. Друг водещ проблем са измененията в Наредба Н-18 (за касовите апарати) и неяснотите във връзка с тяхното използване, изключително с оглед наближаващия краен период за влизане на измененията в действие (31 януари 2020 г.).
Сред проблематичните сфери е и неналичието на качествено професионално обучение, както и нуждата от по-тясна връзка сред образованието и бизнеса.
Проучването е извършено в периода 10 ноември – 10 декември 2019 г. и сплотява отговорите на 792 мениджъри на компании. 81% от интервюираните предприятия са микро- и дребни (с до 50 заети), 11% са междинни (с 50 до 250 заети), а 8% са огромни (с над 250 заети).
Сред основните цели на компаниите е работната мощ, която е проблем и в количествено, и в качествено отношение, сочат резултатите от изследване на БСК, показани през днешния ден
(снимка: БСК)
Бизнес климатът у нас леко се усъвършенства, само че предприятията самооценяват ситуацията си като „ слаб напредък, само че по-скоро застой ” . Това сочат резултатите от обичайна годишна анкета на Българската стопанска камара (БСК ), която се организира онлайн измежду нейните членове.
Проучването регистрира известен песимизъм за 2020 година, който в огромна степен се дължи на незадоволеност от работата на институциите, терзания за растеж на цени, данъчна и регулаторна тежест, както и недостиг на качествена работна ръка.
Сериозни терзания буди забавянето на световния напредък и очертаващата се нова икономическа рецесия, както и „ позеленяването ” на Европейския парламент, предполагащо нова доза регулации в региона на околната среда, сочи отчетът.
За поредна година измежду основните цели на компаниите е именно работната мощ, която е проблем и в количествено, и в качествено отношение. Най-голямо търсене има за тесни експерти и изпълнителския състав, а в по-малка степен – за административен и спомагателен личен състав.
Проблем е попълването и на мениджърските позиции. Преобладаващата част от работодателите показват подготвеност да влагат в образование на личния състав и в нарастване на трудовите хонорари, само че на база реализирани приемливи равнища на умения и пълномощия.
Преобладаващата част от мненията в отворения въпрос в края на изследването са свързани с незадоволеност от работата на администрацията и неналичието на електронно държавно управление. Друг водещ проблем са измененията в Наредба Н-18 (за касовите апарати) и неяснотите във връзка с тяхното използване, изключително с оглед наближаващия краен период за влизане на измененията в действие (31 януари 2020 г.).
Сред проблематичните сфери е и неналичието на качествено професионално обучение, както и нуждата от по-тясна връзка сред образованието и бизнеса.
Проучването е извършено в периода 10 ноември – 10 декември 2019 г. и сплотява отговорите на 792 мениджъри на компании. 81% от интервюираните предприятия са микро- и дребни (с до 50 заети), 11% са междинни (с 50 до 250 заети), а 8% са огромни (с над 250 заети).
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ