Мозъкът съхранява три копия на всеки спомен
Проучване разкри, че мозъците употребяват три разнообразни групи неврони, с цел да съхраняват еднакъв спомен. Откритието може един ден да помогне за намаляване на мъчителните мемоари при хора, претърпели контузия. Освен това то припомня за компютърна система, ползваща бекъп (backup) памет, написа NewAtlas.
Изследователи от института Biozentrum на университета в Базел са следили мозъци на мишки и са проучвали какво се случва, когато се образува нова памет.
Те откриват, че мозъците на гризачите задействат три разнообразни групи неврони, с цел да запишат паметта. Първите са известни като ранни неврони и се развиват най-рано, до момента в който фетусът пораства. В другия завършек на спектъра са късно родените неврони, които се появяват късно в ембрионалното развиване. Между тях има неврони, които се образуват някъде тъкмо по средата на растежа в утробата.
Изследването с изображения разкрива, че когато новата памет се съхранява в ранните неврони, в началото е мъчно да се възвърне, само че с течение на времето става по-трудно за " забравяне ".
Копието на паметта, съхранено в късно родените неврони, въпреки това, е доста мощно първоначално, само че избледнява с времето до степен, че в последна сметка става недостъпно за мозъка.
В средата копието на паметта сподели по-висока степен на непоклатимост, в сравнение с при която и да е от другите невронни групи.
" Предизвикателството, пред което мозъкът е изправен с паметта, е много впечатляващо ", споделя Флавио Донато, който е началник на изследователската група в Biozentrum. " От една страна, той би трябвало да помни какво се е случило в предишното, с цел да ни помогне да осмислим света, в който живеем. От друга страна, той би трябвало да се приспособява към измененията, протичащи се на всички места към нас, както и нашите мемоари, с цел да ни оказват помощ да създадем верния избор за нашето бъдеще.
С новото си схващане откривателите съумяха да прегледат по-задълбочено по какъв начин се образуват и достъпват спомените. Тук е значимо да споменем, че макар че проучването е извършено върху мишки, техните мозъци постоянно се употребяват в неврологията като сурогат на нашия личен, защото те имат 75 разнообразни вида кафези в кората си - колкото и при хората.
Като се има поради това, откривателите считат, че работата им може да има последствия за лекуването на хора, които са били повредени от травматично събитие.
Например, в случай че паметта е свежа, което значи, че късно родените неврони са задействани, тя към момента може да бъде изменена, преди да бъде предадена на междинните и ранно родените неврони за предпазване. След като обаче късно родените неврони се задействат и паметта се съхранява там, става все по-трудно да се модифицира. По принцип, колкото по-дълго един спомен е бил съхраняван в мозъка, толкоз по-трудно е той да бъде изменен.
" Как динамично се съхраняват спомените в мозъка е доказателство за гъвкавостта на мозъка, което е в основата на неговия голям потенциал на паметта ", споделя първият създател на проучването Вилде Квейм.
Разбирането на тази гъвкавост посредством работа, осъществена от Квейм и неговия екип, може един ден да помогне на учените да схванат по какъв начин да оказват помощ на хората да получат достъп до мемоари, които са считали за изгубени вечно, или да не помнят травматичните прекарвания, които не им дават покой.
Работата на екипа е оповестена в списание Science.
Източници: nixanbal.com, it.dir.bg
Изследователи от института Biozentrum на университета в Базел са следили мозъци на мишки и са проучвали какво се случва, когато се образува нова памет.
Те откриват, че мозъците на гризачите задействат три разнообразни групи неврони, с цел да запишат паметта. Първите са известни като ранни неврони и се развиват най-рано, до момента в който фетусът пораства. В другия завършек на спектъра са късно родените неврони, които се появяват късно в ембрионалното развиване. Между тях има неврони, които се образуват някъде тъкмо по средата на растежа в утробата.
Изследването с изображения разкрива, че когато новата памет се съхранява в ранните неврони, в началото е мъчно да се възвърне, само че с течение на времето става по-трудно за " забравяне ".
Копието на паметта, съхранено в късно родените неврони, въпреки това, е доста мощно първоначално, само че избледнява с времето до степен, че в последна сметка става недостъпно за мозъка.
В средата копието на паметта сподели по-висока степен на непоклатимост, в сравнение с при която и да е от другите невронни групи.
" Предизвикателството, пред което мозъкът е изправен с паметта, е много впечатляващо ", споделя Флавио Донато, който е началник на изследователската група в Biozentrum. " От една страна, той би трябвало да помни какво се е случило в предишното, с цел да ни помогне да осмислим света, в който живеем. От друга страна, той би трябвало да се приспособява към измененията, протичащи се на всички места към нас, както и нашите мемоари, с цел да ни оказват помощ да създадем верния избор за нашето бъдеще.
С новото си схващане откривателите съумяха да прегледат по-задълбочено по какъв начин се образуват и достъпват спомените. Тук е значимо да споменем, че макар че проучването е извършено върху мишки, техните мозъци постоянно се употребяват в неврологията като сурогат на нашия личен, защото те имат 75 разнообразни вида кафези в кората си - колкото и при хората.
Като се има поради това, откривателите считат, че работата им може да има последствия за лекуването на хора, които са били повредени от травматично събитие.
Например, в случай че паметта е свежа, което значи, че късно родените неврони са задействани, тя към момента може да бъде изменена, преди да бъде предадена на междинните и ранно родените неврони за предпазване. След като обаче късно родените неврони се задействат и паметта се съхранява там, става все по-трудно да се модифицира. По принцип, колкото по-дълго един спомен е бил съхраняван в мозъка, толкоз по-трудно е той да бъде изменен.
" Как динамично се съхраняват спомените в мозъка е доказателство за гъвкавостта на мозъка, което е в основата на неговия голям потенциал на паметта ", споделя първият създател на проучването Вилде Квейм.
Разбирането на тази гъвкавост посредством работа, осъществена от Квейм и неговия екип, може един ден да помогне на учените да схванат по какъв начин да оказват помощ на хората да получат достъп до мемоари, които са считали за изгубени вечно, или да не помнят травматичните прекарвания, които не им дават покой.
Работата на екипа е оповестена в списание Science.
Източници: nixanbal.com, it.dir.bg
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ