Проучване преди 3 март: 83% от хората у нас определят

Проучване преди 3 март: 83% от хората у нас дефинират като българи, 9% – като европейци. Това сочи проучване на „ Тренд “, извършено сред 12 и 18 януари посредством директно полустандартизирано
изявление „ лице в лице “ с таблет измежду 1001 пълнолетни.
Националната еднаквост господства измежду българите, а традициите, историята и езикът остават водещи сплотяващи фактори. Усещането за културна накърнимост е налице, написа в изследване на „ Тренд “ по поръчка на „ 24 часа “, отдадено на националната еднаквост и просвета в навечерието на националния празник 3 март.

Изследването е осъществено в интервала сред 12-и и 18 януари 2026 година посредством директно полустандартизирано изявление „ лице в лице “
с таблет измежду 1001 души на възраст над 18 година
На въпроса „ Вие персонално като какъв се самоопределяте “ 83% от интервюираните дават отговор „ българин “, до момента в който доста по-малко се дефинират като „ европеец “ – 9%, „ балканец “ – 4%, или „ жител на света “ – 3%. Данните обрисуват ясно доминиране на националната еднаквост като съществена принадлежност, споделят от социологическата организация.

На въпрос „ С кое се усещат най-свързани “ 47% избират България, 30% – своя град или село, 12% – своя район, а 7% – Европа. Местната еднаквост е отчетливо по-изразена измежду хората
в по-малките обитаеми места, считат от „ Тренд “.
Ключовите сплотяващи фактори за българите са най-много традициите (71%), историята (69%) и българският език (57%).

На въпроса дали българската еднаквост и просвета са застрашени болшинството от интервюираните възприемат известна степен на застрашеност (60%), а 42% дават отговор, че българската просвета е по-скоро застрашена,
а 18%  – че е мощно застрашена.
Две трети от интервюираните споделят, че се усещат свързани с българската просвета по време на национални празници. Мнозинство от интервюираните също споделят, че се усещат най-близко до своята просвета в фамилията (54%),
както и в музиката, танците и фолклора – 50%.
Повечето запитани предвиждат, че след 20 години българската просвета ще се резервира под някаква форма – 15% считат, че тя ще бъде непокътната и развита, 37% са на мнение, че тя ще се приспособява към нови форми, само че ще остане разпознаваема. От друга страна, 19% предвиждат, че българската просвета ще се загуби под въздействието на глобализацията,
а 15% че тя ще оцелее единствено в дребни общности.
Изследването е осъществено в интервала сред 12-и и 18 януари 2026 година посредством директно полустандартизирано изявление „ лице в лице “ с таблет измежду 1001 души на възраст над 18 г.