Проучване показва, че възрастните хора, които редовно прекарват време със

Проучване демонстрира, че възрастните хора, които постоянно прекарват време със фамилията и приятелите си, имат по-голям по размер мозък, оповестява Юнайтед прес интеренешънъл.

Дали сред тези две неща има причинно следствена връзка, следва учените занапред да открият.

Здравословното стареене на мозъка е комплициран въпрос и откривателите към момента се пробват да схванат кои фактори поддържат мозъка изострен и кои водят до намаляването на паметта и мисленето. Редица проучвания обаче демонстрират, че общественият живот е от голяма важност. Смята се, че обществената стимулация подкрепя остротата на мозъка. От друга страна, обществената изолираност в златните години е обвързвана с нараснал риск от деменция.

Не е ясно обаче за какво тъкмо се получава по този начин. Затова в новото изследване откривателите, ръководени от доктор Тошихару Ниномия от университета " Кюшу " в Япония, задават различен въпрос: Има ли връзка обществената изолираност с размера на мозъка на възрастните хора?

Мозъкът естествено се " свива " до известна степен с напредването на възрастта, което отразява загубата на нервни кафези и техните връзки. Тази загуба на тъкани се форсира в процеса на деменция.

Изследователите считат, че в случай че изолираните възрастни хора показват по-малък мозък, това може да помогне да се изясни връзката с деменцията.

Оказва се, че в действителност има връзка, въпреки и не причинно-следствена, сочат резултатите, оповестени в списание " Нюролъджи ". Сред близо 9000 възрастни японци на възраст 65 и повече години над 600 са декларирали, че " рядко " се виждат или беседват с другари или родственици отвън семейството си. Именно тези участници са посочили по-малък размер на мозъка при сканиране с ядрено-магнитен резонанс спрямо тези, които са били по-социално дейни.
По-конкретно, те са имали по-малко тъкан в някои мозъчни структури, свързани с паметта, които нормално са наранени в ранните стадии на деменцията.

Експерти, които не са взели участие в изследването, акцентират, че то не потвърждава обществената изолираност да понижава мозъка.

Една от опциите е свиването на мозъка да е станало първо, споделя доктор Джоел Салинас, невролог в здравен център „ Лангън " към Нюйоркския университет и основен доктор на " Айзък хелт ", онлайн клиника по мозъчно здраве.

Хората в ранните стадии на процеса на деменция имат някои незабележими признаци и трансформират държанието си (включително това да остават повече вкъщи) - сподели Салинас, който не е участник в изследването. Има правдоподобни аргументи, заради които обществените връзки или неналичието на такива биха могли да повлияят на размера на мозъка, счита той.

Според Салинас, доколкото изолацията предизвиква продължителен стрес, това може да се отрази на сърдечносъдовата система и на стареещия мозък. От друга страна, той споделя, че възрастните хора, които постоянно получават умствена и обществена стимулация, могат да натрупат по-голям " когнитивен запас ". Това се отнася до способността на индивида да устои на някои патологични промени, които могат да настъпят в стареещия мозък, без да губи паметта и мисловните си качества.

Д-р Данeл Сандсмарк, невроложка от Университета на Пенсилвания във Филаделфия, се съгласи, че въпросът за " кокошката и яйцето " остава.
" Това изследване не слага границата от обществената изолираност до по-малкия размер на мозъка и деменцията ", споделя Сандсмарк, съавтор на публицистичната публикация, оповестена дружно с резултатите.

Въпреки това и двамата лекари споделят, че изследването привежда редица доказателства, че обществените фактори са свързани със здравето на мозъка.
То също по този начин допуска, че депресията е част от цялостната картина. Когато откривателите са взели поради обявените от участниците признаци на меланхолия, това наподобява е обяснило от 15 до 29 % от връзката сред изолацията и по-малкия размер на мозъка.

Освен това по-възрастните хора, които рядко излизат на открито, са склонни да бъдат с по-лошо здравословно положение, като по-често имат диабет или високо кръвно налягане, в сравнение с останалите участници в изследването. Също по този начин е по-вероятно те да пушат или да се движат малко. Тези разлики обаче не изясняват връзката сред обществената изолираност и размера на мозъка.

Сандсмарк акцентира, че изследването не значи, че възрастните хора, които не са обществено дейни, са обречени на крах. Много фактори въздействат върху риска от деменция и обществената изолираност е единствено един от тях, сподели тя.

И значимото е, че не всеки, който прекарва доста време самичък, се усеща уединен.
" Хората пълнят прочувствените си резервоари по разнообразни способи ", споделя Сандсмарк. За някои четенето на хубава книга може да е най-приятният метод за ангажиране на мозъка.

Салинас също означи, че обществената изолираност не значи безусловно самотност. Един възрастен човек може да вижда или да приказва с доста хора, само че да няма никой, който да го изслуша и да му предложи поддръжка. Друг възрастен човек може да има този единствен човек.

Салинас добави, че изследванията би трябвало да преминат към въпроса за " намесата ": Какви типове обществена поддръжка могат да оказват помощ на възрастните хора да се усещат и да действат по-добре?

Засега той предлага на хората да помислят по какъв начин могат да поддържат положителни взаимоотношения в живота си. Това може да значи да се свържат с другар или родственик, който не са виждали от известно време, сподели той, или да опитат активност, която им разрешава да основат нови взаимоотношения.