Защо критиците и кино феновете се разминават в оценките си
Проучване от 2017 година сред кино критици и елементарни фенове ще ни покаже, че имаме един доста сериозен пропуск: без значение дали желаеме да го признаем или не – гледаме филмите доста друго, по отношение на филмовите критици. Поне това демонстрира едно изследване на университета в Ню Йорк, където откривателите са си разрешили да закачат малко повече устройства за разчитане на мисловната активност, до момента в който в салона се движи една лента. Споделяме тази информация, тъй като най-вероятно сте се чудили с какво тъкмо такава персона превъзхожда всички останали.
Основната роля на филмовия критик е да покаже какво може да допадне на усета на аудиторията. Като човек с повече знания и развъртян взор към една лента, той може да даде и крайното решение, с което да повлияе на масата, само че противоположното не е допустимо. Логично е, че усетът му е много по-различен от този на аудиторията. Учените са се пробвали да уловят онази линия, която в следствие прави отдалечаването сред аудиторията и критиците и ни потвърждава какво тъкмо се обърква в цялата тази платформа. Оказва се, че при извършеното проучване, влияещите елементи на този тип изкуствоведи е не просто отвън бранша на естествената логичност, само че постоянно минава и други прагове, доказвайки, че критикуващите най-вероятно са се подготвили за основаването на много съществени и глупави платформи.
Питър Рейнър е човек, който получава премията Пулицър за рецензия и изяснява, че ролята на критиците не е да бъдат с еднообразно мнение, а да употребяват всеки един комфортен миг, с цел да показват своята позиция и да завъртят промишлеността в един доста по-агресивен спор, в противоположен случай постоянно е елементарно – 10-те кино лентата от седмичното класиране са най-хубавите и няма потребност от награди и други кино призове. Ролята на критиците да гледат сред 5 до 7 кино лентата на седмица, а по-късно да проучват всичко видяно, да водят мемоари и благодарение на употребяваните езици, жестове, държание пред камерата, позицията на самата камера и помощта на историята, да изградят една цялостна оценка, с която да срещнат фена авансово. Критиците постоянно рамкират един труд в обществената и политическата среда, демонстрират ни по какъв начин тъкмо той се въздейства от външните фактори и по какъв начин ни демонстрира какво в действителност се случва като форма на развиване.
Ако първоначално всеки един филм има филмов откъс или някаква друга форма на PR, то при критиците има едно доста по-детайлно отношение към публиката. До някаква степен се приказва за изкуство и отношение, което може да ни покаже и тези точки, които биха могли да влязат като изкуство. След като приказваме за рецензия, не би трябвало да забравяме и още някои доста значими точки в това отношение. При филмовото изкуство би трябвало да прибавим и още една доста значима точка – четенето на интернет отзиви не постоянно е писането на професионално ревю. Следователно не би трябвало да се изненадваме, когато филмовата публика не е изключително съгласна с критиците и противоположното. Има филми, които на пръв взор наподобяват безбожно глупави, само че в същото време радват критиците и противоположното. Аудиторията обаче реши да овладее този феномен, предлагайки и идната по-важна стъпка – основаването на малко по-достъпна рецензия, която би трябвало да отговори на последния въпрос: належащо ли е да се харчат средства или не е належащо. Точно по тази причина има към този момент оценки, които икономисват четенето – рецензията не е за всеки. Ако имаме вяра на професор Уолтър Мец, всеки човек изживява по друг метод филмовото изкуство.
Някои хора с по-широк набор и другарство към киното ще развият и ще се насладят на лентата доста повече от други, които я виждат като забавление – това е изцяло предстоящо. Човек, който е осведомен с методите на снимане, точката на камерата, разпоредбите на третините и още доста други, той разполага с окото да се запознае и види всички нужни варианти. Следващата стъпка става надалеч по-трудна и съвсем невъзможна в това отношение. Повечето майстори на рецензията признават, че писането ѝ е способ, който да запознае аудиторията с опциите за мислене и деяние, което освен ще се отрази на крайния резултат, само че ще ни разреши и да забележим по какъв начин наподобява света социологически, политически и по какъв начин въобще би трябвало да се интерпретират посланията. Ето за какво филми като „ Гражданинът Кейн “ не получават никакви награди – просто никой не ги схваща. Филмите като „ Blade Runner “ сграбчват аудиторията през цялото време и към 40 години по-късно продължава да се счита за основа на фантастиката. Критиците харесват и двата кино лентата, само че аудиторията избира единствено единият.
В следствие се случи и предстоящото – линията на публиката и рецензията се отдалечи толкоз доста, че нито един не може да хване логиката, с която се предлагат. Точно затова откриваме и по-сериозното разминаване сред концепцията Мария Бакалова да бъде номинирана и да се бори за влиятелната премия Оскар. Не е мъчно да забележим, че в миналото филми като „ Челюсти “ се считат за амбициозни планове, до момента в който „ Кръстникът “ се смяташе за майсторско снимане на тъмните филми, които в миналото сме имали опция да забележим. Не би трябвало да забравяме, че когато една картина се гледа по разпоредбите на изкуството, нейната оценка ще бъде по-различна, по отношение на оценката на аудиторията и феновете. Киното в действителност е форма на развлечение, само че влизайки в границите на изкуството има и други правила за оценка, които в следствие ни демонстрират какво в действителност може да се случи и по какъв начин наподобява света от другата страна.
