Нивото на интелигентност се свързва с определена черта. Коя е тя?
Проучване на учени разкри необикновена връзка сред интелигентността и добротата, разкривайки по какъв начин работят нашите мозъци, когато става въпрос за обществено взаимоотношение и какви черти карат умните хора да се открояват. Чрез поредност от проби, известни като задания за когнитивно размишление, учените си сложиха за цел да схванат по какъв начин интелигентността въздейства върху способността ни да си сътрудничим и да бъдем положителни към другите. Резултатите демонстрираха, че хората с високо равнище на просветеност имат специфични качества, които ги отличават от останалите.
Проучването тества стотици участници за тяхната когнитивна рефлексивност, тип просветеност, която провокира нашите инстинктивни реакции в интерес на по-обмислени и точни отговори, пише PsyBlog. Чрез потребление на задания, които изискват по-задълбочено мислене, като да вземем за пример оценка на времето, належащо на машините за произвеждане на джаджи или скоростта на напредък на водни лилии в езеро, откривателите съумяха да измерят способността на участниците да вършат пауза и да премислят първичните си отговори. И наподобява, че тази дарба за размисъл и самообладание играе решаваща роля в развиването на благотворителност и съдействие сред хората, признак на съществуването на напреднал разсъдък.
Това самообладание разрешава на хората да правят оценка по-внимателно обстановките и да вземат решения, които са освен потребни в дълготраен проект, само че и регистрират ползите на другите. Д-р Йоханес Лозе, водещият откривател, свързва това самообладание с по-голяма възможност за съдействие, което се поддържа от по-ранни проучвания, в които търпението и самоконтролът са свързани с по-голямо кооперативно държание.
Тези констатации имат далечни последствия, тъй като допускат, че развиването на когнитивна рефлексия и самообладание у индивидите може да способства за развиването на кооперативно и обилно обществено държание и тяхната просветеност. Докато изследването заобикаля преувеличаването на констатациите си, то прави мощен мотив за евентуалните изгоди от по-нататъшното развиване на тези когнитивни качества.
Проучването тества стотици участници за тяхната когнитивна рефлексивност, тип просветеност, която провокира нашите инстинктивни реакции в интерес на по-обмислени и точни отговори, пише PsyBlog. Чрез потребление на задания, които изискват по-задълбочено мислене, като да вземем за пример оценка на времето, належащо на машините за произвеждане на джаджи или скоростта на напредък на водни лилии в езеро, откривателите съумяха да измерят способността на участниците да вършат пауза и да премислят първичните си отговори. И наподобява, че тази дарба за размисъл и самообладание играе решаваща роля в развиването на благотворителност и съдействие сред хората, признак на съществуването на напреднал разсъдък.
Това самообладание разрешава на хората да правят оценка по-внимателно обстановките и да вземат решения, които са освен потребни в дълготраен проект, само че и регистрират ползите на другите. Д-р Йоханес Лозе, водещият откривател, свързва това самообладание с по-голяма възможност за съдействие, което се поддържа от по-ранни проучвания, в които търпението и самоконтролът са свързани с по-голямо кооперативно държание.
Тези констатации имат далечни последствия, тъй като допускат, че развиването на когнитивна рефлексия и самообладание у индивидите може да способства за развиването на кооперативно и обилно обществено държание и тяхната просветеност. Докато изследването заобикаля преувеличаването на констатациите си, то прави мощен мотив за евентуалните изгоди от по-нататъшното развиване на тези когнитивни качества.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ




