Наемите растат 5 пъти по-бързо от заплатите
Проучване на консултантската компания Ernst & Young откри, че за жилище от 107 кв.м наемът през 1997 година е бил 28% от междинната заплата на служащия, а през 2020 година той е скочил до 67%. Общоприето е, че наемът не би трябвало да надвишава 35% от месечния приход, в противоположен случай тежестта му става прекомерно огромна за семейството.
В Испания е изключително мъчно за тези, които живеят сами, изключително за възрастните хора. През 1997 година междинният наем е бил 46% от постоянната пенсия. Днес тя подхожда на 103% от междинната пенсия.
Според специалистите на компанията 35% от тези, които ще стартират работа в близко бъдеще, ще наемат жилище. Това е междинното равнище за Европа. Сега те са единствено 17%. За чиновниците под 35 години тази цифра нараства до 45%. „ Част от испанското общество беше насила да изостави класическия модел на благосъстоятелност върху жилище и да избере жилище чартърен заради стопански условия, липса на сигурност на работното място, последователно повишение на цените и някои по-неблагоприятни данъчни условия “, показват от Ernst & Young.
Необходимо е да се подтиква растежът на предлагането на обекти с налични наеми, както и покупката на жилища. Те подлагат на критика обстановката, при която младите избират да наемат, а не да купуват, защото това не взема решение, а отсрочва жилищните им проблеми.
Миналата година испанското държавно управление одобри закон за надзор на наемите. Той, по-специално, включва жилищни дотации за млади испанци. Подобен модел ще докара до по-високи цени в дълготраен проект, както се случи в други страни.
Докладът също по този начин слага под въпрос директните интервенции в цените на жилищата, по-специално това, което беше направено в Барселона през 2020-2022 година Въвеждането на " тавана " на лизинга докара до спад в предлагането с 50%. Още по-рано, сред 1964 година и 1985 година, в цяла Испания работи система на „ остарял наем “, която лимитира цените на общо равнище. Това маргинализира бранша до 90-те години ва предишния век.
В Испания е изключително мъчно за тези, които живеят сами, изключително за възрастните хора. През 1997 година междинният наем е бил 46% от постоянната пенсия. Днес тя подхожда на 103% от междинната пенсия.
Според специалистите на компанията 35% от тези, които ще стартират работа в близко бъдеще, ще наемат жилище. Това е междинното равнище за Европа. Сега те са единствено 17%. За чиновниците под 35 години тази цифра нараства до 45%. „ Част от испанското общество беше насила да изостави класическия модел на благосъстоятелност върху жилище и да избере жилище чартърен заради стопански условия, липса на сигурност на работното място, последователно повишение на цените и някои по-неблагоприятни данъчни условия “, показват от Ernst & Young.
Необходимо е да се подтиква растежът на предлагането на обекти с налични наеми, както и покупката на жилища. Те подлагат на критика обстановката, при която младите избират да наемат, а не да купуват, защото това не взема решение, а отсрочва жилищните им проблеми.
Миналата година испанското държавно управление одобри закон за надзор на наемите. Той, по-специално, включва жилищни дотации за млади испанци. Подобен модел ще докара до по-високи цени в дълготраен проект, както се случи в други страни.
Докладът също по този начин слага под въпрос директните интервенции в цените на жилищата, по-специално това, което беше направено в Барселона през 2020-2022 година Въвеждането на " тавана " на лизинга докара до спад в предлагането с 50%. Още по-рано, сред 1964 година и 1985 година, в цяла Испания работи система на „ остарял наем “, която лимитира цените на общо равнище. Това маргинализира бранша до 90-те години ва предишния век.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ