Фантазия ли е, че с присаждане на орган се предават и навиците на донора?
Проучване на Женевския университет отпреди 5 година сочи, че половината от пациентите са докладвали за промени в държанието след кръвопреливане
При трансплантации и кръвопреливане се предава клетъчна информация от донора към приемника, настояват сензационно учени. Според тях в градивните частици на кръвта и органите ни се съхранява информация за нашите мемоари, личностни характерности и даже заболяванията, от които страдаме.
По данни на Европейската комисия в Европейски Съюз всяка година се правят над 25 млн. процедури по кръвопреливане, a съгласно неправителствената организация The Global Observatory в съюза са били осъществени към 30 хиляди трансплантации.
На този декор мнозина настояват, че внезапно са претърпели промени в характера си или са развили усети, които в никакъв случай не са имали преди, откакто им е била прелята кръв.
В Съединени американски щати е записан случай, при който 47-годишна жена е развила обсесивно предпочитание да пие бира и да яде пържено пиле, откакто ѝ е бил вкоренен бъбрек на 18-годишно момче.
Миналия месец откриватели от института “Каролинска ” в Швеция разгласиха огромно изследване, което демонстрира, че повода за импровизиран мозъчен кръвоизлив може да се предава от човек на човек след кръвопреливане
В отчета, оповестен в списанието на Американската здравна асоциация, е открито, че пациенти с кръв от донори с повтарящи се мозъчни кръвоизливи са повече от два пъти по-застрашени сами да получат подобен.
Изследователите са употребявали шведско-датска база данни, която съдържа информация за здравните характерности на над 1 млн. лица, които са дарили или получили кръв от 70-те години на предишния век насам.
Откритията демонстрират, че някои фактори, които водят до спонтанни мозъчни кръвоизливи, могат да се разпространят при кръвната намеса.
Въпреки това, защото единствено 0,1% от донорите в изследването след това са получили повтарящи се мозъчни кръвоизливи, дребен брой пациенти са били изложени на риск.
“Кръвопреливането е относително постоянно срещана процедура, заради което отрицателните резултати са от значително значение за качеството на публичното здраве. Важно е да се знае, че е доста малко евентуално да получим мозъчен кръвоизлив от нещо, което се предава по венозен път ”, изяснява доктор Густав Едгрен, доцент по епидемиология.
Остава въпросът за какво въобще тези редки спонтанни мозъчни кръвоизливи се случват?
Изследователите възнамеряват да проучват проби от биобанката към Датския институт за проучване на кръводарителите, с цел да видят дали могат да разпознават протеини, които вероятно повреждат кръвоносните съдове.
Други учени обаче допускат, че казусът може да се дължи на нещо по-незабележимо, а някои отиват доста по-далеч, като допускат, че процесът на кръвопреливане може даже да предава личностни характерности от донора на реципиента.
Проучване на Женевския университет отпреди 5 година сочи, че съвсем половината от пациентите са докладвали за промени в държанието и полезностите си след вливане на кръв.
Изследователите интервюирали седем души, които са получили кръвопреливане за ортопедична интервенция, и открили, че трима от тях считат, че личността им се е трансформирала.
Един от тях твърдял, че спи и сънува доста повече, в сравнение с преди, а различен споделил, че чувството му за усет се е трансформирало, което го тормозило, и се страхувал да не би кръвта на донора да може да го “завладее ”. Трети пък разказал, че е доста по-бодър и се усеща по-добре отпреди.
От Женевския университет заключили, че по-доброто схващане на честотата и смисъла на тези възприемани промени е значимо, защото лекарите може да се наложи да включат такава информация при приемане на единодушие за кръвопреливане.
Подобни теории могат просто да бъдат отхвърлени, само че учени, които изследват една новопоявила се област в биологията, наречена клетъчна памет, настояват, че личностната смяна след трансплантация на орган или кръвопреливане не е просто фикция.
В публикация от 2019 година, оповестена в списание Medical Hypotheses, доктор Мичъл Листър, помощник по психиатрия в университета в Колорадо, показва концепцията, че “спомените от живота на донора се съхраняват в клетките на дарения орган и по-късно се “помнят ” от реципиента след трансплантацията ”.
Също по този начин преди пет години учени оповестиха, че сполучливо са трансплантирали мемоари от един охлюв в различен посредством присаждане на тъканите им. По време на опита били пускани леки електрически шокове в опашките на морски охлюви от типа Aplysia californica. Това направило по-силно изразен защитният инстикт за оттегляне, при който животните се свиват, с цел да се предпазят от пострадване.
След време изумените охлюви се научили да заобикалят електрическия тласък, като се свивали в защитно състояние в продължение на 50 секунди, до момента в който тези, които не са удряни с ток преди, се свивали единствено за секунда, а по-късно се развивали.
Но откакто на нешокираните животни били дадени присадки от изумените, те незабавно почнали да се свиват за 50 секунди при контакт с ток.
Дейвид Гланцман, професор по биология в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, който е съавтор на проучването, споделя, че резултатът бил все едно паметта на едните животни била пренесена в другите
В публикацията си в списание eNeuro той изяснява, че трансплантираните кафези съдържат генетична информация, наречена РНК, която взе участие в разнообразни функции, в това число в това по какъв начин се включват или изключват гените.
Други учени допускат, че спомените могат да се съхраняват като химически кодове в протеините, към които е навита нашата ДНК.
Но дали това значи, че те в действителност се придвижват при кръвопреливане или трансплантация на органи, следва да разберем.
При трансплантации и кръвопреливане се предава клетъчна информация от донора към приемника, настояват сензационно учени. Според тях в градивните частици на кръвта и органите ни се съхранява информация за нашите мемоари, личностни характерности и даже заболяванията, от които страдаме.
По данни на Европейската комисия в Европейски Съюз всяка година се правят над 25 млн. процедури по кръвопреливане, a съгласно неправителствената организация The Global Observatory в съюза са били осъществени към 30 хиляди трансплантации.
На този декор мнозина настояват, че внезапно са претърпели промени в характера си или са развили усети, които в никакъв случай не са имали преди, откакто им е била прелята кръв.
В Съединени американски щати е записан случай, при който 47-годишна жена е развила обсесивно предпочитание да пие бира и да яде пържено пиле, откакто ѝ е бил вкоренен бъбрек на 18-годишно момче.
Миналия месец откриватели от института “Каролинска ” в Швеция разгласиха огромно изследване, което демонстрира, че повода за импровизиран мозъчен кръвоизлив може да се предава от човек на човек след кръвопреливане
В отчета, оповестен в списанието на Американската здравна асоциация, е открито, че пациенти с кръв от донори с повтарящи се мозъчни кръвоизливи са повече от два пъти по-застрашени сами да получат подобен.
Изследователите са употребявали шведско-датска база данни, която съдържа информация за здравните характерности на над 1 млн. лица, които са дарили или получили кръв от 70-те години на предишния век насам.
Откритията демонстрират, че някои фактори, които водят до спонтанни мозъчни кръвоизливи, могат да се разпространят при кръвната намеса.
Въпреки това, защото единствено 0,1% от донорите в изследването след това са получили повтарящи се мозъчни кръвоизливи, дребен брой пациенти са били изложени на риск.
“Кръвопреливането е относително постоянно срещана процедура, заради което отрицателните резултати са от значително значение за качеството на публичното здраве. Важно е да се знае, че е доста малко евентуално да получим мозъчен кръвоизлив от нещо, което се предава по венозен път ”, изяснява доктор Густав Едгрен, доцент по епидемиология.
Остава въпросът за какво въобще тези редки спонтанни мозъчни кръвоизливи се случват?
Изследователите възнамеряват да проучват проби от биобанката към Датския институт за проучване на кръводарителите, с цел да видят дали могат да разпознават протеини, които вероятно повреждат кръвоносните съдове.
Други учени обаче допускат, че казусът може да се дължи на нещо по-незабележимо, а някои отиват доста по-далеч, като допускат, че процесът на кръвопреливане може даже да предава личностни характерности от донора на реципиента.
Проучване на Женевския университет отпреди 5 година сочи, че съвсем половината от пациентите са докладвали за промени в държанието и полезностите си след вливане на кръв.
Изследователите интервюирали седем души, които са получили кръвопреливане за ортопедична интервенция, и открили, че трима от тях считат, че личността им се е трансформирала.
Един от тях твърдял, че спи и сънува доста повече, в сравнение с преди, а различен споделил, че чувството му за усет се е трансформирало, което го тормозило, и се страхувал да не би кръвта на донора да може да го “завладее ”. Трети пък разказал, че е доста по-бодър и се усеща по-добре отпреди.
От Женевския университет заключили, че по-доброто схващане на честотата и смисъла на тези възприемани промени е значимо, защото лекарите може да се наложи да включат такава информация при приемане на единодушие за кръвопреливане.
Подобни теории могат просто да бъдат отхвърлени, само че учени, които изследват една новопоявила се област в биологията, наречена клетъчна памет, настояват, че личностната смяна след трансплантация на орган или кръвопреливане не е просто фикция.
В публикация от 2019 година, оповестена в списание Medical Hypotheses, доктор Мичъл Листър, помощник по психиатрия в университета в Колорадо, показва концепцията, че “спомените от живота на донора се съхраняват в клетките на дарения орган и по-късно се “помнят ” от реципиента след трансплантацията ”.
Също по този начин преди пет години учени оповестиха, че сполучливо са трансплантирали мемоари от един охлюв в различен посредством присаждане на тъканите им. По време на опита били пускани леки електрически шокове в опашките на морски охлюви от типа Aplysia californica. Това направило по-силно изразен защитният инстикт за оттегляне, при който животните се свиват, с цел да се предпазят от пострадване.
След време изумените охлюви се научили да заобикалят електрическия тласък, като се свивали в защитно състояние в продължение на 50 секунди, до момента в който тези, които не са удряни с ток преди, се свивали единствено за секунда, а по-късно се развивали.
Но откакто на нешокираните животни били дадени присадки от изумените, те незабавно почнали да се свиват за 50 секунди при контакт с ток.
Дейвид Гланцман, професор по биология в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, който е съавтор на проучването, споделя, че резултатът бил все едно паметта на едните животни била пренесена в другите
В публикацията си в списание eNeuro той изяснява, че трансплантираните кафези съдържат генетична информация, наречена РНК, която взе участие в разнообразни функции, в това число в това по какъв начин се включват или изключват гените.
Други учени допускат, че спомените могат да се съхраняват като химически кодове в протеините, към които е навита нашата ДНК.
Но дали това значи, че те в действителност се придвижват при кръвопреливане или трансплантация на органи, следва да разберем.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ