Георги Харизанов: Държавата е меси на телевизионния пазар чрез БНТ, която трябва да е обществена, но не е
„ Процесът по основаване на телевизионно наличие е извънредно комплициран и ангажира доста хора – освен това във висококвалифициран и характерен труд, който за жалост не е добре заплатен и наклонността е да става все по-малко добре заплатен спрямо други бизнеси. Хората ще излизат от дребните медии, не с цел да отидат в по-големи медии, а с цел да се развиват в други бизнеси. Като пиари в огромни компании, като създатели на наличие в огромни компании. Освен това американските обществени мрежи дават опция всеки самичък да си направи медия, собствен личен медиен канал, да комуникира с консуматори, без да е нужно да минава през медията като посредник. Медията във все по-малко случаи е посредник сред този, който създава някаква вест и сред аудиторията ”.
Това разгласи в предаването " Денят онлайн " по Канал 3 политическият анализатор и шеф в телевизия " Европа ” Георги Харизанов във връзка с обстановката на медийния и ефирен пазар и въпроса за какво е належащо медиите да получат по-голямо финансиране и за какво страната би трябвало да се намеси по отношение на тяхната прехрана, като се засяга и законопроект, съгласно който малките екрани би следвало да получават по-голямо възнаграждение от кабелните оператори
Именно тази липса на посредници се явява и като една от аргументите за съществуването на подправени вести, а малките екрани са измежду дребното медии, които не престават да се употребяват с извънредно високо доверие съгласно Харизанов.
„ Хората към момента имат вяра на малките екрани, тъй като са наясно, че зад това стои сериозен труд. Първо, тъй като това е скъпопроизведено наличие, а има и обичаи. Защото около протичащото се с интернет, малките екрани остават единствен остров на доверие, защото и заради софтуерното развиване печатът отстъпи и продължава да отстъпва позиции ”.
Защо обаче е значимо частните медии сами да се устоят и за какво е е мъчно да съумяват. И за какво би трябвало да бъдат подкрепяни от страната.
„ Проблемът е световен с издръжката на малките екрани. В интерес на феърплея би трябвало да кажем, че държавното управление е длъжно да харчи избран % от еврофондовене за гласност на избраните ограничения и оперативни стратегии. Това е записано в регламента и в бюджета на въпросните стратегии – от 5 до 7 % при другите планове би трябвало да бъдат изхарчени за гласност – т.е. да се обясни, че такава стратегия започва, бенефициентите да бъдат известени, че могат да аплайват и след това посредством тази гласност да бъдат показани резултати ”, разясни Харизанов и удостовери, че въпреки всичко държавното управление единствено взема решение в кои медии ще бъдат рекламирани въпросните стратегии и планове, като по този метод пораждат и съмненията за „ пазаруване ” на медиен комфорт.
„ В доста от случаите тези съмнения не са и неоснователни, защото регламентът е подобен, защото парите за електронни медии не попадат под ударите на Закона за публични поръчки. В последна сметка обаче тази информация е обществена ”, сподели специалистът.
И разясни за какво не могат да се подценен тези пари.
„ Защото издръжката на медиите ще става все по-голям проблем. И тук се връщам на акцента с американските компании – заради извънредно сериозния триумф на обществените мрежи – да, това е частен план, само че и на „ Google ”, и на „ Facebook ”, и на „ Ютюб ” извънредно доста се оказва помощ в Съединени американски щати. Те имайки голям достъп там, и успявайки да се устоят единствено от американския пазар, имат свободни финанси, и явно са намерили формулата да реализират някаква форма на световна доманиция. Миналата година беше първата, в която парите за реклама в интернет са повече от тези за реклама в малките екрани. Тази конкуренция ще се задълбочи. Проблемът обаче във връзка с парите за реклама в интернет е, че над 80% отиват в американските платформи. Т.е. основан е модел, който да основава форма на доминация. Контрареакцията на това нещо е протекционизъм и неслучайно след многото срещи по отношение на медийно законодателство, по-миналата седмица беше изтеглен законопроект, след това изтеглен, само че аз съм уверен, че рано или късно той рано или късно още веднъж ще откри място в дневния ред на Народното събрание – той касае точно това – обществен спор за форма на протекционизъм, която, без да утежнява сумите на клиентите, да подсигурява оцеляването на малките екрани ”, съобщи Харизанов и разясни, че сходен протекционизъм съществува в Европа и се постанова на непознати канали, които оперират в Общността.
Той се застъпи за концепцията, че е нужно и преразпределение на сумите, които се заплащат на малките екрани от страна на кабелните оператори на база пазарен дял. Това се планува и във въпросния проектозакон за телевезионните оператори, който е бил изтеглен за публично разискване. По думите му българските медии би трябвало да получат тази защита единствено и единствено, с цел да съществуват, а не даже, с цел да печелят.
„ Нужно е с цел да се разбие този циничен модел. Медиите би трябвало да се устоят от клиентите си. Защото по ред аргументи тези пари не доближават до производителите на наличие ”, сподели Харизанов и посочи, че не е нужна интервенция на страната, а на регулация. Поясни, че малките екрани - производители на наличие в действителност получават към 20-25 пъти по-малко, в сравнение с действително би трябвало.
„ Държавата сега се меси на телевизионния пазар посредством Българска национална телевизия, която би трябвало да е социална, само че не е. Тя е държавна, тъй като е на държавна прехрана. Тя би била социална, в случай че се устоя от обществото, т.е. от хората, които я гледат. Преди 20 година е импортиран един текст, който в действителност още е в действие в Закона за радио и телевизия, съгласно който има една такса електромер. Според това хората заплащат 2 или 3 лв. на електромер. Това е публично издържане, само че малкия екран е на държавна прехрана, а наредбата за използването на тази част от закона в никакъв случай не е била написана, макар че това още стои в закона. Това не е приведено в деяние, защото на българската политическа класа е преференциално Българската национална телевизия да зависи от милостта на подписа на финансовия министър. Само че тя с изключение на да се устоя от страната, тя взе участие и на рекламния пазар, а също така е наложителна за разпространяване, макар че нейният сигнал е безвъзмезден за кабелните оператори ”, добави Георги Харизанов.
„ Да, в бранша на кабелните оператори има огромни проблеми. Но те би трябвало да бъдат решени дружно. Проблемът би трябвало да бъде решен изцяло ”, заключи Харизанов и в отговор на въпроса дали преразпределението на парите към малките екрани дали не бил довел до банкрути на кабелни оператори.
Това разгласи в предаването " Денят онлайн " по Канал 3 политическият анализатор и шеф в телевизия " Европа ” Георги Харизанов във връзка с обстановката на медийния и ефирен пазар и въпроса за какво е належащо медиите да получат по-голямо финансиране и за какво страната би трябвало да се намеси по отношение на тяхната прехрана, като се засяга и законопроект, съгласно който малките екрани би следвало да получават по-голямо възнаграждение от кабелните оператори
Именно тази липса на посредници се явява и като една от аргументите за съществуването на подправени вести, а малките екрани са измежду дребното медии, които не престават да се употребяват с извънредно високо доверие съгласно Харизанов.
„ Хората към момента имат вяра на малките екрани, тъй като са наясно, че зад това стои сериозен труд. Първо, тъй като това е скъпопроизведено наличие, а има и обичаи. Защото около протичащото се с интернет, малките екрани остават единствен остров на доверие, защото и заради софтуерното развиване печатът отстъпи и продължава да отстъпва позиции ”.
Защо обаче е значимо частните медии сами да се устоят и за какво е е мъчно да съумяват. И за какво би трябвало да бъдат подкрепяни от страната.
„ Проблемът е световен с издръжката на малките екрани. В интерес на феърплея би трябвало да кажем, че държавното управление е длъжно да харчи избран % от еврофондовене за гласност на избраните ограничения и оперативни стратегии. Това е записано в регламента и в бюджета на въпросните стратегии – от 5 до 7 % при другите планове би трябвало да бъдат изхарчени за гласност – т.е. да се обясни, че такава стратегия започва, бенефициентите да бъдат известени, че могат да аплайват и след това посредством тази гласност да бъдат показани резултати ”, разясни Харизанов и удостовери, че въпреки всичко държавното управление единствено взема решение в кои медии ще бъдат рекламирани въпросните стратегии и планове, като по този метод пораждат и съмненията за „ пазаруване ” на медиен комфорт.
„ В доста от случаите тези съмнения не са и неоснователни, защото регламентът е подобен, защото парите за електронни медии не попадат под ударите на Закона за публични поръчки. В последна сметка обаче тази информация е обществена ”, сподели специалистът.
И разясни за какво не могат да се подценен тези пари.
„ Защото издръжката на медиите ще става все по-голям проблем. И тук се връщам на акцента с американските компании – заради извънредно сериозния триумф на обществените мрежи – да, това е частен план, само че и на „ Google ”, и на „ Facebook ”, и на „ Ютюб ” извънредно доста се оказва помощ в Съединени американски щати. Те имайки голям достъп там, и успявайки да се устоят единствено от американския пазар, имат свободни финанси, и явно са намерили формулата да реализират някаква форма на световна доманиция. Миналата година беше първата, в която парите за реклама в интернет са повече от тези за реклама в малките екрани. Тази конкуренция ще се задълбочи. Проблемът обаче във връзка с парите за реклама в интернет е, че над 80% отиват в американските платформи. Т.е. основан е модел, който да основава форма на доминация. Контрареакцията на това нещо е протекционизъм и неслучайно след многото срещи по отношение на медийно законодателство, по-миналата седмица беше изтеглен законопроект, след това изтеглен, само че аз съм уверен, че рано или късно той рано или късно още веднъж ще откри място в дневния ред на Народното събрание – той касае точно това – обществен спор за форма на протекционизъм, която, без да утежнява сумите на клиентите, да подсигурява оцеляването на малките екрани ”, съобщи Харизанов и разясни, че сходен протекционизъм съществува в Европа и се постанова на непознати канали, които оперират в Общността.
Той се застъпи за концепцията, че е нужно и преразпределение на сумите, които се заплащат на малките екрани от страна на кабелните оператори на база пазарен дял. Това се планува и във въпросния проектозакон за телевезионните оператори, който е бил изтеглен за публично разискване. По думите му българските медии би трябвало да получат тази защита единствено и единствено, с цел да съществуват, а не даже, с цел да печелят.
„ Нужно е с цел да се разбие този циничен модел. Медиите би трябвало да се устоят от клиентите си. Защото по ред аргументи тези пари не доближават до производителите на наличие ”, сподели Харизанов и посочи, че не е нужна интервенция на страната, а на регулация. Поясни, че малките екрани - производители на наличие в действителност получават към 20-25 пъти по-малко, в сравнение с действително би трябвало.
„ Държавата сега се меси на телевизионния пазар посредством Българска национална телевизия, която би трябвало да е социална, само че не е. Тя е държавна, тъй като е на държавна прехрана. Тя би била социална, в случай че се устоя от обществото, т.е. от хората, които я гледат. Преди 20 година е импортиран един текст, който в действителност още е в действие в Закона за радио и телевизия, съгласно който има една такса електромер. Според това хората заплащат 2 или 3 лв. на електромер. Това е публично издържане, само че малкия екран е на държавна прехрана, а наредбата за използването на тази част от закона в никакъв случай не е била написана, макар че това още стои в закона. Това не е приведено в деяние, защото на българската политическа класа е преференциално Българската национална телевизия да зависи от милостта на подписа на финансовия министър. Само че тя с изключение на да се устоя от страната, тя взе участие и на рекламния пазар, а също така е наложителна за разпространяване, макар че нейният сигнал е безвъзмезден за кабелните оператори ”, добави Георги Харизанов.
„ Да, в бранша на кабелните оператори има огромни проблеми. Но те би трябвало да бъдат решени дружно. Проблемът би трябвало да бъде решен изцяло ”, заключи Харизанов и в отговор на въпроса дали преразпределението на парите към малките екрани дали не бил довел до банкрути на кабелни оператори.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ