Силяновска пред ООН: Договорът с България не съдържа разпоредби за конституционни промени
Процесът на присъединение на Северна Македония към Европейски Съюз е възпрепятстван от 20 години, „ само че не въз основа на обективните критерии от Копенхаген, а по субективни, националистически аргументи ”, като последното изискване на Европейски Съюз за започване на договаряния е „ нова, наложена смяна на конституцията на страната ", съобщи по време на словото си на сесията на Общото заседание на Организация на обединените нации в Ню Йорк президентът на Северна Македония Гордана Силяновска.
„ Конституцията като lex superior и публичен контракт сред жителите, в смисъла на думите на Русо, е най-вътрешният въпрос на всяка страна. Нашата конституция планува четири вносители на промени - президентът, държавното управление, минимум 30 членове на Народното събрание и 150 000 жители. Ясно е, че акредитиран вносител на промени не може да бъде нашият комшия, нито Европейски Съюз. Посочвам, че обуславянето на началото на договарянията с нови конституционни промени отваря още веднъж въпросите за историята, културата и езика, за които бяхме убеждавани, че са затворени с Преспанското съглашение с Гърция. Постоянно ни предизвестяват, че споразуменията би трябвало да се съблюдават: Pacta sunt servanda. Съгласна съм, само че означавам, че Договорът за другарство, добросъседство и съдействие с България не съдържа никакви разпореждания за конституционни промени. Накрая, с учредителните актове Европейски Съюз се дефинира като „ единение на многообразието “ и се ангажира да зачита „ културното и езиково разнообразие “, „ националната и културна еднаквост “, „ достолепието и честността “. Как е допустимо тогава да се изисква от нас да обсъждаме и преговаряме със комшия за нашата история, просвета и език ”, разгласи Силяновска.
Пред Общото заседание на Организация на обединените нации президентът на Северна Македония споделя още, че страната ѝ не желае разногласия със съседите си, че желае интеграция в Европейски Съюз, само че „ без спомагателни и специфични условия и със непокътнато национално достолепие ”.
„ Трябва ли да сме в дневния ред на Съвета за сигурност, с цел да може Европейски Съюз да деблокира разширението ни? Ако Европейският съюз желае да бъде геополитически съюз, той не би трябвало да оставя Западните Балкани в геополитически вакуум ”, уточни Силяновска.
По думите ѝ в света стартира „ нова геополитическа епоха ”, само че „ вместо обединен интернационален ред, като че ли се появяват паралелни порядки, всеки със свои лични правила, полезности и ползи, които постоянно са ориентирани един против различен ”.
Тя изрази мощна угриженост за неотдавнашните нарушавания на въздушното пространство на Полша, Румъния и Естония, и увереност и че устойчивият мир в Близкия изток би трябвало да бъде реализиран единствено посредством разговор и дипломация, в сходство с интернационалното право.
„ За да бъде една ефикасна Организация на обединените народи, Съветът за сигурност би трябвало да бъде реформиран, с цел да бъде по-приобщаващ, зает и виновен за поддържането на интернационалния мир и сигурност. Общото заседание би трябвало да се трансформира в внушителен орган за политики, а не в спорен клуб. Реформата е нужна освен поради остарели, само че и поради нови провокации. Изкуственият разсъдък носи големи благоприятни условия, само че и неизчислими опасности за нашата цивилизация. Това не е просто софтуерен скок. Неговото влияние може да е по-голямо от индустриалната и цифровата гражданска война. Осъзнавайки това, моята страна и аз поддържаме предлагането изкуственият разсъдък да стане един от целите на 80-ата сесия ”, акцентира Силяновска.
„ Конституцията като lex superior и публичен контракт сред жителите, в смисъла на думите на Русо, е най-вътрешният въпрос на всяка страна. Нашата конституция планува четири вносители на промени - президентът, държавното управление, минимум 30 членове на Народното събрание и 150 000 жители. Ясно е, че акредитиран вносител на промени не може да бъде нашият комшия, нито Европейски Съюз. Посочвам, че обуславянето на началото на договарянията с нови конституционни промени отваря още веднъж въпросите за историята, културата и езика, за които бяхме убеждавани, че са затворени с Преспанското съглашение с Гърция. Постоянно ни предизвестяват, че споразуменията би трябвало да се съблюдават: Pacta sunt servanda. Съгласна съм, само че означавам, че Договорът за другарство, добросъседство и съдействие с България не съдържа никакви разпореждания за конституционни промени. Накрая, с учредителните актове Европейски Съюз се дефинира като „ единение на многообразието “ и се ангажира да зачита „ културното и езиково разнообразие “, „ националната и културна еднаквост “, „ достолепието и честността “. Как е допустимо тогава да се изисква от нас да обсъждаме и преговаряме със комшия за нашата история, просвета и език ”, разгласи Силяновска.
Пред Общото заседание на Организация на обединените нации президентът на Северна Македония споделя още, че страната ѝ не желае разногласия със съседите си, че желае интеграция в Европейски Съюз, само че „ без спомагателни и специфични условия и със непокътнато национално достолепие ”.
„ Трябва ли да сме в дневния ред на Съвета за сигурност, с цел да може Европейски Съюз да деблокира разширението ни? Ако Европейският съюз желае да бъде геополитически съюз, той не би трябвало да оставя Западните Балкани в геополитически вакуум ”, уточни Силяновска.
По думите ѝ в света стартира „ нова геополитическа епоха ”, само че „ вместо обединен интернационален ред, като че ли се появяват паралелни порядки, всеки със свои лични правила, полезности и ползи, които постоянно са ориентирани един против различен ”.
Тя изрази мощна угриженост за неотдавнашните нарушавания на въздушното пространство на Полша, Румъния и Естония, и увереност и че устойчивият мир в Близкия изток би трябвало да бъде реализиран единствено посредством разговор и дипломация, в сходство с интернационалното право.
„ За да бъде една ефикасна Организация на обединените народи, Съветът за сигурност би трябвало да бъде реформиран, с цел да бъде по-приобщаващ, зает и виновен за поддържането на интернационалния мир и сигурност. Общото заседание би трябвало да се трансформира в внушителен орган за политики, а не в спорен клуб. Реформата е нужна освен поради остарели, само че и поради нови провокации. Изкуственият разсъдък носи големи благоприятни условия, само че и неизчислими опасности за нашата цивилизация. Това не е просто софтуерен скок. Неговото влияние може да е по-голямо от индустриалната и цифровата гражданска война. Осъзнавайки това, моята страна и аз поддържаме предлагането изкуственият разсъдък да стане един от целите на 80-ата сесия ”, акцентира Силяновска.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ