На всички мумии липсва един орган: заменяли го с камъни и луковици
Процесът на мумифициране е един от най-обсъжданите аспекти на живота в Древен Египет, а също и един от най-завладяващите. Изследователи, учещи мумии, са обяснили за какво хилядолетните мумии нямат очни кухини и какви предмети могат да бъдат открити в очните кухини.
Мумифицирането е комплициран развой, който ни разрешава да надникнем в манталитета на хора, живели преди хиляди години и не са били обременени от културните правила на 21-ви век. Но по какъв начин в действителност се е случил този развой и какво са правили с телата, с цел да ги запазят във времето? Също толкоз забавен въпрос е за какво множеството мумии, изследвани от учените, нямат очи, а в очните кухини могат да бъдат открити непознати предмети? Изследователите са дали отговори на тези въпроси, пише IFLScience.
Какво е мумифициране?
Мумифицирането е развой на премахване на органи, балсамирането им със соли и по-късно деликатното им пакетиране назад. Според учените към момента не знаем доста за главните стадии на този обред, само че някои стадии и предписания са упоменати в антични текстове, само че тяхното пояснение е подложено на въздействието на външни наблюдаващи.
Въпреки това, учените са разкрили, че доста от мехлемите, употребявани в процеса на мумифициране, съдържат съставки от цялостен свят, което демонстрира, че пристрастеността на египтяните към мумифицирането е съдействала за развиването на антична международна комерсиална мрежа. Учените са разкрили и управления, описващи доста продължителни процеси, отнемащи до 70 дни. Вероятно обаче не е имало повсеместен способ за балсамиране.
Изследователите стигнаха до заключението, че разпоредбите са по-малко общоприети, в сравнение с се смяташе до момента, и евентуално включват:
цялостно или отчасти премахване на органи от коремната празнина, както и премахване на мозъка през ноздрите;
нанасяне върху кожата на натриево съединяване, известно като натрон - то дехидратира водата;
Натронът се оставя върху кожата в продължение на 40 или повече дни, с цел да в профил цялата влага от тялото;
Кожата се обработва със смоли и масла, с цел да стане ароматна и издръжлива, като дървена скулптура.
Човек може да допусна, че мумифицирането е метод за опазване на тленни остатъци, само че в действителност това е напълно друг развой. Учените означават, че процесът на мумифициране е бил обред, целящ превръщането на тялото в нещо друго. С елементарни думи, нещо, което е разрушимо и биоразградимо, е било целяно да се трансформира в нещо напълно друго и постоянно, сравнимо с провидение.
Защо мумиите нямат очи?
Изсушаването на тялото е основно за мумифицирането, тъй че когато става въпрос за нещо като очна ябълка, която е мокра и цялостна с вода, тя просто няма да оцелее в процеса.
Основният биологичен принцип е, че когато върху тялото се приложи дехидратиращ сътрудник, цялата течност се отстранява. Това включва и очите, които, както множеството типове плът, са най-вече вода. Така че по време на мумифицирането очните ябълки просто се свиват и потъват назад в очните кухини.
Изследователите считат, че античните египтяни евентуално даже не са се опитвали да създадат нищо, с цел да запазят очите, което демонстрира, че в действителност са се опитвали да трансформират телата на хората в нещо напълно друго, вместо да се пробват да запазят външния им тип за вечността.
Казано по-просто, египтяните просто не са имали очи, които да запазят по време на процеса на мумифициране, защото към този момент не са били нужни. Учените обаче от време на време са откривали, че са били полагани специфични грижи, с цел да се подсигурява, че окончателният дизайн резервира формата на очите.
Например, в някои случаи е имало дейна интервенция: мумията на един от фараоните, живял към 1100 година пр.н.е., Рамзес IV, е открита с луковици в очните кухини. Предполага се, че това е опит за опазване на формата на очите.
В други, по-късни случаи са били добавяни каменни очи, както и бели и черни камъни. Това се е считало за опит за подражаване на живота. Учените обаче означават, че това въобще не е било това, което наподобява. Всъщност камъните са били употребявани за подражаване на скулптури.
Мумифицирането е комплициран развой, който ни разрешава да надникнем в манталитета на хора, живели преди хиляди години и не са били обременени от културните правила на 21-ви век. Но по какъв начин в действителност се е случил този развой и какво са правили с телата, с цел да ги запазят във времето? Също толкоз забавен въпрос е за какво множеството мумии, изследвани от учените, нямат очи, а в очните кухини могат да бъдат открити непознати предмети? Изследователите са дали отговори на тези въпроси, пише IFLScience.
Какво е мумифициране?
Мумифицирането е развой на премахване на органи, балсамирането им със соли и по-късно деликатното им пакетиране назад. Според учените към момента не знаем доста за главните стадии на този обред, само че някои стадии и предписания са упоменати в антични текстове, само че тяхното пояснение е подложено на въздействието на външни наблюдаващи.
Въпреки това, учените са разкрили, че доста от мехлемите, употребявани в процеса на мумифициране, съдържат съставки от цялостен свят, което демонстрира, че пристрастеността на египтяните към мумифицирането е съдействала за развиването на антична международна комерсиална мрежа. Учените са разкрили и управления, описващи доста продължителни процеси, отнемащи до 70 дни. Вероятно обаче не е имало повсеместен способ за балсамиране.
Изследователите стигнаха до заключението, че разпоредбите са по-малко общоприети, в сравнение с се смяташе до момента, и евентуално включват:
цялостно или отчасти премахване на органи от коремната празнина, както и премахване на мозъка през ноздрите;
нанасяне върху кожата на натриево съединяване, известно като натрон - то дехидратира водата;
Натронът се оставя върху кожата в продължение на 40 или повече дни, с цел да в профил цялата влага от тялото;
Кожата се обработва със смоли и масла, с цел да стане ароматна и издръжлива, като дървена скулптура.
Човек може да допусна, че мумифицирането е метод за опазване на тленни остатъци, само че в действителност това е напълно друг развой. Учените означават, че процесът на мумифициране е бил обред, целящ превръщането на тялото в нещо друго. С елементарни думи, нещо, което е разрушимо и биоразградимо, е било целяно да се трансформира в нещо напълно друго и постоянно, сравнимо с провидение.
Защо мумиите нямат очи?
Изсушаването на тялото е основно за мумифицирането, тъй че когато става въпрос за нещо като очна ябълка, която е мокра и цялостна с вода, тя просто няма да оцелее в процеса.
Основният биологичен принцип е, че когато върху тялото се приложи дехидратиращ сътрудник, цялата течност се отстранява. Това включва и очите, които, както множеството типове плът, са най-вече вода. Така че по време на мумифицирането очните ябълки просто се свиват и потъват назад в очните кухини.
Изследователите считат, че античните египтяни евентуално даже не са се опитвали да създадат нищо, с цел да запазят очите, което демонстрира, че в действителност са се опитвали да трансформират телата на хората в нещо напълно друго, вместо да се пробват да запазят външния им тип за вечността.
Казано по-просто, египтяните просто не са имали очи, които да запазят по време на процеса на мумифициране, защото към този момент не са били нужни. Учените обаче от време на време са откривали, че са били полагани специфични грижи, с цел да се подсигурява, че окончателният дизайн резервира формата на очите.
Например, в някои случаи е имало дейна интервенция: мумията на един от фараоните, живял към 1100 година пр.н.е., Рамзес IV, е открита с луковици в очните кухини. Предполага се, че това е опит за опазване на формата на очите.
В други, по-късни случаи са били добавяни каменни очи, както и бели и черни камъни. Това се е считало за опит за подражаване на живота. Учените обаче означават, че това въобще не е било това, което наподобява. Всъщност камъните са били употребявани за подражаване на скулптури.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ