Работодателите настояха отново за реформа на ТЕЛК
Процентът на хора с инвалидни пенсии у нас е доста по-висок от междинния за Европейски Съюз и в това се състои разминаването, което би трябвало да ни накара да се замислим. Това сподели Васил Велев, ръководител на Асоциацията на индустриалния капитал в България по време на кръгла маса на тематика: " Хората с увреждания като запас на първичния пазар на труда - провокации и решения ".
Волята за унищожаване на ТЕЛК-а зависи и от премиера Борисов
Водеща би трябвало да е оценката на потребностите на индивида в общия обществен подтекст на развиване
Велев изясни, че у нас към момента водещо е компенсирането на загубата на продуктивност, а не предлагането на тласъци за намиране на работа и тласъци за търсене на работа на хора с увреждания . Така се сумират механично уврежданията и до 15 болести се сумират с цел да се събере нетрудоспособност.
" ТЕЛК е повсеместен документ, който отваря порти за 30 привилегии и преференции и са мощен тласък за измами ", изясни Велев. " Хора с увреждания не е равно на инвалидна пенсия ", сподели още той. По думите му нищо не се прави и за промяна на здравната експертиза.
Очаква се в края на тази седмица на съвещание на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания още веднъж да бъде прегледан план на разпоредба за здравната експертиза. " С този план нещата не се усъвършенстват, а се утежняват . Няма хрумвания за рехабилитация на хората с увреждания ", установи Велев.
Дадоха разбор на наредбите за ТЕЛК на пациентските организации
Публичното разискване ще протече още веднъж в границите на 30 дни
Така у нас не се разискват нормативни промени за хората с тежки увреждания да вземат участие и те на пазара на труда.
" Хората от ТЕЛК са с мислене, което не подхожда на измененията и на тях им се дава естрада да изясняват по какъв начин всичко е наред . Не, не е наред ! ", установи Велев и посочи, че България е единствената страна от някогашните социалистически страни, която не е реформирала нито здравната експертиза , нито даването на услуги.
По думите му е нужна смяна на пенсионно осигурителния модел, тъй като у нас се дават тласъци за домогване на 50% неработоспособност.
Той настоя за персонализиране на отговорността на лицата, извършващи експертизата , защото в този момент при нас в този момент това е размито в една групова безнаказаност. Относно рехабилитацията, Велев установи, че в действителност санаториумите не са място за забавление на здрави хора .
От АИКБ упорстват експертизата да регистрира резултатите от рехабилитацията и да дефинира дееспособността на работещия с увреждания по отношение на тази на крепко лице , да даде точни инструкции за трудоустрояване и вграждане - дълготрайност и натоварване.
Той разяснява, че в 38 стопански действия процентът на наетите хора с увреждания е 10% , до момента в който в държавната администрация, този % е едвам 2%. Димитър Бранков - заместник-председател на БСК разяснява, че бързите решения няма да ни доведат до положителния край . Бранков засяга готвените нормативни промени. Той настоя за въвеждане на интернационалната подредба на СЗО за типа на уврежданията като посочи, че преводът е изработен преди години и отлежава в чекмеджетата на служителите от Министерство на здравеопазването.
Други проблем, който Бранков посочи, е обществената стопанска система . Преди 30 години в предприятията и кооперациите на хората с увреждания работеха над 30 хиляди души, в този момент - 1 300 души , установи Бранков.
Георги Георгиев посочи по време на кръглата маса, че 85 хиляди души с увреждания работят на първичния пазар на труда при към 50 работодатели . Той настоя да се търси партньорство с работодателите и техните организации. По думите му е нужно за наемането на работа водещо да е умеенето, а не увреждането.
Георгиев настоя за въвеждане на тласъци за откриване на работни места и данъчни облекчения за работодателите, наели хора с увреждания, както и отбрана от уволняване на хората с увреждания. Той настоя и за интеграционни добави за работещите и учащите.
Волята за унищожаване на ТЕЛК-а зависи и от премиера Борисов
Водеща би трябвало да е оценката на потребностите на индивида в общия обществен подтекст на развиване
Велев изясни, че у нас към момента водещо е компенсирането на загубата на продуктивност, а не предлагането на тласъци за намиране на работа и тласъци за търсене на работа на хора с увреждания . Така се сумират механично уврежданията и до 15 болести се сумират с цел да се събере нетрудоспособност.
" ТЕЛК е повсеместен документ, който отваря порти за 30 привилегии и преференции и са мощен тласък за измами ", изясни Велев. " Хора с увреждания не е равно на инвалидна пенсия ", сподели още той. По думите му нищо не се прави и за промяна на здравната експертиза.
Очаква се в края на тази седмица на съвещание на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания още веднъж да бъде прегледан план на разпоредба за здравната експертиза. " С този план нещата не се усъвършенстват, а се утежняват . Няма хрумвания за рехабилитация на хората с увреждания ", установи Велев.
Дадоха разбор на наредбите за ТЕЛК на пациентските организации
Публичното разискване ще протече още веднъж в границите на 30 дни
Така у нас не се разискват нормативни промени за хората с тежки увреждания да вземат участие и те на пазара на труда.
" Хората от ТЕЛК са с мислене, което не подхожда на измененията и на тях им се дава естрада да изясняват по какъв начин всичко е наред . Не, не е наред ! ", установи Велев и посочи, че България е единствената страна от някогашните социалистически страни, която не е реформирала нито здравната експертиза , нито даването на услуги.
По думите му е нужна смяна на пенсионно осигурителния модел, тъй като у нас се дават тласъци за домогване на 50% неработоспособност.
Той настоя за персонализиране на отговорността на лицата, извършващи експертизата , защото в този момент при нас в този момент това е размито в една групова безнаказаност. Относно рехабилитацията, Велев установи, че в действителност санаториумите не са място за забавление на здрави хора .
От АИКБ упорстват експертизата да регистрира резултатите от рехабилитацията и да дефинира дееспособността на работещия с увреждания по отношение на тази на крепко лице , да даде точни инструкции за трудоустрояване и вграждане - дълготрайност и натоварване.
Той разяснява, че в 38 стопански действия процентът на наетите хора с увреждания е 10% , до момента в който в държавната администрация, този % е едвам 2%. Димитър Бранков - заместник-председател на БСК разяснява, че бързите решения няма да ни доведат до положителния край . Бранков засяга готвените нормативни промени. Той настоя за въвеждане на интернационалната подредба на СЗО за типа на уврежданията като посочи, че преводът е изработен преди години и отлежава в чекмеджетата на служителите от Министерство на здравеопазването.
Други проблем, който Бранков посочи, е обществената стопанска система . Преди 30 години в предприятията и кооперациите на хората с увреждания работеха над 30 хиляди души, в този момент - 1 300 души , установи Бранков.
Георги Георгиев посочи по време на кръглата маса, че 85 хиляди души с увреждания работят на първичния пазар на труда при към 50 работодатели . Той настоя да се търси партньорство с работодателите и техните организации. По думите му е нужно за наемането на работа водещо да е умеенето, а не увреждането.
Георгиев настоя за въвеждане на тласъци за откриване на работни места и данъчни облекчения за работодателите, наели хора с увреждания, както и отбрана от уволняване на хората с увреждания. Той настоя и за интеграционни добави за работещите и учащите.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ