ИПИ: Наистина ли процедурата за избор на главен прокурор е легитимна?
Процедурата за нов основен прокурор беше обновена, а хорът от анализатори твърди, че тя е законна и проблем с нея липсва. Всъщност в действителност наподобява по този начин. Единият мотив е обвързван с Решение №12 от 27.09.22 година на Конституционния съд (КС). Според него основният контрольор и инспекторите в ИВСС следва да продължат да извършват своите функционалности, до момента в който не бъдат определени нови такива от Народното събрание. Според болшинството специалисти, сходно пояснение следва да се отнася и до членовете на Висш съдебен съвет (чиито членове са с изминал мандат), а други стигат и до това, че може да бъде съотнесено и до тези на други държавни органи.
Оставаме настрани, че в съответния проблем произнасянето на Конституционен съд още веднъж потвърждава, че той може да се употребява като „ торба с шансове “, която дописва Конституцията, вместо да я пояснява.
Конституционният съд по този метод на процедура удължи мандатите на инспекторите и на основния контрольор, изземайки законотворческите функционалности на Народно събрание.
А е видно, че законодателят категорично е планувал (в Конституцията или в закони) случаите, в които се обезпечава непрекъснатост при действието на даден орган, в случай че това се наложи. Оставяме настрани и това, че сходно схващане поражда опция за реализиране на функционалностите на даден орган за безграничен интервал от време. Това в действителност основава правна непредвидимост, а и непоносимост заради политическа леност или корист. Така мандатността се отстранява и се изпразва от смисъл. Мандатът, с изключение на инструмент за взаимно въздържане на управляващите, е и средство за отбрана на членовете на даден орган, а работата им след изминал подобен се явява плодородна почва да насърчаване на всевъзможни зависимости или затвърждаване на към този момент съществуващи.
Оставаме всичко това настрани и се съобразяваме с решението на Конституционен съд за континюитета на изтеклия мандат. По същия метод обаче се съобразяваме и с обстоятелството, че в Решение 13 от 26.07.2024 година (с което бяха анулирани основни детайли от правосъдната реформа) Конституционен съд не е оповестил за противоконституционен § 23, алинея 2 от преходните и заключителни разпореждания на Закона за изменение и допълнение на Конституция на Република България. Текстът гласи, че до избирането на Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет, двете колегии извършват функционалностите на Висш съдебен съвет като се изключи пълномощията да избират и освобождават от служба ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд и основния прокурор. Същият текст е още един и в § 31 от преходните и заключителни разпореждания на Закона за правосъдната власт (ЗСВ).
Това значи, че обновената процедура за избор на нов основен прокурор в действителност не е толкоз безпроблемна.
Напротив – нейната легитимност е сложена под въпрос и наподобява, че членовете на органа нямат пълномощие да осъществят избора. Аргументът, че параграфите от преходните и заключителните разпореждания нямат независимо значение е недействителен. Посоченият нагоре текст може да бъде забелязан при всяко отваряне на Конституцията на уеб страницата на Народното събрание или на всяка правно-информационна система и към момента е в действие – безмълвното му оповестяване за противоконституционен е изцяло недопустимо. Една опция за превъзмогване на тази неизясненост би било сезирането на Конституционен съд от някой от посочените в Конституцията субекти за категорично пояснение на наредбата.
Както и да се развие процедурата оттук насетне е належащо Висш съдебен съвет да даде пояснение за какво бърза за избора на нов основен прокурор, а не е почнал процедура за избор на нов ръководител на Върховен административен съд в случай, че мандатът му изтича след 2 месеца. Иначе за следващ път Съветът оставя усещане, че извършва политическа поръчка в по този начин или другояче към този момент имплодирала институционална среда.
Екатерина Баксанова, ИПИ
