Отец Евгени: Бог никого не изоставя, ние му обръщаме гръб
Протойерей Евгени Михайлов служи в храма „ Св. великомъченица Марина “ в Пловдив. Завършил е Националната художествена академия със компетентност „ Сценография “. В очакване е на своето четвърто дете.
- Отец Евгени, предстоят светлите великденски празници. Накъде тръгваме - към Голгота и възкресението или към трапезата с яйцата и козунаците? Кое е духовното, което би трябвало да осмислим, преди да си кажем " Христос воскресе! "?
- Човек неизбежно минава през своята голгота. И по-добре през този - късия, краткотрайния, живот да минем този път. Защото през този живот ние имаме опция да потвърдим любовта си към Бог. А с годините човек схваща - любовта не е единствено сантиментално прекарване, а и всеотдайност. Любовта е да се научиш да претърпиш, да простиш, да преживееш, да надскочиш. И ние, православните християни, в живия опит, в живеенето на любовта сме задължени от Господа, чиято кръв тече в нас. Задължени сме от оня, който поради нас се разпъна на кръста и в тази прегръдка прегърна целия свят. И на Велики четвъртък сподели на апостолите: „ Яжте и пийте, това е моето тяло и моята кръв “.
Е, в случай че благородниците се хвалят със своята синя кръв, нашият мил жанр, Божият жанр, с Божията кръв в нас, не ни ли задължава да сме благородни едни други? Не ни ли задължава да изпълняваме закона „ Обичай близък като себе си! “?! На нас Бог повери
да сме величие на света.
И тази голгота е път на доказване, че за любовта сме подготвени да придадем дори този живот в жертва, както Господ направи.
Ние живеем, като че ли гибелта няма да ни се случи. Единственото несъмнено нещо е краят на земния живот, а ние се преструваме, че нас това не ни визира. И голгота идва - когато забравим за Бог, когато забравим за смисъла на живота съгласно него. А да живееш с него, е напълно просто - да изпълняваш Божите заповеди и да обичаш близък като себе си.
Обаче забравяме за това и започваме да се ненавиждаме, да се унижаваме, да се лъжем, убиваме. И когато Бог обърне внимание на това, ние не желаеме да извървим този път. А той ни ще помогне. Ние помним, че по пътя към Голгота един човек му оказа помощ да носи своя кръст. Така и Бог ни оказва помощ. Бог в никакъв случай никого не изоставя. Ние му обръщаме тил.
- Осъзнава ли се това, или единствено се следват ритуалите и се палят свещи по празници?
- Аз срещам същински вярващи хора. Този свят избълва толкоз псевдоистини… А човек е от Бог талантлив да търси истината, да изпитва духовете и ученията. Последните две-три генерации изпитваха всички тези странни учения, които не дадоха никакъв плод в животите на хората, които им се довериха. Измислихме си някакви неща, в които да имаме вяра. Те не дават плод в нашия живот. И ние търсим изконни истини.
И виждам по какъв начин българският народ, който е с вродена мъдрост, само че не я употребява доста,
вижда лъжата към себе си.
Вижда по какъв начин в това вземат участие и политици, и философи, и идеологии, и разнообразни “изми “: фашизъм, комунизъм, либерализъм... Всички те пробваха да излъжат човечеството. Моето поколение - хората на 30-40 години, израснахме в лъжите на някакви хора, които ни обясняваха по какъв начин ще спасят света и ще го създадат по-добро място. През няколко години се сменят. И ние спряхме да имаме вяра на тях. Спряхме да имаме вяра на индивида. А когато не вярваш на индивида, се питаш: „ Тогава на кого да имам вяра? “.
Такива хора виждам в църквата. Хора, окуражени да чуят истината за смисъла на живота. Защо го има и какво се случи, че влезе в живота ни гибелта.
- Какво споделят, какво Ви питат?
- Повечето са минали през вярванията на новия век, които не са удовлетворили техните духовни търсения.
Не са им дали разтуха и смисъл
И се връщат към фундамента - оня крайъгълен камък, за който Христос приказва - самият той, въплътеният Бог. Бог, който стана човек от обич към венеца на своето създание. Който ни даде път и смисъл. Другите учения могат да се обяснят с мозъка, а щом могат да бъдат изследвани с мозъка, значи не са божествени.
- Какво казвате на тези, които се държат за духовното, само че губят борбата в днешния консуматорски свят?
- Опасявам се от време на време, че филмите, книгите и супергероите на модерния свят са дали вощени криле на актуалния младеж. Когато пристъпим към Църквата, гордостта на новото време е пропита в нас. Много мъчно се разделя човек с тази горделивост. Идват хора, надъхани да победят сатаната. С чувството, че те сами ще надвият злото и сами ще изкупят стореното. Ами тогава да им споделяме на тях изкупител и спасител? Това им споделям - кой тогава е Спасителят, ти или Христос?
- Как може Църквата да е по-близо до индивида в този път? Има свещеници, които не завършват със службата, а след нея стартират същинския диалог с хората. Знаем образците на други Църкви с рокфестивали за младите от общността. Вие по какъв начин го вършиме?
- Преди да стана християнин, укорявах Църквата. Когато станах духовник, видях обективните фактори от другата страна.
Има една ужасна статистика за българския народ, която е друга за близките православни нации към нас. Можете ли да предположите на 6 милиона какъв брой свещеници има? Ние осъзнаваме, че с цел да работи една институция добре, <210> трябват чиновници. Ние имаме 49 000 души в полицията и пожарната. Имаме 90 000 учители. А свещениците са малко над 1000.
- Къде е систематичната неточност - в страната?
- Не, в народа. В Румъния, Гърция, Сърбия има свещеници. Тези хора са избрали да служат на Бога. И там е имало комунизъм. Ние доста обичаме да се оправдаваме с него.
Отиваме на село за празниците. Искаме да запалителен свещ в църквата, а тя е затворена. Първата реакция е да се възмутителен. Но в случай че някой ни попита: „ Защо на заведете единия от двамата си синове да учи в семинарията? “. Обикновено реакцията е: „ Защо тъкмо моето дете да се почерни?! “. С такова мислене няма по какъв начин да стане.
- Какво мислите за концепцията да се вкара вяра в учебно заведение като наложителен предмет?
- Всички обичат да споделят, че учебното заведение е светско. Вашите читатели дали в миналото са правили опит да приказват с шефа на учебното заведение на своето дете, след това да се откри преподавател и най-после - само че най-сложното, да се вземе единодушието на всички от класа.
Тогава се вижда къде е казусът
Защото множеството хора споделят: „ Какви са тия мракобесни истории, с които ще ми занимавате детето? Който желае, да върви на черква! “. Е, какво да направя - да вляза с гръм и тропот и да кажа: " От през днешния ден аз ще изучавам децата?! ".
- А ще помогне ли това, в случай че не са сложени в фамилията основите на полезностите?
- Не просто имам вяра! Ако България има бъдеще като православна нация, в случай че не щем да завърши тоя народ, децата би трябвало да почнат да учат за Бог!
- Обаче по какъв начин? Да не се залитне към канона и догмата, вместо да се възпитават полезности?
- Има доста интелигентни експерти, които могат да извлекат за всяка възраст потребното. Има научни служащи, които познават вярата и могат да извлекат и обяснят по наличен метод за какво Бог сътвори индивида. Не мисля, че те биха подходили суховато и скучно към тази материя. Тя сама по себе си не е.
Във въпроса ви е част от терзанието на българина - че
християнството е някаква суха материя с догми.
Не знам от кое място идва. Животът в Църквата е динамичност. И канонът е това, за което се хващаме, когато има проблем с човешкия детайл.
А другояче всичко останало е дълбока, красива философия. Защото Бог е мъдростта.
- Кой е най-трудният въпрос - за какво Бог разрешава страдалчество, за какво има войни, за какво умират деца?
- С годините човек по-лесно си дава отговор на тези въпроси. Защото с годините натрупва грях. Имаме съвест и тя ни изобличава.
Съвременните хора, които пристъпват към християнството, виждат, че не е смешка работа. Аз ги предизвестявам, че няма да е елементарно и би трябвало да развиват вярата в Бог. Има моменти, в които би трябвало да създадат своя избор -
дали да останат с Бог, или да свършат някоя работа.
Това е сложното - да направиш избора. В този миг Бог седи и гледа - дали ще замажем ситуацията, ще подкупим, ще излъжем, ще създадем каквото ни се желае, а знаем, че не е хубаво. Господ споделя: „ Насилници грабят царството небесно “. Тези, които вършат не това, което им се желае, а което е вярното.
Когато човек се насили, като че ли се отваря нова врата за него в живота. Защото Бог е бил там и е чакал нашето решение - да не излъжем, да не откраднем, да не прелюбодействаме, да не нараним. Да изберем верния път. Ние в този неверен свят, в случай че избираме неверния път, усилваме злото. А нали сме величие на света?
Понякога виждам хора със съществени душевни терзания, когато би трябвало да изберат верния път. Но като го създадат, стават друга гад. Погледът им, мисленето им се променя. Защото те са видели Бог. Защото той е там - от другата страна на тази врата.
- Какво би трябвало да възкресим на Великден?
- Велик на църковнославянски значи " огромен ". Защото няма различен подобен ден в цялата човешка история, в който някой от себе си да победи това, от което всички се опасяваме и бягаме - гибелта. Ние разбрахме, че Христос е Бог, тъй като той самичък от себе си победи гибелта.
Бог сложи тази граница, а след това сподели, че тя може да бъде премината. Условието е да се обичаме, не да се ненавиждаме и да се убиваме. Каквото и да ни коства това.
- Отец Евгени, предстоят светлите великденски празници. Накъде тръгваме - към Голгота и възкресението или към трапезата с яйцата и козунаците? Кое е духовното, което би трябвало да осмислим, преди да си кажем " Христос воскресе! "?
- Човек неизбежно минава през своята голгота. И по-добре през този - късия, краткотрайния, живот да минем този път. Защото през този живот ние имаме опция да потвърдим любовта си към Бог. А с годините човек схваща - любовта не е единствено сантиментално прекарване, а и всеотдайност. Любовта е да се научиш да претърпиш, да простиш, да преживееш, да надскочиш. И ние, православните християни, в живия опит, в живеенето на любовта сме задължени от Господа, чиято кръв тече в нас. Задължени сме от оня, който поради нас се разпъна на кръста и в тази прегръдка прегърна целия свят. И на Велики четвъртък сподели на апостолите: „ Яжте и пийте, това е моето тяло и моята кръв “.
Е, в случай че благородниците се хвалят със своята синя кръв, нашият мил жанр, Божият жанр, с Божията кръв в нас, не ни ли задължава да сме благородни едни други? Не ни ли задължава да изпълняваме закона „ Обичай близък като себе си! “?! На нас Бог повери
да сме величие на света.
И тази голгота е път на доказване, че за любовта сме подготвени да придадем дори този живот в жертва, както Господ направи.
Ние живеем, като че ли гибелта няма да ни се случи. Единственото несъмнено нещо е краят на земния живот, а ние се преструваме, че нас това не ни визира. И голгота идва - когато забравим за Бог, когато забравим за смисъла на живота съгласно него. А да живееш с него, е напълно просто - да изпълняваш Божите заповеди и да обичаш близък като себе си.
Обаче забравяме за това и започваме да се ненавиждаме, да се унижаваме, да се лъжем, убиваме. И когато Бог обърне внимание на това, ние не желаеме да извървим този път. А той ни ще помогне. Ние помним, че по пътя към Голгота един човек му оказа помощ да носи своя кръст. Така и Бог ни оказва помощ. Бог в никакъв случай никого не изоставя. Ние му обръщаме тил.
- Осъзнава ли се това, или единствено се следват ритуалите и се палят свещи по празници?
- Аз срещам същински вярващи хора. Този свят избълва толкоз псевдоистини… А човек е от Бог талантлив да търси истината, да изпитва духовете и ученията. Последните две-три генерации изпитваха всички тези странни учения, които не дадоха никакъв плод в животите на хората, които им се довериха. Измислихме си някакви неща, в които да имаме вяра. Те не дават плод в нашия живот. И ние търсим изконни истини.
И виждам по какъв начин българският народ, който е с вродена мъдрост, само че не я употребява доста,
вижда лъжата към себе си.
Вижда по какъв начин в това вземат участие и политици, и философи, и идеологии, и разнообразни “изми “: фашизъм, комунизъм, либерализъм... Всички те пробваха да излъжат човечеството. Моето поколение - хората на 30-40 години, израснахме в лъжите на някакви хора, които ни обясняваха по какъв начин ще спасят света и ще го създадат по-добро място. През няколко години се сменят. И ние спряхме да имаме вяра на тях. Спряхме да имаме вяра на индивида. А когато не вярваш на индивида, се питаш: „ Тогава на кого да имам вяра? “.
Такива хора виждам в църквата. Хора, окуражени да чуят истината за смисъла на живота. Защо го има и какво се случи, че влезе в живота ни гибелта.
- Какво споделят, какво Ви питат?
- Повечето са минали през вярванията на новия век, които не са удовлетворили техните духовни търсения.
Не са им дали разтуха и смисъл
И се връщат към фундамента - оня крайъгълен камък, за който Христос приказва - самият той, въплътеният Бог. Бог, който стана човек от обич към венеца на своето създание. Който ни даде път и смисъл. Другите учения могат да се обяснят с мозъка, а щом могат да бъдат изследвани с мозъка, значи не са божествени.
- Какво казвате на тези, които се държат за духовното, само че губят борбата в днешния консуматорски свят?
- Опасявам се от време на време, че филмите, книгите и супергероите на модерния свят са дали вощени криле на актуалния младеж. Когато пристъпим към Църквата, гордостта на новото време е пропита в нас. Много мъчно се разделя човек с тази горделивост. Идват хора, надъхани да победят сатаната. С чувството, че те сами ще надвият злото и сами ще изкупят стореното. Ами тогава да им споделяме на тях изкупител и спасител? Това им споделям - кой тогава е Спасителят, ти или Христос?
- Как може Църквата да е по-близо до индивида в този път? Има свещеници, които не завършват със службата, а след нея стартират същинския диалог с хората. Знаем образците на други Църкви с рокфестивали за младите от общността. Вие по какъв начин го вършиме?
- Преди да стана християнин, укорявах Църквата. Когато станах духовник, видях обективните фактори от другата страна.
Има една ужасна статистика за българския народ, която е друга за близките православни нации към нас. Можете ли да предположите на 6 милиона какъв брой свещеници има? Ние осъзнаваме, че с цел да работи една институция добре, <210> трябват чиновници. Ние имаме 49 000 души в полицията и пожарната. Имаме 90 000 учители. А свещениците са малко над 1000.
- Къде е систематичната неточност - в страната?
- Не, в народа. В Румъния, Гърция, Сърбия има свещеници. Тези хора са избрали да служат на Бога. И там е имало комунизъм. Ние доста обичаме да се оправдаваме с него.
Отиваме на село за празниците. Искаме да запалителен свещ в църквата, а тя е затворена. Първата реакция е да се възмутителен. Но в случай че някой ни попита: „ Защо на заведете единия от двамата си синове да учи в семинарията? “. Обикновено реакцията е: „ Защо тъкмо моето дете да се почерни?! “. С такова мислене няма по какъв начин да стане.
- Какво мислите за концепцията да се вкара вяра в учебно заведение като наложителен предмет?
- Всички обичат да споделят, че учебното заведение е светско. Вашите читатели дали в миналото са правили опит да приказват с шефа на учебното заведение на своето дете, след това да се откри преподавател и най-после - само че най-сложното, да се вземе единодушието на всички от класа.
Тогава се вижда къде е казусът
Защото множеството хора споделят: „ Какви са тия мракобесни истории, с които ще ми занимавате детето? Който желае, да върви на черква! “. Е, какво да направя - да вляза с гръм и тропот и да кажа: " От през днешния ден аз ще изучавам децата?! ".
- А ще помогне ли това, в случай че не са сложени в фамилията основите на полезностите?
- Не просто имам вяра! Ако България има бъдеще като православна нация, в случай че не щем да завърши тоя народ, децата би трябвало да почнат да учат за Бог!
- Обаче по какъв начин? Да не се залитне към канона и догмата, вместо да се възпитават полезности?
- Има доста интелигентни експерти, които могат да извлекат за всяка възраст потребното. Има научни служащи, които познават вярата и могат да извлекат и обяснят по наличен метод за какво Бог сътвори индивида. Не мисля, че те биха подходили суховато и скучно към тази материя. Тя сама по себе си не е.
Във въпроса ви е част от терзанието на българина - че
християнството е някаква суха материя с догми.
Не знам от кое място идва. Животът в Църквата е динамичност. И канонът е това, за което се хващаме, когато има проблем с човешкия детайл.
А другояче всичко останало е дълбока, красива философия. Защото Бог е мъдростта.
- Кой е най-трудният въпрос - за какво Бог разрешава страдалчество, за какво има войни, за какво умират деца?
- С годините човек по-лесно си дава отговор на тези въпроси. Защото с годините натрупва грях. Имаме съвест и тя ни изобличава.
Съвременните хора, които пристъпват към християнството, виждат, че не е смешка работа. Аз ги предизвестявам, че няма да е елементарно и би трябвало да развиват вярата в Бог. Има моменти, в които би трябвало да създадат своя избор -
дали да останат с Бог, или да свършат някоя работа.
Това е сложното - да направиш избора. В този миг Бог седи и гледа - дали ще замажем ситуацията, ще подкупим, ще излъжем, ще създадем каквото ни се желае, а знаем, че не е хубаво. Господ споделя: „ Насилници грабят царството небесно “. Тези, които вършат не това, което им се желае, а което е вярното.
Когато човек се насили, като че ли се отваря нова врата за него в живота. Защото Бог е бил там и е чакал нашето решение - да не излъжем, да не откраднем, да не прелюбодействаме, да не нараним. Да изберем верния път. Ние в този неверен свят, в случай че избираме неверния път, усилваме злото. А нали сме величие на света?
Понякога виждам хора със съществени душевни терзания, когато би трябвало да изберат верния път. Но като го създадат, стават друга гад. Погледът им, мисленето им се променя. Защото те са видели Бог. Защото той е там - от другата страна на тази врата.
- Какво би трябвало да възкресим на Великден?
- Велик на църковнославянски значи " огромен ". Защото няма различен подобен ден в цялата човешка история, в който някой от себе си да победи това, от което всички се опасяваме и бягаме - гибелта. Ние разбрахме, че Христос е Бог, тъй като той самичък от себе си победи гибелта.
Бог сложи тази граница, а след това сподели, че тя може да бъде премината. Условието е да се обичаме, не да се ненавиждаме и да се убиваме. Каквото и да ни коства това.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ