Надежда за рестарт на надеждата
Противно на всички упования и прогнози, първият работен ден на 45-ото Народно заседание стартира и завърши спокойно и добродушно. Без хули и обиди, без демонстрации на мощ, без замеряне с прилагателни или твърди предмети. Ако денят се познава от сутринта, колкото и тривиално да звучи, този парламент би трябвало да изкара най-малко половината от мандата си.
Условието, това да се случи е едно: хората на Слави Трифонов, Христо Иванов, Мая Манолова и Николай Хаджигенов да укротят страстта и да не изпадат в еуфория. Тоест - да бързат постепенно и методично, без да дават късмет на статуквото да прегрупира силите си и да провали нещата. И да не се връзват на евтините номера, които Бойко Борисов и хората му се пробват да въртят.
Мимоходом някой подсети, че Слави умее да прави сюжети, което надали би могло да се отхвърли. Но днешният политически сюжет бе надалеч по сполучлив от доста други негови планове, а дали го е подготвял с досегашните сценаристи или го е упълномощил на опитни в политиката лица, това към този момент не е толкоз значимо.
Важното е, че се видя по какъв начин може да се работи по правила - без безсрамно говорене и репчене, без инструкции и с единност, която пролича при гласуването на новия парламентарен шеф - Ива Митева. Ако някой се съмнява, че 163 гласа стоящи зад нея не биха били задоволителни за промени в конституцията и ново начало - да стартира да счита.
Българите видяхме през днешния ден, че има лъч на вяра и че пътят до това тя да стане действителност ще е надалеч по сложен от активизирането на силите за едни избори. Нещо, което досегашният министър председател не съумя да прозре, към момента вярвайки, че е фактор, който може да постанова решения на болшинството. Не е добър този водач, който не съумява да преглътне събитието, че е нежелателен, без значение от това по какъв начин и с какъв брой е спечелил.
Също през днешния ден стана безпощадно ясно, че България може без него, макар купената администрация крепяща не толкова самия Борисов, колкото комфортните си столчета и работни заплати.
И отводът на досегашния министър председател да почете Парламента, макар, че в него се е клел най-малко 7-8 пъти в Конституцията на Република България, единствено потвърди че не може да води народ, човек, който не почита законите на страната, в която живее и хората, които ги основават.
Борисов към момента не има вяра в протичащото се. За него то е краткотрайно събитие, което при идващото тракване с пръсти ще изчезне като мираж. Той е надъхан от тук нататък да гледа сеир. Ами в случай че се окаже, че сеир няма! Ако краткотрайно проличалата през днешния ден структура АнтиГЕРБ, вземе че се окаже постоянна? Всъщност не е тук мястото за фантазии.
Времето отвори собствен прозорец за вярата и в случай че националните избраници са рационални имат всички шансове да отворят и вратите за положителното, което най-бедния народ в Европа от дълго време чака да го споходи.
Условието, това да се случи е едно: хората на Слави Трифонов, Христо Иванов, Мая Манолова и Николай Хаджигенов да укротят страстта и да не изпадат в еуфория. Тоест - да бързат постепенно и методично, без да дават късмет на статуквото да прегрупира силите си и да провали нещата. И да не се връзват на евтините номера, които Бойко Борисов и хората му се пробват да въртят.
Мимоходом някой подсети, че Слави умее да прави сюжети, което надали би могло да се отхвърли. Но днешният политически сюжет бе надалеч по сполучлив от доста други негови планове, а дали го е подготвял с досегашните сценаристи или го е упълномощил на опитни в политиката лица, това към този момент не е толкоз значимо.
Важното е, че се видя по какъв начин може да се работи по правила - без безсрамно говорене и репчене, без инструкции и с единност, която пролича при гласуването на новия парламентарен шеф - Ива Митева. Ако някой се съмнява, че 163 гласа стоящи зад нея не биха били задоволителни за промени в конституцията и ново начало - да стартира да счита.
Българите видяхме през днешния ден, че има лъч на вяра и че пътят до това тя да стане действителност ще е надалеч по сложен от активизирането на силите за едни избори. Нещо, което досегашният министър председател не съумя да прозре, към момента вярвайки, че е фактор, който може да постанова решения на болшинството. Не е добър този водач, който не съумява да преглътне събитието, че е нежелателен, без значение от това по какъв начин и с какъв брой е спечелил.
Също през днешния ден стана безпощадно ясно, че България може без него, макар купената администрация крепяща не толкова самия Борисов, колкото комфортните си столчета и работни заплати.
И отводът на досегашния министър председател да почете Парламента, макар, че в него се е клел най-малко 7-8 пъти в Конституцията на Република България, единствено потвърди че не може да води народ, човек, който не почита законите на страната, в която живее и хората, които ги основават.
Борисов към момента не има вяра в протичащото се. За него то е краткотрайно събитие, което при идващото тракване с пръсти ще изчезне като мираж. Той е надъхан от тук нататък да гледа сеир. Ами в случай че се окаже, че сеир няма! Ако краткотрайно проличалата през днешния ден структура АнтиГЕРБ, вземе че се окаже постоянна? Всъщност не е тук мястото за фантазии.
Времето отвори собствен прозорец за вярата и в случай че националните избраници са рационални имат всички шансове да отворят и вратите за положителното, което най-бедния народ в Европа от дълго време чака да го споходи.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ