Противно на популярната представа за нагласите за миграция в страната

Противно на известната визия за настройките за миграция в страната ни, България се подрежда по-скоро на задните места в желанието на жителите за живот в чужбина, разясняват от " Галъп интернешънъл ". Желанието за миграция измежду нашите съседи от Гърция (40%), Румъния (38%) и Северна Македония (42%), да вземем за пример, е доста по-силно. Близки до нас в своите настройки пък са страни като Испания (27%), Нидерландия (29%), Швеция (23%) и Австрия (23%).

Нагласите в страната ни са в сходство със междинните за Европейски Съюз. Там приблизително всеки трети би предпочел при опция да живее в друга страна. 59% от европейците пък избират да останат в страната, в която са и в този момент.

Обяснението за настройките у нас може да се дължи частично на продължителната десетилетна миграция към страните от Западна Европа и Северна Америка от 90-те години насам, довела до обстановка, в която, който е поискал живот в чужбина, към този момент е отпътувал. Фактори като опция за отдалечена работа, повишение на виталния стандарт и достъп до услуги, метод на живот и артикули, не по-различни от тези в останалите страни от Европейски Съюз обаче, също не са за подценяване.

През последните години се следи и известна смяна на миграционните настройки в страната ни като цяло – резервират се високи равнищата на предпочитание за пътешестване в чужбина за обучение, развиване, подготовка, повече сигурност и по-високи приходи, само че не толкоз и за мигрирането за непрекъснато в друга страна. Животът в чужбина, въпреки и прелъстителен, придобива контури за съответен времеви небосвод – по-скоро подвижност, да вземем за пример при опциите за пътешестване в Европейски Съюз, а не миграция като съдбовно решение за живота, допълват от организацията.