Евродепутатът Александър Йорданов: Моята позиция или това е демокрацията
Противник съм на така наречен експертни кабинети. Защото постоянно съм предпочитал политическата изясненост пред скритата зад формулата „ специалисти ” политическа мрачевина. Българският опит с такива „ експертни държавни управления " е горчив. Министрите в тях минаги са били кукли на конци, пионки на политическото и бизнес задкулисие. Не те са управлявали, а тях са ги направлявали. Това ги правеше безотговорни. Идваха, отиваха си, забравихме ги. Но пакостите им останаха за дълги години. При такива " експертни държавни управления " корупцията процъфтява в изключително огромни размери. Те постоянно завършват своя живот със кавги и оставят след себе си шлейф от проблеми и рецесии.
Това написа в профила си във Facebook евродепутатът от ЕНП Александър Йорданов. Ето какво още споделя той:
Така след присъединяване на Съюз на демократичните сили в " експертното държавно управление " на Димитър Попов през 1991 година се стигна до разединение в синята коалиция, нароиха се нови „ сини партии ” и резултатът се видя на парламентарните избори. Съюз на демократичните сили завоюва, само че единствено с 1% преднина пред Българска социалистическа партия. Наложи се да създадем държавно управление на малцинството. И повода бе, че разделихме виновността за злополуката на България с нашите политически съперници. Станахме съучастници на комунистите и респективно - отговорни дружно с тях без да сме отговорни. През 1992-1994 година в държавното управление на Любен Беров участваха безпартийни специалисти, които по-късно демонстрираха политически мераци, участваха и партийци - фрагменти на Движение за права и свободи и АСП, отделили се от Съюз на демократичните сили депутати. Формално Българска социалистическа партия не участваше в това „ експертно държавно управление ", по тази причина и завоюва изборите след него с безапелационен резултат. Изводът е, че партии, които непосредствено се обвързват с поддръжка за така наречен експертни държавни управления неизбежно претърпяват електорални загуби.
Трябва да се разсее и лъжата, че „ експертните държавни управления " " избавят " България. Не. Те удовлетворяват единствено и само персонални политически и корпоративни ползи.
Що се отнася до днешната политическа обстановка аз не преставам да съм уверен, че ние от ГЕРБ-СДС сме в положение да помогнем на страната. Но единствено в случай че управляваме. Оставането ни в съпротива няма да е в интерес на жителите. Европейската политическа процедура допуска да се търси допустим политически компромис за сформиране на постоянно държавно управление. Но това би трябвало да стане с достолепие и отговорност, с ясни политически задължения: сключване на съдружно съглашение и управническа – държавна и законодателна, стратегия. При триумф на едно такова партийно съдружно и политически отговорно държавно управление, участниците в него ще запазят и даже ще усилят поддръжката за своите партии.
В момента политическата инерция е по-скоро противна на тези мои разбирания. Аз осъзнавам това. От месеци политолози и политици набиват в главите ни, че спасението е на върха на " експертното държавно управление ". Според мен те не са прави. Грешат или с користна цел манипулират. С паника следя, че в мелницата на " експертността " последователно се губи и дребното морал, който е останал в българската политика. И в тази връзка ще напомня, че неведнъж и още от 2016 година, съм предупреждавал за заплахите пред страната, в случай че Румен Радев бъде определен за президент. Днес, въпреки и с съдбовно забавяне, даже и най-бавно схващащите, т.е. промянаджиите, пристигнаха на моя ум. Но не съм уверен, че са откровени. Факт е, че това тяхно закъснение, както и алабализмите им с президента, докараха България до сериозна рецесия. Затова и в този момент, откакто те имат политическото право на втория мандат за сформиране на държавно управление, би трябвало да са наясно, че нямат моралното право да се изживяват като съдници на ГЕРБ-СДС. Защото нито ГЕРБ, нито Съюз на демократичните сили сме дали своят вот за Румен Радев. Не сме коленичили пред него, не сме издигали девиз: „ С вас сме господин Президент! ”, не сме ставали министри в неговите служебни кабинети. " Продължаваме промяната " и " Демократична България " флиртуваха с прокремълския ни президент, взаимно се алабалосваха и гръбнак превиваха пред него. Сега някои политолози и пишман политици се пробват да трансформират естественото демократично отвращение от дейностите на президента в поддръжка за новата спекулация на промянаджиите - реализацията на схемата на ПП-ДБ за държавно управление. В подобен план аз не вземам участие. И ще продължа да подлагам на критика Румен Радев по този начин, както го върша към този момент 7 години.
Разбирам отговорността на ГЕРБ-СДС, разбирам и моралната алтернатива пред която сме изправени. Не е елементарно да се реши по какъв начин да се постъпи в актуалната обстановка. Би било добър знак, в случай че провалените политици от Политическа партия и Демократична България, а това са безспорно Кирил Петков и Асен Василев, не вземат участие в държавно управление. Но е явно, че и двамата са мераклии за реализатори на мощна подмолна роля. А това към този момент е опасност за демокрацията. Тревожи и мимикрийното държание на лансирания за министър председател Николай Денков. Той е безусловно безгласна писмен знак и няма качествата за министър председател на страна в рецесия. Ясно е, че даже и да бъде гласуван за подобен той ще продължи да кърши гръбнак пред водачите на Политическа партия и Демократична България. Гледката ще бъде отвратителна, каквато прочее е и сега.
Дилемата е: постоянно държавно управление на политическата партийна отговорност или „ експертно държавно управление " на политическата безнаказаност. Продължава да съществува и варианът за предварителни избори. Това е вид, с който се потвърждава гражданската отговорност. Защото при демокрацията жителите имат освен права, само че и отговорности към своята страна. И техен дълг е да не бягат от отговорност за протичащото се в страната. Те поемат тази своя отговорност посредством гласоподаване на избори. Пример по какъв начин се прави това ни даде в неделя прилежащия турски народ. Затова и в случай че сте обърнали внимание, неведнъж съм призовавал на избори да се гласоподава вярно. Да не се разпиляват гласове за партии, които не влизат в Народното събрание. Да не се гласоподава за популистки партии като " Продължаваме промяната " и " Възраждане ", тъй като от такова гласоподаване нищо положително не произтича. Но парадоксално е, че у нас национални медии стартират всекидневно популизма и по този начин те помогнаха посочените две популистки партии да станат фактори в българската политика. Ще го кажа още по-ясно: от европейска позиция „ Продължаваме промяната ” и " Възраждане " са от един дол дренки. Това е долът на популизма, на заблудите, на операциите и като резултат – на пропастта, в която пропада страната ни.
" Експертно държавно управление " значи извиване и измиване на ръцете. Само партийното държавно управление носиф същинската отговорност пред България. Ако ще се съюзяват непримирими до през вчерашния ден съперници, то дано най-малко да го създадат намерено, а не подмолно. Както го вършат в Германия, а и в доста други европейски страни. Коалиционният принцип господства в европейската политика. В множеството европейски страни ръководещите обединения са. Изявени партийни политици стават министри, самостоятелен че до през вчерашния ден са „ воювали ” между тях. Този им компромис доста постоянно се нападна от популистките националистически или крайнолеви партии. Но страните съхраняват своята непоклатимост и вървят напред. Радикалната политика от вида „ или –или ” в никакъв случай не е водила до положителни дни. След поредицата от кавги и болшевишко държане, ПП-ДБ би трябвало да си седнат на задниците и да се сетят, че въпреки всичко България е в Европейския съюз. Да си напомнят, че 9 септември 1944 година е необратимо минало и те не могат да се държат като комунистите от това време. Следователно най-логичното, което в тази обстановка могат да създадат, е да помолят някогашния еврокомисар Мария Габриел, която е политик от най-голямото европейско политическо семейство, това на ЕНП, да поеме поста на министър-председател, като в един политически виновен кабинет влязат политици и специалисти разпределени заслужено по отношение на пропорционалното отношение, което жителите на последните избори дадоха на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. Нека Николай Денков да бъде вицепремиер „ без портфейл ”, с цел да има взор върху цялостната активност на кабинета, а министър на образованието да стане още веднъж Красимир Вълчев, тъй като е и политик, и експерт. Нека Делян Добрев поеме стопанската система, а Кирил Ананиев – финансите. За страдание Асен Василев се провали и като финансист, и като политик. Така че мястото му е в Народното събрание. Нека там да работи, да подлага на критика, да взе участие в активността на Комисията по бюджет и финанси. Не става за министър. Проф. Асен Балтов може да бъде министър на опазването на здравето с огромен триумф. Теменужка Петкова е редно още веднъж да поеме енергетиката. Компромис ще бъде Надежда Йорданова да стане още веднъж министър на правораздаването. Необходим компромис. Затова пък не е редно Бойко Рашков да става министър и съм уверен, че ПП-ДБ са разбрали това. Но не е редно аз да суфлирам и да нареждам кабинет. Само демонстрирам вярната посока за политическо деяние. Общо 19 министерски кресла чакат нови министри. Като ще е коалиция дано да е същинска коалиция. Нека да седнат в министерските кресла мощни политически фигури от Политическа партия и Демократична България, а за какво не и от Движение за права и свободи и Има Такъв Народ. Аз персонално бих подкрепил една по-широка коалиция. Другото е тъга и...избори. И в случай че тъгата е нещо неприятно, то свободните и демократични избори с европейската хартиена бюлетина са това, за което в миналото, в изискванията на комунистическия тоталитарен режим, единствено можехме да мечтаем. Сега фантазиите ни са в наши ръце: съдружно държавно управление на партийната политическа отговорност или парламентарни избори. Това е демокрацията.
Това написа в профила си във Facebook евродепутатът от ЕНП Александър Йорданов. Ето какво още споделя той:
Така след присъединяване на Съюз на демократичните сили в " експертното държавно управление " на Димитър Попов през 1991 година се стигна до разединение в синята коалиция, нароиха се нови „ сини партии ” и резултатът се видя на парламентарните избори. Съюз на демократичните сили завоюва, само че единствено с 1% преднина пред Българска социалистическа партия. Наложи се да създадем държавно управление на малцинството. И повода бе, че разделихме виновността за злополуката на България с нашите политически съперници. Станахме съучастници на комунистите и респективно - отговорни дружно с тях без да сме отговорни. През 1992-1994 година в държавното управление на Любен Беров участваха безпартийни специалисти, които по-късно демонстрираха политически мераци, участваха и партийци - фрагменти на Движение за права и свободи и АСП, отделили се от Съюз на демократичните сили депутати. Формално Българска социалистическа партия не участваше в това „ експертно държавно управление ", по тази причина и завоюва изборите след него с безапелационен резултат. Изводът е, че партии, които непосредствено се обвързват с поддръжка за така наречен експертни държавни управления неизбежно претърпяват електорални загуби.
Трябва да се разсее и лъжата, че „ експертните държавни управления " " избавят " България. Не. Те удовлетворяват единствено и само персонални политически и корпоративни ползи.
Що се отнася до днешната политическа обстановка аз не преставам да съм уверен, че ние от ГЕРБ-СДС сме в положение да помогнем на страната. Но единствено в случай че управляваме. Оставането ни в съпротива няма да е в интерес на жителите. Европейската политическа процедура допуска да се търси допустим политически компромис за сформиране на постоянно държавно управление. Но това би трябвало да стане с достолепие и отговорност, с ясни политически задължения: сключване на съдружно съглашение и управническа – държавна и законодателна, стратегия. При триумф на едно такова партийно съдружно и политически отговорно държавно управление, участниците в него ще запазят и даже ще усилят поддръжката за своите партии.
В момента политическата инерция е по-скоро противна на тези мои разбирания. Аз осъзнавам това. От месеци политолози и политици набиват в главите ни, че спасението е на върха на " експертното държавно управление ". Според мен те не са прави. Грешат или с користна цел манипулират. С паника следя, че в мелницата на " експертността " последователно се губи и дребното морал, който е останал в българската политика. И в тази връзка ще напомня, че неведнъж и още от 2016 година, съм предупреждавал за заплахите пред страната, в случай че Румен Радев бъде определен за президент. Днес, въпреки и с съдбовно забавяне, даже и най-бавно схващащите, т.е. промянаджиите, пристигнаха на моя ум. Но не съм уверен, че са откровени. Факт е, че това тяхно закъснение, както и алабализмите им с президента, докараха България до сериозна рецесия. Затова и в този момент, откакто те имат политическото право на втория мандат за сформиране на държавно управление, би трябвало да са наясно, че нямат моралното право да се изживяват като съдници на ГЕРБ-СДС. Защото нито ГЕРБ, нито Съюз на демократичните сили сме дали своят вот за Румен Радев. Не сме коленичили пред него, не сме издигали девиз: „ С вас сме господин Президент! ”, не сме ставали министри в неговите служебни кабинети. " Продължаваме промяната " и " Демократична България " флиртуваха с прокремълския ни президент, взаимно се алабалосваха и гръбнак превиваха пред него. Сега някои политолози и пишман политици се пробват да трансформират естественото демократично отвращение от дейностите на президента в поддръжка за новата спекулация на промянаджиите - реализацията на схемата на ПП-ДБ за държавно управление. В подобен план аз не вземам участие. И ще продължа да подлагам на критика Румен Радев по този начин, както го върша към този момент 7 години.
Разбирам отговорността на ГЕРБ-СДС, разбирам и моралната алтернатива пред която сме изправени. Не е елементарно да се реши по какъв начин да се постъпи в актуалната обстановка. Би било добър знак, в случай че провалените политици от Политическа партия и Демократична България, а това са безспорно Кирил Петков и Асен Василев, не вземат участие в държавно управление. Но е явно, че и двамата са мераклии за реализатори на мощна подмолна роля. А това към този момент е опасност за демокрацията. Тревожи и мимикрийното държание на лансирания за министър председател Николай Денков. Той е безусловно безгласна писмен знак и няма качествата за министър председател на страна в рецесия. Ясно е, че даже и да бъде гласуван за подобен той ще продължи да кърши гръбнак пред водачите на Политическа партия и Демократична България. Гледката ще бъде отвратителна, каквато прочее е и сега.
Дилемата е: постоянно държавно управление на политическата партийна отговорност или „ експертно държавно управление " на политическата безнаказаност. Продължава да съществува и варианът за предварителни избори. Това е вид, с който се потвърждава гражданската отговорност. Защото при демокрацията жителите имат освен права, само че и отговорности към своята страна. И техен дълг е да не бягат от отговорност за протичащото се в страната. Те поемат тази своя отговорност посредством гласоподаване на избори. Пример по какъв начин се прави това ни даде в неделя прилежащия турски народ. Затова и в случай че сте обърнали внимание, неведнъж съм призовавал на избори да се гласоподава вярно. Да не се разпиляват гласове за партии, които не влизат в Народното събрание. Да не се гласоподава за популистки партии като " Продължаваме промяната " и " Възраждане ", тъй като от такова гласоподаване нищо положително не произтича. Но парадоксално е, че у нас национални медии стартират всекидневно популизма и по този начин те помогнаха посочените две популистки партии да станат фактори в българската политика. Ще го кажа още по-ясно: от европейска позиция „ Продължаваме промяната ” и " Възраждане " са от един дол дренки. Това е долът на популизма, на заблудите, на операциите и като резултат – на пропастта, в която пропада страната ни.
" Експертно държавно управление " значи извиване и измиване на ръцете. Само партийното държавно управление носиф същинската отговорност пред България. Ако ще се съюзяват непримирими до през вчерашния ден съперници, то дано най-малко да го създадат намерено, а не подмолно. Както го вършат в Германия, а и в доста други европейски страни. Коалиционният принцип господства в европейската политика. В множеството европейски страни ръководещите обединения са. Изявени партийни политици стават министри, самостоятелен че до през вчерашния ден са „ воювали ” между тях. Този им компромис доста постоянно се нападна от популистките националистически или крайнолеви партии. Но страните съхраняват своята непоклатимост и вървят напред. Радикалната политика от вида „ или –или ” в никакъв случай не е водила до положителни дни. След поредицата от кавги и болшевишко държане, ПП-ДБ би трябвало да си седнат на задниците и да се сетят, че въпреки всичко България е в Европейския съюз. Да си напомнят, че 9 септември 1944 година е необратимо минало и те не могат да се държат като комунистите от това време. Следователно най-логичното, което в тази обстановка могат да създадат, е да помолят някогашния еврокомисар Мария Габриел, която е политик от най-голямото европейско политическо семейство, това на ЕНП, да поеме поста на министър-председател, като в един политически виновен кабинет влязат политици и специалисти разпределени заслужено по отношение на пропорционалното отношение, което жителите на последните избори дадоха на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. Нека Николай Денков да бъде вицепремиер „ без портфейл ”, с цел да има взор върху цялостната активност на кабинета, а министър на образованието да стане още веднъж Красимир Вълчев, тъй като е и политик, и експерт. Нека Делян Добрев поеме стопанската система, а Кирил Ананиев – финансите. За страдание Асен Василев се провали и като финансист, и като политик. Така че мястото му е в Народното събрание. Нека там да работи, да подлага на критика, да взе участие в активността на Комисията по бюджет и финанси. Не става за министър. Проф. Асен Балтов може да бъде министър на опазването на здравето с огромен триумф. Теменужка Петкова е редно още веднъж да поеме енергетиката. Компромис ще бъде Надежда Йорданова да стане още веднъж министър на правораздаването. Необходим компромис. Затова пък не е редно Бойко Рашков да става министър и съм уверен, че ПП-ДБ са разбрали това. Но не е редно аз да суфлирам и да нареждам кабинет. Само демонстрирам вярната посока за политическо деяние. Общо 19 министерски кресла чакат нови министри. Като ще е коалиция дано да е същинска коалиция. Нека да седнат в министерските кресла мощни политически фигури от Политическа партия и Демократична България, а за какво не и от Движение за права и свободи и Има Такъв Народ. Аз персонално бих подкрепил една по-широка коалиция. Другото е тъга и...избори. И в случай че тъгата е нещо неприятно, то свободните и демократични избори с европейската хартиена бюлетина са това, за което в миналото, в изискванията на комунистическия тоталитарен режим, единствено можехме да мечтаем. Сега фантазиите ни са в наши ръце: съдружно държавно управление на партийната политическа отговорност или парламентарни избори. Това е демокрацията.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ