Анализаторът Пламен Димитров: Промяната през 2021 е съизмерима с тази през 1989 г.
Протестно-популистката лава заля планината ГЕРБ, понижи височината й с една трета и я запокити в периферията политическия пейзаж, въпреки че не можа да я унищожи.
Промяната от тази година е радикална, сравнима с тези от 1989, когато за пръв път бе отворен терен за политическа конкуренция, 1997, когато бе затрит Жан Виденов, и 2001, когато изригна електоралният вулкан Симеон Сакскобургготски. В началото на тази пролет към момента никой не предполагаше, че на изборите през април С. Трифонов ще излезе на второ място, а на тези през юли – на първо. Както и че към края на годината той ще престане да бъде революционен фактор, ще се впише в новото ръководство като младши сътрудник и ще замете под килима най-радикалните точки от своята стратегия – мажоритарните избори и намаляването на броя на депутатите.
Персоната на Кирил Петков пък бе непозната за 99% от българите чак доникъде на май, когато той бе назначен за министър. Седем месеца по-късно свръхамбициозният Петков към този момент е министър председател в постоянно държавно управление даже без да е съумял да учреди лична партия. Но очевидно през тази година, както и през 2001-а политическото време е толкоз забързано, че ръководещите партии се основават и записват откакто към този момент са взели властта.
И по този начин, към днешна дата протестно-популистките настройки откриха собствен относително дълготраен кей, затихнаха и към този момент не клатят политическата лодка. Силите на „ остарелия режим “ водят ариергардни боеве, разчитайки на последната останала им цитадела – прокуратурата. Неслучайно нейното завладяване е първата огромна цел на новата власт. Поне до 2023 година ГЕРБ имат опция и за водене на партизанска война посредством своите кметове в огромните градове. Като в това време могат да се надяват в средносрочен проект два хипотетични фактора да проработят в тяхна изгода – четирите ръководещи партии да се изпокарат и/или да стартира струпване на нови количества протестно гориво и сюжетът от 2020-2021 година да се повтори.
Пламен Димитров
Промяната от тази година е радикална, сравнима с тези от 1989, когато за пръв път бе отворен терен за политическа конкуренция, 1997, когато бе затрит Жан Виденов, и 2001, когато изригна електоралният вулкан Симеон Сакскобургготски. В началото на тази пролет към момента никой не предполагаше, че на изборите през април С. Трифонов ще излезе на второ място, а на тези през юли – на първо. Както и че към края на годината той ще престане да бъде революционен фактор, ще се впише в новото ръководство като младши сътрудник и ще замете под килима най-радикалните точки от своята стратегия – мажоритарните избори и намаляването на броя на депутатите.
Персоната на Кирил Петков пък бе непозната за 99% от българите чак доникъде на май, когато той бе назначен за министър. Седем месеца по-късно свръхамбициозният Петков към този момент е министър председател в постоянно държавно управление даже без да е съумял да учреди лична партия. Но очевидно през тази година, както и през 2001-а политическото време е толкоз забързано, че ръководещите партии се основават и записват откакто към този момент са взели властта.
И по този начин, към днешна дата протестно-популистките настройки откриха собствен относително дълготраен кей, затихнаха и към този момент не клатят политическата лодка. Силите на „ остарелия режим “ водят ариергардни боеве, разчитайки на последната останала им цитадела – прокуратурата. Неслучайно нейното завладяване е първата огромна цел на новата власт. Поне до 2023 година ГЕРБ имат опция и за водене на партизанска война посредством своите кметове в огромните градове. Като в това време могат да се надяват в средносрочен проект два хипотетични фактора да проработят в тяхна изгода – четирите ръководещи партии да се изпокарат и/или да стартира струпване на нови количества протестно гориво и сюжетът от 2020-2021 година да се повтори.
Пламен Димитров
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ