Президентът на КНСБ: Не съм оптимист за бъдещето на правителството, ако не чуе протестите
Протестите би трябвало да бъдат чути. Те са явен знак и сигнал, че има нещо, което би трябвало да бъде решено незабавно. Това съобщи в предаването „ Карай напряко ” по президентът на КНСБ Пламен Димитров.
" Хората не излизат да се разхождат по улиците за наслаждение . Никой няма да хукне от оня завършек на България и да пристигна на жълтите павета в София поради кефа на някой. И превозвачите, и работодателите, и градският превоз в София – всички те ще стачкуват на 18-ти дружно – и ние сме с тях. Трябва да бъдат чути. Ако не се намерят незабавни решения – интегрирани освен това, аз не съм изключително огромен оптимист за бъдещето както на страната, по този начин и на това държавно управление ”, добави синдикалният водач.
„ Коалиционните формули постоянно са доста сложни. България е имала съдружни държавни управления. Но всяко едно от тях на 30-я до 40-ия ден от своето ръководство е излизало с управническа стратегия. Вече сме след четвъртия – вървим към петия месец на това ръководство, само че нямаме управническа стратегия . Да – обстановката е невиждана – война, рецесии, стопански, енергийни здравни. Но в случай че не забележим час по-скоро какви са целите и по какъв начин те ще се случат за бизнеса и хората, за оправянето с инфлацията и обедняването – аз не съм огромен оптимист за бъдещето ”, уточни Димитров.
Той си изяснява огромното изчакване на кабинета най-много със самоувереност . „ Тя личеше още от първите дни на образуването на новото държавно управление. И по-късно стана ясно, че няма единодушие по доста от основните въпроси без значение от показаното съдружно съглашение. Мисля, че закъсняха с формулирането на основни въпроси и заради неведение в някаква степен, а и заради справедливи условия, които заляха България невиждано ”, акцентира още той.
Пламен Димитров разяснява и цената на живота в България . „ Силно ме вълнува какво става с работещите, тъй като точно те би трябвало да изкарат стопанската система от обстановката, в която сме. Това, че над четвърт милион слезе под издръжката на живот, т.е. не може да свърже двата края - т.е. от работещите българи – единствено за шест месеца – е мощно тревожно. В същото време доста хора виждат персоналната си инфлация над 20 %, а за някои артикули тя е над 50 % . Това най-силно ме тормози. В същото време се вършат опитите да се покрият потребностите на най-уязвимите групи с ограничения, които също доста закъсняха. Инфлацията към този момент изяде и увеличението на минималната заплата от 1 април, и доплащанията, които бяха направени и доста други, които ще бъдат направени от 1 юли. Закъснението в изискванията на галопираща инфлация е извънредно рисково и води след себе си недоволството на огромна част от хората ”.
" Хората не излизат да се разхождат по улиците за наслаждение . Никой няма да хукне от оня завършек на България и да пристигна на жълтите павета в София поради кефа на някой. И превозвачите, и работодателите, и градският превоз в София – всички те ще стачкуват на 18-ти дружно – и ние сме с тях. Трябва да бъдат чути. Ако не се намерят незабавни решения – интегрирани освен това, аз не съм изключително огромен оптимист за бъдещето както на страната, по този начин и на това държавно управление ”, добави синдикалният водач.
„ Коалиционните формули постоянно са доста сложни. България е имала съдружни държавни управления. Но всяко едно от тях на 30-я до 40-ия ден от своето ръководство е излизало с управническа стратегия. Вече сме след четвъртия – вървим към петия месец на това ръководство, само че нямаме управническа стратегия . Да – обстановката е невиждана – война, рецесии, стопански, енергийни здравни. Но в случай че не забележим час по-скоро какви са целите и по какъв начин те ще се случат за бизнеса и хората, за оправянето с инфлацията и обедняването – аз не съм огромен оптимист за бъдещето ”, уточни Димитров.
Той си изяснява огромното изчакване на кабинета най-много със самоувереност . „ Тя личеше още от първите дни на образуването на новото държавно управление. И по-късно стана ясно, че няма единодушие по доста от основните въпроси без значение от показаното съдружно съглашение. Мисля, че закъсняха с формулирането на основни въпроси и заради неведение в някаква степен, а и заради справедливи условия, които заляха България невиждано ”, акцентира още той.
Пламен Димитров разяснява и цената на живота в България . „ Силно ме вълнува какво става с работещите, тъй като точно те би трябвало да изкарат стопанската система от обстановката, в която сме. Това, че над четвърт милион слезе под издръжката на живот, т.е. не може да свърже двата края - т.е. от работещите българи – единствено за шест месеца – е мощно тревожно. В същото време доста хора виждат персоналната си инфлация над 20 %, а за някои артикули тя е над 50 % . Това най-силно ме тормози. В същото време се вършат опитите да се покрият потребностите на най-уязвимите групи с ограничения, които също доста закъсняха. Инфлацията към този момент изяде и увеличението на минималната заплата от 1 април, и доплащанията, които бяха направени и доста други, които ще бъдат направени от 1 юли. Закъснението в изискванията на галопираща инфлация е извънредно рисково и води след себе си недоволството на огромна част от хората ”.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ