Лицата от протеста - Евгени от Хага |
Протестите не престават към този момент повече от два месеца. Един от героите, които първи пострадаха, е Евгени Марчев. Но той не е тук, с цел да опише това, което към този момент описа хиляди пъти, а тъй като е едно от младите лица на митинга. А той има смисъл точно тъй като се появиха младежи като него.
Евгени, разкажи ни за себе си.
Аз съм един елементарен студент със своите си най-обикновени проблеми и щастия. Идвам от чужбина като доста други млади българи. Занимавам се с действия, свързани с моята компетентност – правната. Обичам да се занимавам със спорт. Аз съм един най-обикновен млад жител, който търси себе си сред България и чужбина. Скоро навърших 22 години и сега съм в четвърти курс.
Ти напълно скоро би трябвало да приключи, по този начин ли?
Тук нещата са разнообразни. Трябва да се завърши самият бакалавър, който, с цел да се приключи, би трябвало да се премине през стаж. В правната компетентност в България бакалавър и магистър е разбъркан, до момента в който в цяла Европа първо се учи бакалавър, по-късно се записва магистър. Така че бих споделил, че не е чак толкоз скоро. Трябва да завърша бакалавъра, магистъра и надлежно да специализирам. Пътят при всяка сериозна компетентност е дълъг и човек се учи, до момента в който е жив. Така че пъдя си ползите и докъдето съумея да стигна – ще е добре.
Едно момче на 22 години, което учи в сърцето на Европа. Когато потегли отсам и за първи път видя какво се случва там – къде видя разликите?
Разликите са много, макар че има и прилики. Специално Нидерландия е много демократична и свободна страна. Забелязва се, че маниерът на водене на политика по отношение на жителите е много по-различен. Начинът, по който се правят обществените действия, застроявания, поправки – при тези неща явно е най-голяма разликата. Обществото там е свободно, макар техните проблеми, тъй като такива проблеми съществуват във всяка една страна. Те са крепко стъпили върху базата на демокрацията и върху това човек да показва мнението си. Дори и то да не се харесва на някои хора, човек може да го изкаже.
Има и голяма аналогия, въпреки всичко всички сме европейци, макар по-различната ни история. Очевидно се разграничаваме по метода на мислене, само че бих споделил, че в нас съществува една мощна европейска нотка и бихме могли сполучливо, с доста труд и време, да достигнем базата, която съществува в останалите мощни европейски страни. В Европейския съюз съществуват страни, които са на разнообразни плоскости, особено Германия и Нидерландия са на най-високото европейско ниво, което си проличава и в покупателната дарба на жителите, върху това по какъв начин работи цялото устройство на страната.
Разликите са доста, само че отново споделям – има и големи прилики. Все отново ние сме жители на Европа и не би трябвало да се опитваме да се дистанцираме от нещата, които ни сплотяват – желанието за независимост и народна власт.
Понеже си от ден първи на митингите, кажи ми първо кое те ядосва, когато сравняваш нашата народна власт (някои я назовават „ парадна народна власт “), какво те нервира, ядосва и какво те кара да дойдеш на площада и има ли връзка това с обстоятелството, че ти си отишъл в една друга страна, в която има други правила, които се съблюдават? Ще ми е доста забавно да направиш един подобен относителен разбор кое е това, което те изкара теб, младежът, който явно върви към една сполучлива кариера. Кое те накара да викаш дружно с другите „ оставка “?
Ако би трябвало да бъда почтен, може би престоят ми чужбина не е главната мотивация да дойда на митинга. Понеже аз си мислех дали да остана в България, тъй като съм сигурен, че тук има задоволително положителни преподаватели и университети, тъй че не би трябвало да се прави разлика сред българските и задграничните студенти. Но не това е повода да дойда. Аз по този начин или другояче се интересувам от протичащото се в страната ни и от политиката. Гледам изявления на водещи политици и политиките, които водят. Това, което мен най-вече ме тормози, е маниерът на водене на политика и методът, по който ръководещите се обръщат към жителите на страната – с разнообразни описания и изключително заради това, че те не зачитат, че някой може да уточни в тях някаква неточност. Тук не е признато, че може да се уточни, че ръководещите вършат неточности и в случай че по някакъв метод те създадат неточност, то следват непрекъснати отбрани и опити тази неточност да се замаскира, да се остави встрани неусетно и не е признато, че жителите са един коректив.
В България през годините се случват задоволително страшни неща. Ние сме младежи на 20, 25, 30 години, които съгласно мен въпреки всичко сме видели задоволително от позиция на това, че не е нужно да се отиде в чужбина, с цел да се разбере каква е разликата. Ние живеем в съвременен свят – чете се, гледа се и прави усещане, че методът, по който тук се случват нещата, е друг, тъй като те се случват единствено и само по маниера на водене на ръководещата партия. Тя колкото и да е ръководеща, толкоз дава отговор и за останалите хора, които не са я подкрепили и не са дали своят вот за нея, само че мнението на другите български жители би трябвало да се взима под внимание. Колкото и по този начин ние българите да отхвърляме обществено да приказваме по тази тематика, въпреки всичко корупцията в България я има. Тя съществува на всички етажи, освен на високите и на ниските. В България корупцията е призната за нещо обикновено. И се употребява по всевъзможен метод за едни хора да се облагодетелстват. Разбира се, това хората ги нервира, тъй като това освен визира техния джоб. Аз мисля, че най-силно визира просветителната система в България, изключително междинното обучение. Не единствено в това какво преподават учителите, само че се виждат и базите, в които се учи, заплатите на учителите, на лекарите. Вижда се, че едни пари са за разнообразни пера. Бюджетът е извънредно наедрял. Вместо една сума да отиде в едни по-важни браншове в България – образованието, медицината.
Продължава на стр. 2
Страница на публикацията: 01
Евгени, разкажи ни за себе си.
Аз съм един елементарен студент със своите си най-обикновени проблеми и щастия. Идвам от чужбина като доста други млади българи. Занимавам се с действия, свързани с моята компетентност – правната. Обичам да се занимавам със спорт. Аз съм един най-обикновен млад жител, който търси себе си сред България и чужбина. Скоро навърших 22 години и сега съм в четвърти курс.
Ти напълно скоро би трябвало да приключи, по този начин ли?
Тук нещата са разнообразни. Трябва да се завърши самият бакалавър, който, с цел да се приключи, би трябвало да се премине през стаж. В правната компетентност в България бакалавър и магистър е разбъркан, до момента в който в цяла Европа първо се учи бакалавър, по-късно се записва магистър. Така че бих споделил, че не е чак толкоз скоро. Трябва да завърша бакалавъра, магистъра и надлежно да специализирам. Пътят при всяка сериозна компетентност е дълъг и човек се учи, до момента в който е жив. Така че пъдя си ползите и докъдето съумея да стигна – ще е добре.
Едно момче на 22 години, което учи в сърцето на Европа. Когато потегли отсам и за първи път видя какво се случва там – къде видя разликите?
Разликите са много, макар че има и прилики. Специално Нидерландия е много демократична и свободна страна. Забелязва се, че маниерът на водене на политика по отношение на жителите е много по-различен. Начинът, по който се правят обществените действия, застроявания, поправки – при тези неща явно е най-голяма разликата. Обществото там е свободно, макар техните проблеми, тъй като такива проблеми съществуват във всяка една страна. Те са крепко стъпили върху базата на демокрацията и върху това човек да показва мнението си. Дори и то да не се харесва на някои хора, човек може да го изкаже.
Има и голяма аналогия, въпреки всичко всички сме европейци, макар по-различната ни история. Очевидно се разграничаваме по метода на мислене, само че бих споделил, че в нас съществува една мощна европейска нотка и бихме могли сполучливо, с доста труд и време, да достигнем базата, която съществува в останалите мощни европейски страни. В Европейския съюз съществуват страни, които са на разнообразни плоскости, особено Германия и Нидерландия са на най-високото европейско ниво, което си проличава и в покупателната дарба на жителите, върху това по какъв начин работи цялото устройство на страната.
Разликите са доста, само че отново споделям – има и големи прилики. Все отново ние сме жители на Европа и не би трябвало да се опитваме да се дистанцираме от нещата, които ни сплотяват – желанието за независимост и народна власт.
Понеже си от ден първи на митингите, кажи ми първо кое те ядосва, когато сравняваш нашата народна власт (някои я назовават „ парадна народна власт “), какво те нервира, ядосва и какво те кара да дойдеш на площада и има ли връзка това с обстоятелството, че ти си отишъл в една друга страна, в която има други правила, които се съблюдават? Ще ми е доста забавно да направиш един подобен относителен разбор кое е това, което те изкара теб, младежът, който явно върви към една сполучлива кариера. Кое те накара да викаш дружно с другите „ оставка “?
Ако би трябвало да бъда почтен, може би престоят ми чужбина не е главната мотивация да дойда на митинга. Понеже аз си мислех дали да остана в България, тъй като съм сигурен, че тук има задоволително положителни преподаватели и университети, тъй че не би трябвало да се прави разлика сред българските и задграничните студенти. Но не това е повода да дойда. Аз по този начин или другояче се интересувам от протичащото се в страната ни и от политиката. Гледам изявления на водещи политици и политиките, които водят. Това, което мен най-вече ме тормози, е маниерът на водене на политика и методът, по който ръководещите се обръщат към жителите на страната – с разнообразни описания и изключително заради това, че те не зачитат, че някой може да уточни в тях някаква неточност. Тук не е признато, че може да се уточни, че ръководещите вършат неточности и в случай че по някакъв метод те създадат неточност, то следват непрекъснати отбрани и опити тази неточност да се замаскира, да се остави встрани неусетно и не е признато, че жителите са един коректив.
В България през годините се случват задоволително страшни неща. Ние сме младежи на 20, 25, 30 години, които съгласно мен въпреки всичко сме видели задоволително от позиция на това, че не е нужно да се отиде в чужбина, с цел да се разбере каква е разликата. Ние живеем в съвременен свят – чете се, гледа се и прави усещане, че методът, по който тук се случват нещата, е друг, тъй като те се случват единствено и само по маниера на водене на ръководещата партия. Тя колкото и да е ръководеща, толкоз дава отговор и за останалите хора, които не са я подкрепили и не са дали своят вот за нея, само че мнението на другите български жители би трябвало да се взима под внимание. Колкото и по този начин ние българите да отхвърляме обществено да приказваме по тази тематика, въпреки всичко корупцията в България я има. Тя съществува на всички етажи, освен на високите и на ниските. В България корупцията е призната за нещо обикновено. И се употребява по всевъзможен метод за едни хора да се облагодетелстват. Разбира се, това хората ги нервира, тъй като това освен визира техния джоб. Аз мисля, че най-силно визира просветителната система в България, изключително междинното обучение. Не единствено в това какво преподават учителите, само че се виждат и базите, в които се учи, заплатите на учителите, на лекарите. Вижда се, че едни пари са за разнообразни пера. Бюджетът е извънредно наедрял. Вместо една сума да отиде в едни по-важни браншове в България – образованието, медицината.
Продължава на стр. 2
Страница на публикацията: 01
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ