Шефът на КНСБ: Протестите в страната не са свързани с битката „за“ или „против“ еврото
Протестите на хората в страната за почтени приходи нямат нищо общо с настояването за референдум, нито са свързани с борбата „ за “ или „ срещу “ еврото, съобщи на конференция в Пловдив Пламен Димитров, президент на КНСБ.
За нас като профсъюз най-важни са приходите на хората. Ръстът на минималната работна заплата (МРЗ) е двуцифрен през последните три години (15,5%), който дружно с натиска на пазара на труда движи нагоре междинната работна заплата (СРЗ). По данни на синдиката нарастването на СРЗ за последните три години е 50% за страната, което е повече от формалната инфлация - 36% по данни Национален статистически институт, т.е. растежът на приходите изпреварва инфлацията. Това съгласно Димитров е приблизително правилно, не на всички места и не във всички браншове по тази причина са и митингите, които започнаха. Днес стачкуват чиновниците на наземния градски превоз в София,
на следващия ден в 12 часа чиновниците в трите публичните медии Българска телеграфна агенция, БНР и Българска национална телевизия ще блокират кръстовището пред Софийския университет,
а идващите дни предстоят митинги на чиновниците в организациите към Министерството на земеделието. Брожения има и измежду работещите в Агенция " Пътна инфраструктура " (АПИ), до десетина дни се чака поръчка за митинги в цялата страна и блокиране на автомагистрали.
По думите на Пламен Димитров настояванията на публичните медии са скромни нараствания от 10 -15% за 2025 година и да бъде заложено ново нарастване също 15% от началото 2026 г., тъй че малко да се приближат заплатите до тези на техните сътрудници в други страни. Той даде образци, че СРЗ за 2023 година в националните медии, приравнена в българска валута, в Сърбия е била 3288 лева, в Хърватия - 3925 лева, в Румъния - 4710 лв., а в Литва – 5429 лв.. Димитров уточни, че ускорението на растежа на приходите е очевидно във всички страни, които влязоха в еврозоната и даде образец с Естония, Латвия и Словения.
Ние желаеме МРЗ да бъде съответна и реферирана към заплатата за прехрана, сподели на конференцията Любослав Костов, основен икономист в КНСБ. Той изясни, че следят по какъв начин се променят цените на продуктите в дребната потребителска кошница (МПК) в други 6 страни на всяко тримесечие ( в Испания, Франция, Хърватия, Нидерландия, Германия и Румъния).
Забелязва се, че оризът в България е най-скъп – 2,70 евро, във всичките други страни е по-евтин.
Същото е и с прясното мляко 1,78 евро у нас, а в прилежаща Румъния – 1,09 евро, в Германия – 1,55 евро. Олиото също е най-скъпо у нас – 2,19 евро, до момента в който в Германия да вземем за пример е 1,79 евро. Краставиците ни са най-скъпи, яйцата са ни едни от най-скъпите, а при другите артикули, които са в МПК, като самун, брашно, месо, сирене, картофи и други, разликата е сред 10 и 15 цента. По думите му сега с нашата МРЗ (551 евро) българинът може да си купи 9 пъти МПК. За съпоставяне в Румъния и Хърватия с МРЗ може да се купят същите артикули 16,8 пъти, в Германия – 28 пъти, в Нидерландия – 30 пъти, във Франция – 26 пъти, и Испания – 20 пъти. Преди година можехме да си купим тези артикули 8,2 пъти, действително има известно усъвършенстване, единствено че за същия интервал другите страни са подобрили доста повече, счита Костов. Дори скоростта на доближаване на конвергенция на покупателната дарба на минималните заплати в другите страни е по-високо. „ Ние желаеме МРЗ да бъде съответна и реферирана към заплата за прехрана, а влизането ни еврозоната ще спомогне за това “, сподели Любослав Костов.
Инфо: Българска телеграфна агенция
Следвайте " Гласове " в и
