Протестираме от погнуса, от нетърпимост към джуджета и тлъсти великани,

" Протестираме от гадност, от непоносимост към джуджета и тлъсти великани, към карикатури в министерски кабинети и към един министър председател, който е ръководен, а не ръководещ. " Разговор с един от най-упоритите протестиращи:

Правдолюб Иванов

Правдолюб Иванов е художник-авангардист, учител в Художествената академия. Паралелно с това е един от най-упоритите протестиращи - и създател на лозунга " Не съм заплатен, ненавиждам ви гратис ". С него беседва Александър Андреев.

Дъждовни води: Г-н Иванов, Вие сте художник с огромна интернационална популярност. Защо ходите да протестирате?

Иванов: Честно казано, изпитвам леко неспокойствие, когато ползата към мен е подбуден от следващия митинг, а не от изложбите и творбите ми, само че когато човек е на площада, там телесното му наличие е по-важно от професията и триумфите. И всеки е еднообразно значим, без значение с какво си изкарва хляба. Поне за мен, художникът не е самичък в ателието, а е с парадоксите, рецесиите и странностите на целия свят - плюс неговите си лични. Та в този смисъл, нещата са свързани в възприятието за достолепие и полза - и като жител, и като създател.
Редакцията предлага
Дъждовни води: В софийските митинги очевидно има антагонистични групи, чиито спорове не излизат постоянно нескрито. Вие самият като че ли въобще не желаете да протестирате паралелно с избрани хора и обединения. С кои и за какво?

Иванов: Протестът против избирането на Иван Гешев, иницииран от “Боец ”, “Правосъдие за всеки ” и “Да, България ”, стартира още предходната година, тогава пред Съдебната палата, където се събирахме едвам 300-400 души. Тогава ги нямаше нито Мая Манолова, която преди време някои хора назоваха “сестра Галева ”, нито тримата от предизборния ѝ щаб, нарекли се по-късно  “Отровното трио ”, нито Румен Петков и другарката Нинова, нито Костя Копейкин. Така че за мен митингът стартира много преди тези хора ненадейно да се снабдят с народно-въстанически жар. Бях пред Президенството на първия огромен митинг, само че видях Манолова и съвсем за месец не стъпих там от гадност. Все пак заради нея през 2013 написах лозунга “Не съм заплатен, ненавиждам ви гратис ”, който сега употребяват и в Беларус. Отново бях на митинга, когато на ГЕРБ внезапно им пристигна ентусиазъм за нова конституция. А идващия път напуснах прибързано, откакто микрофон получи една известна профсъюзна “Джаба ”, говореща с антиевропейска изразителност и раздаваща препоръки какъв брой е добре Полша и Унгария да ни бъдат образец за държание в Съюза. Отвъд решението ми да не споделям физически митинга с тези хора, поддържам настояването за оставки на Гешев и Борисов.

Дъждовни води: И още едно прикрито напрежение: „ остарели “ и „ млади “. „ Вие се провалихте, вие ни оставихте тази мафиотска страна, само че в този момент е наш ред и ние ще успеем “ - това казвали младите. Така ли е? Вашите студенти от Художествената академия по този начин ли мислят?

Иванов: За студентите не знам, не съм ги виждал през лятото, а и заобикалям да приказвам непосредствено на политически тематики, тъй като не считам, че е редно. Там са ми забавни други неща и въпроси. През 1990, по време на “Града на истината ”, когато спяхме пред Президенството, при мен пристигна към 60-годишен човек с ръце на бачкатор и намерено, почтено лице. Седна до мен, погледна ме в очите и малко страхливо сподели: Извинявай, аз съм болшевик, само че доста те апелирам, изясни ми по какъв начин тъкмо си представяте смяната, която желаете. И аз с революционен жар и десни убеждения (какъв оксиморон) му описах идеалната страна със независимост на словото, частна самодейност и многопартийна система, в която конкуренцията на всички равнища ще изважда най-хубавото от хората. Човекът ме изслуша доста деликатно и сподели: Звучи хубаво, но нека не ви излъжат, както нас ни излъгаха. И си потегли, оставяйки ме в размисъл.

Та на въпроса за младите: искам им триумф. Чудесно е, че има политически дейни младежи. За страдание и в партия “Възраждане ” видях, че има красиви младежи, които също желаят да ни отърват от мафията, а евентуално и от участието ни в Европейския съюз.

Дъждовни води: Бива ли към този момент да се мисли за вероятни обединения и констелации, на които ще им пристигна времето след едни предварителни или след постоянните избори? Това като че ли е табу измежду протестиращите, с цел да не им се лишава първичният ентусиазъм и спонтанността.

Иванов: И с съображение е табу. Този въпрос не бива да се задава на протестиращите освен тъй като обединения и политически комбинации не са техен ангажимент, само че и тъй като митингът играе ролята на имунна система на публичния организъм, а не на опорно-двигателна. Всички ние протестираме от гадност, от непоносимост към джуджета и тлъсти великани, завладяли страната, към карикатури в министерски кабинети и към един министър-председател, който е ръководен, а не ръководещ. Така че въпросът за следизборни обединения не е наш въпрос. От друга страна, в случай че партиите, които желаят да ръководят и да трансформират страната, не си задават тези въпроси, просто няма да имат шанса да го създадат. Но персоналното ми мнение е, че каквито и комбинации да се вършат, каквито и съдружни еквилибристики да се образуват, в края на всеки мандат всички с изненада разбираме, че, нейния почетен ръководител и един техен млад народен представител, който се оказа демонски надарен предприемач, а апропо е следовател по специалност.

Дъждовни води: А по какъв начин се отнасяте към Русия? Очевидно добре знаете съветски и боравите с доста източници в оригинал. Човек би споделил, че на пръв взор сте русофил. Как стои въпросът със комплицираните усеща на българите към Русия, съгласно Вас?

Иванов: Щастлив съм, че съм от поколението, което учеше съветски, въпреки да не го знам толкоз добре, колкото бих желал. Като гимназисти сваляхме девойките със стихове на Пушкин. Никога не съм разбирал политическите стигми “русофил ” и “русофоб ”. Те нямат нищо общо нито с езика, нито с културата на Русия. Едни от най-умните и обаятелни хора, с които животът ме е срещал, са руснаци.

На един от митингите в Русия руснаци скандираха " Путин-русофоб ". Това е и моето мнение, в случай че би трябвало да останем в границите на тези понятия. В прочут смисъл го намирам и за притеснително, за какво една страна толкоз доста желае всички останали да я обичат. Трудно ми е да върша разбори на отношението на нас, българите, към Русия, само че външната политика на Путинова Русия прави всичко допустимо, с цел да провокира отрицателно отношение. А хората в България, които се възхищават на тази политика, в действителност не обичат нито България, нито Русия - те обичат Кремъл.

Дъждовни води: Прави ли са тези, които чакат от Европейски Съюз да помогне на България в този миг? Ето, на 23 септември ще излезе следващият отчет на Европейска комисия по Механизма за съдействие и инспекция, който може да бъде доста непоколебим към настоящето ръководство. Но може и да не бъде.

Иванов: Не знам, 13 години към този момент минаха от приемането ни, а в съзнанието на доста хора в България Европейски Съюз е към момента нещо там някъде в Брюксел, което ни пречи, оказва помощ, санкционира, подрежда, заповядва, праща пари, взима пари. А от другата страна е една почтена България, която като че ли няма нищо общо, която като че ли не изпраща евродепутати, на които да държим сметка, която постоянно чака нещо от тоя пусти Европейски Съюз, от който като че ли не сме част.

Много индикативен е и методът, по който приказваме за Европейски Съюз. Когато не сме съгласни с разпоредбите, когато нещо не ни харесва, тогава приказваме за европейските бюрократи. А когато чакаме нещо: къде е Европейският съюз, за какво не реагира, за какво не оказва помощ? Отвъд неразумността и на двете позиции, имам огромни очаквания към новия орган на Европейската прокуратура.

*****

Вижте и това видео:
Те стачкуват за България - за бъдеще без корупция