Парите не спират атаката на ВУЗ-овете
Протестът на синдикатите е отсрочен за юни
Ректори желаят България да е привлекателна просветителна дестинация и страна, изнасяща висше обучение
Университетите затвориха порти поради липса на политики
Близо 80-те млн. лева, които служебното държавно управление незабавно отпусна за висшето обучение у нас, няма да спрат невиждания митинг на университетите. Държавните, както и част от частните висши учебни заведения затвориха порти през вчерашния ден поради хаоса в системата, в която липсват още средства за просвета и качество, показаха ректори пред “Труд news ”. Те ще упорстват за промяна в незабавен порядък, която да бъде измежду първите задания при сформирането на 50-ото Народно заседание, другояче може да стигне до блокиране на новата образователна година.
Вчера ръководителите на 44 висши учебни заведения и университети за първи път от 35 години насам оставиха университетските институции със затворени порти, а на 24 май българските учени и академичната общественост ще се включат в националните шествия с протестни ленти.
Ректорите са безапелационни, че митингите им не са само за средства за трудови хонорари, а за съблюдаване на Закона за висше обучение, защото страната нарушавала личните си правила. Ако гласът им не бъде чут, те считат, че митингите могат да доведат даже до неспособност да стартира новата образователна година, въпреки че в този момент провеждането на изпити няма да стопира.
Към момента страната съумя да откри близо 80 млн. лева за заплати и стипендии, което отсрочи митинга на синдикатите, само че не и този на университетите. Системата търси още 184 млн. лева за хонорари, безапелационна бе проф. Миглена Темелкова, ръководител на Съвета на ректорите пред “Труд news ”, само че това не е всичко.
Проф. Миглена Темелкова
“Очакваме след сформирането на новото Народно заседание, то да стартира предпочитано работа по промените на закони, свързани с визията, която желае България да има във връзка с висшето си обучение. Едно от настояванията ни е преобразяване на България в привлекателна просветителна дестинация и страна, изнасяща висше обучение. Промяна в модела за финансиране, е друга политика, за която настояваме ”, уточни проф. Темелкова.
По думите є страната не съблюдава Закона за висшето обучение (ЗВО) от години и в друга част - 10% от бюджетите на висшите учебни заведения би трябвало да бъдат за научноизследователска активност, а те получават под 2%. От 80,7 млн. лева за просвета са отпуснати едвам 14,8 млн. лева, като в сметките не са включени Българска академия на науките и военните университети. На този декор университетите “на мускули ” съумяват в пъти да усилват научните си изявления в интернационалните бази данни, както и цитируемостта, което се регистрира от Рейтинговата система.
Днес в МОН следва диалог за разпределението на последните близо 41 млн. лева, които Министерски съвет отпусна. 26 от тях са за повишение на заплатите на администрацията, добавени са 7,5 млн. за стипендии и още за равна стъпка за увеличение на възнагражденията университетския състав, само че те няма да доближат това, което е записано във ЗВО. Те ще станат 2100 лева на помощник, а съгласно закона би трябвало да са над 2500 лева
Това състояние изправя университетите пред опцията работещите в тях да заведат искове против ректорите, в случай че не заплащат възнагражденията, които ЗВО е определил, споделят от своя страна синдикатите.
Техният митинг, който е обособен от този на ректорите, е отсрочен до края на юни, а не анулиран, уточни пред “Труд news ” доцент Полина Милушева, представител на КНСБ в Бургаския университет “Проф. доктор Асен Златаров ”.
Хабилитираните преподаватели за образователната 2023/2024 година са 8816
Произведени са професори на кг
През годините, след премахването на ВАК (Висшата атестационна комисия) ВУЗ-овете създадоха професори на кг, разясниха преподаватели от Софийския университет. Пред “Труд news ” те споделиха, че поради това свръхпроизводство на “големи доктори ” сега няма по какъв начин да се усилят заплатите до размера, гласуван от депутатите с последните промени в Закона за висшето обучение. Цитирани бяха данни на Национален статистически институт, съгласно които професорите за образователната 2023/2024 година в България са 3139, а доцентите 5677.
Експерти в региона на висшето обучение разясниха, че огромна част от тези професори и доценти работя в по два-три ВУЗ-а, а някои и в по четири. В момента обаче тече акредитация на всички висши образователни заведения, която се чака да завърши през октомври. В разпоредбите на тази акредитация е посочено, че всеки професор или доцент има право да взе участие в акредитацията единствено на един университет. Това значи, че самите висши учебни заведения няма да имат интерес да задържат преподаватели, които не им вършат норматива за научен състав и ще се наложи да прекратят договорите си с тях, разясниха специалисти в региона на висшето обучение. Според тях това е още една причина за неодобрение измежду ректорите и преподавателите с научни трофеи. Не било изключено тази акредитация да бъде анулирана, или да се трансформират разпоредбите ѝ.
Професори и доценти разясниха, че сега учители получават по-високи заплати от тях. В Алма матер главната заплата на професор е 2100 лева, на доцент 2010 лева, на основен помощник 1900 лева и на помощник 1800 лева С парите, които служебното държавно управление отпусна ще се покачат заплатите на администрацията и на асистентите, като последните може след 5 години, или още по-скоро да изоставен, разясниха професори, чиито заплати остават непроменени.
Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС, пред “Труд news ”: Липсата на разговор докара до това напрежение
- Какво следва оттук насетне, професор Димитров?
- Искаме да покажем единение и да демонстрираме, че по този начин повече не може да продължава, тъй като няколко години висшето обучение не беше финансирано задоволително. Не ни се обръщаше внимание и бяхме принудени да предприемем сходни крайни ограничения, дружно със синдикатите, които за 20 май бяха насрочили митинги. Ние съвсем всеки ден споделяме в Съвета на ректорите. Но тъй като обстановката е много динамична, към този момент околните 1-2 дни няма планувани такива дейности. Искаме въпреки всичко да отдадем заслуженото на държавното управление, което обезпечи тези средства, които бяха гласувани в бюджета по принцип. В понеделник ние получихме нашата част от тези 39 млн. лева, които са нарастването на преподавателите, само че чакаме в околните дни обезщетения и нарастването на парите за чиновниците.
- Колко недофинансирана е научноизследователската активност?
- В закона е записано, че университетите би трябвало да получават 10% за научноизследователска активност или присъщата им активност - някои са художествени и прочие, 10% от дотацията, която им се обезпечава, само че ние от 10 години несъмнено получаваме 1%. Това е записано в закона, не го желаят университетите. Същото е ситуацията и с възнагражденията - тъй че университети желаят да се извърши закона. Въпрос на отношение, въпрос на политика, неналичието на разговор в последните години и това докара до напрежението.
- Какво се случва с парите за второто нарастване на заплатите, записано в закона от 1 април?
- При диалозите предходната седмица, в разнообразни формати, множеството политически партии, водачи се ангажираха с това, че откакто се образува новият парламент, ще има смяна в Закона за бюджета.
Проф. доктор Николай Марин, ректор на Югозападния университет в Благоевград: Проблемите се оставят без решения
Протестът на висшите учебни заведения е стимулиран от съществуващите проблеми във висшето обучение, които не се вземат решение навреме, а се оставят без решения и се задълбочават. Обществото ни ясно следва да разбере, че висшето обучение се нуждае от целенасочена, поредна и дълготрайна политика, тъй като единствено с такива дейности бихме могли да решаваме дейно проблемите, съществуващи пред всички браншове. Висшето обучение е лицето на страната. С оглед на това е нужно образованието да се трансформира в сфера от предпочитано значение, във връзка с която има необятен народен консенсус. Не на последно място е въпросът с нуждата от увеличение на трудовите хонорари и на административния личен състав.
Проф. Христо Бонджолов, зам.-ректор по образователната активност на Великотърновския университет, пред “Труд news ”: При този безпорядък в системата няма по какъв начин да се работи
Веселина Ангелова,
Труд news, Велико Търново
Великотърновският университет “Св. св. Кирил и Методий ” поддържа митингите на хората в системата на висшето обучение на първо време и тъй като има нормативен безпорядък. Той се състои в няколко неща, от които най-важното е посланията, които изпращаме към студентите, кандидат-студентите, родителите им и това са ще има ли такси или няма да има такси, страната ще ги поема ли или няма да ги поема? Следващият месец към този момент записваме новоприетите студенти, а не се знае при какви условия. Този въпрос тежи на всички. Има признати промени в Закона за висшето обучение, които не се съблюдават. Ако това е посланието надолу по системата, че има закон, който не се съблюдава, то по-късно ще има и нормативни документи, които също няма да се съблюдават. В този безпорядък няма по какъв начин да се работи. И не заплатите са най-важното нещо в тази ситуация, а яснотата. Ако е промяна в образованието, дано да бъде разисквана деликатно, да бъдат подхванати ограничения и да е ясно в идната година какво вършим. Заставаме и зад настояването за нарастване заплатите на чиновниците, и на преподавателите, само че не по метода, по който това се прави. Защото с концепцията да подкрепим младите, се поддържат асистентите, които са хора на краткотраен контракт и до 5 години могат да изоставен, в случай че не са посочили, че могат да са асистенти. А за останалите, които са с 20-30-40 години трудов стаж, не се мисли. Има много аномалии, които основават тези спорове вътре в системата и пречат да работи.
Ректори желаят България да е привлекателна просветителна дестинация и страна, изнасяща висше обучение
Университетите затвориха порти поради липса на политики
Близо 80-те млн. лева, които служебното държавно управление незабавно отпусна за висшето обучение у нас, няма да спрат невиждания митинг на университетите. Държавните, както и част от частните висши учебни заведения затвориха порти през вчерашния ден поради хаоса в системата, в която липсват още средства за просвета и качество, показаха ректори пред “Труд news ”. Те ще упорстват за промяна в незабавен порядък, която да бъде измежду първите задания при сформирането на 50-ото Народно заседание, другояче може да стигне до блокиране на новата образователна година.
Вчера ръководителите на 44 висши учебни заведения и университети за първи път от 35 години насам оставиха университетските институции със затворени порти, а на 24 май българските учени и академичната общественост ще се включат в националните шествия с протестни ленти.
Ректорите са безапелационни, че митингите им не са само за средства за трудови хонорари, а за съблюдаване на Закона за висше обучение, защото страната нарушавала личните си правила. Ако гласът им не бъде чут, те считат, че митингите могат да доведат даже до неспособност да стартира новата образователна година, въпреки че в този момент провеждането на изпити няма да стопира.
Към момента страната съумя да откри близо 80 млн. лева за заплати и стипендии, което отсрочи митинга на синдикатите, само че не и този на университетите. Системата търси още 184 млн. лева за хонорари, безапелационна бе проф. Миглена Темелкова, ръководител на Съвета на ректорите пред “Труд news ”, само че това не е всичко.
Проф. Миглена Темелкова
“Очакваме след сформирането на новото Народно заседание, то да стартира предпочитано работа по промените на закони, свързани с визията, която желае България да има във връзка с висшето си обучение. Едно от настояванията ни е преобразяване на България в привлекателна просветителна дестинация и страна, изнасяща висше обучение. Промяна в модела за финансиране, е друга политика, за която настояваме ”, уточни проф. Темелкова.
По думите є страната не съблюдава Закона за висшето обучение (ЗВО) от години и в друга част - 10% от бюджетите на висшите учебни заведения би трябвало да бъдат за научноизследователска активност, а те получават под 2%. От 80,7 млн. лева за просвета са отпуснати едвам 14,8 млн. лева, като в сметките не са включени Българска академия на науките и военните университети. На този декор университетите “на мускули ” съумяват в пъти да усилват научните си изявления в интернационалните бази данни, както и цитируемостта, което се регистрира от Рейтинговата система.
Днес в МОН следва диалог за разпределението на последните близо 41 млн. лева, които Министерски съвет отпусна. 26 от тях са за повишение на заплатите на администрацията, добавени са 7,5 млн. за стипендии и още за равна стъпка за увеличение на възнагражденията университетския състав, само че те няма да доближат това, което е записано във ЗВО. Те ще станат 2100 лева на помощник, а съгласно закона би трябвало да са над 2500 лева
Това състояние изправя университетите пред опцията работещите в тях да заведат искове против ректорите, в случай че не заплащат възнагражденията, които ЗВО е определил, споделят от своя страна синдикатите.
Техният митинг, който е обособен от този на ректорите, е отсрочен до края на юни, а не анулиран, уточни пред “Труд news ” доцент Полина Милушева, представител на КНСБ в Бургаския университет “Проф. доктор Асен Златаров ”.
Хабилитираните преподаватели за образователната 2023/2024 година са 8816
Произведени са професори на кг
През годините, след премахването на ВАК (Висшата атестационна комисия) ВУЗ-овете създадоха професори на кг, разясниха преподаватели от Софийския университет. Пред “Труд news ” те споделиха, че поради това свръхпроизводство на “големи доктори ” сега няма по какъв начин да се усилят заплатите до размера, гласуван от депутатите с последните промени в Закона за висшето обучение. Цитирани бяха данни на Национален статистически институт, съгласно които професорите за образователната 2023/2024 година в България са 3139, а доцентите 5677.
Експерти в региона на висшето обучение разясниха, че огромна част от тези професори и доценти работя в по два-три ВУЗ-а, а някои и в по четири. В момента обаче тече акредитация на всички висши образователни заведения, която се чака да завърши през октомври. В разпоредбите на тази акредитация е посочено, че всеки професор или доцент има право да взе участие в акредитацията единствено на един университет. Това значи, че самите висши учебни заведения няма да имат интерес да задържат преподаватели, които не им вършат норматива за научен състав и ще се наложи да прекратят договорите си с тях, разясниха специалисти в региона на висшето обучение. Според тях това е още една причина за неодобрение измежду ректорите и преподавателите с научни трофеи. Не било изключено тази акредитация да бъде анулирана, или да се трансформират разпоредбите ѝ.
Професори и доценти разясниха, че сега учители получават по-високи заплати от тях. В Алма матер главната заплата на професор е 2100 лева, на доцент 2010 лева, на основен помощник 1900 лева и на помощник 1800 лева С парите, които служебното държавно управление отпусна ще се покачат заплатите на администрацията и на асистентите, като последните може след 5 години, или още по-скоро да изоставен, разясниха професори, чиито заплати остават непроменени.
Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС, пред “Труд news ”: Липсата на разговор докара до това напрежение
- Какво следва оттук насетне, професор Димитров?
- Искаме да покажем единение и да демонстрираме, че по този начин повече не може да продължава, тъй като няколко години висшето обучение не беше финансирано задоволително. Не ни се обръщаше внимание и бяхме принудени да предприемем сходни крайни ограничения, дружно със синдикатите, които за 20 май бяха насрочили митинги. Ние съвсем всеки ден споделяме в Съвета на ректорите. Но тъй като обстановката е много динамична, към този момент околните 1-2 дни няма планувани такива дейности. Искаме въпреки всичко да отдадем заслуженото на държавното управление, което обезпечи тези средства, които бяха гласувани в бюджета по принцип. В понеделник ние получихме нашата част от тези 39 млн. лева, които са нарастването на преподавателите, само че чакаме в околните дни обезщетения и нарастването на парите за чиновниците.
- Колко недофинансирана е научноизследователската активност?
- В закона е записано, че университетите би трябвало да получават 10% за научноизследователска активност или присъщата им активност - някои са художествени и прочие, 10% от дотацията, която им се обезпечава, само че ние от 10 години несъмнено получаваме 1%. Това е записано в закона, не го желаят университетите. Същото е ситуацията и с възнагражденията - тъй че университети желаят да се извърши закона. Въпрос на отношение, въпрос на политика, неналичието на разговор в последните години и това докара до напрежението.
- Какво се случва с парите за второто нарастване на заплатите, записано в закона от 1 април?
- При диалозите предходната седмица, в разнообразни формати, множеството политически партии, водачи се ангажираха с това, че откакто се образува новият парламент, ще има смяна в Закона за бюджета.
Проф. доктор Николай Марин, ректор на Югозападния университет в Благоевград: Проблемите се оставят без решения
Протестът на висшите учебни заведения е стимулиран от съществуващите проблеми във висшето обучение, които не се вземат решение навреме, а се оставят без решения и се задълбочават. Обществото ни ясно следва да разбере, че висшето обучение се нуждае от целенасочена, поредна и дълготрайна политика, тъй като единствено с такива дейности бихме могли да решаваме дейно проблемите, съществуващи пред всички браншове. Висшето обучение е лицето на страната. С оглед на това е нужно образованието да се трансформира в сфера от предпочитано значение, във връзка с която има необятен народен консенсус. Не на последно място е въпросът с нуждата от увеличение на трудовите хонорари и на административния личен състав.
Проф. Христо Бонджолов, зам.-ректор по образователната активност на Великотърновския университет, пред “Труд news ”: При този безпорядък в системата няма по какъв начин да се работи
Веселина Ангелова,
Труд news, Велико Търново
Великотърновският университет “Св. св. Кирил и Методий ” поддържа митингите на хората в системата на висшето обучение на първо време и тъй като има нормативен безпорядък. Той се състои в няколко неща, от които най-важното е посланията, които изпращаме към студентите, кандидат-студентите, родителите им и това са ще има ли такси или няма да има такси, страната ще ги поема ли или няма да ги поема? Следващият месец към този момент записваме новоприетите студенти, а не се знае при какви условия. Този въпрос тежи на всички. Има признати промени в Закона за висшето обучение, които не се съблюдават. Ако това е посланието надолу по системата, че има закон, който не се съблюдава, то по-късно ще има и нормативни документи, които също няма да се съблюдават. В този безпорядък няма по какъв начин да се работи. И не заплатите са най-важното нещо в тази ситуация, а яснотата. Ако е промяна в образованието, дано да бъде разисквана деликатно, да бъдат подхванати ограничения и да е ясно в идната година какво вършим. Заставаме и зад настояването за нарастване заплатите на чиновниците, и на преподавателите, само че не по метода, по който това се прави. Защото с концепцията да подкрепим младите, се поддържат асистентите, които са хора на краткотраен контракт и до 5 години могат да изоставен, в случай че не са посочили, че могат да са асистенти. А за останалите, които са с 20-30-40 години трудов стаж, не се мисли. Има много аномалии, които основават тези спорове вътре в системата и пречат да работи.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ