Протест пред сградата на Европейската комисия в София срещу ГМО
Протест срещу новите геномни техники в земеделието под надпис " НЕ на новите ГМО 2025 " се организира през днешния ден пред Представителството на Европейската комисия в София. Инициатор на митинга е Сдружение " Агролинк ". Причината за него е идното решаващо гласоподаване в Съвета на министрите и в Комисията по земеделие на Европейския парламент по предлагането на Европейската комисия (ЕК) за дерегулиране на ГМО растения, създадени с " нови геномни техники " (НГТ), като да вземем за пример редактиране на гени.
От " Агролинк " показват, че 90 % от българите на желаят остарели и нови ГМО, европейците желаят право на избор в храната и семената, а без правила за етикетитиране и следене това е равно на дерегулиране на новите ГМО, което значи, че производители и консуматори няма да имат право на избор.
Според " Агролинк " законодателното предложение за унищожаване на регулациите за новото потомство генетично модифицирани растения - нови ГМО или по този начин наречените " нови геномни техники " (НГТ), отстранява условията за етикетиране и инспекциите за сигурност.
Пред Българска телеграфна агенция по-рано през днешния ден ръководителят на сдружението доктор инж. Светла Николова разяснява, че никой няма да знае какъв самун яде, в случай че се одобри препоръчаният правилник от Европейска комисия.
" Няма да има следене, няма да има етикиране и никой няма да знае семената, модифицираните артикули и крайният артикул дали са вследствие на новите техники ", сподели тя.
Николова напомни, че при предходното разискване на регламента в Европейския парламент през 2023 година е имало несъгласия най-много свързани с следенето и етикирането, което е заложено в актуалното европейско законодателство. По думите ѝ, в случай че новият правилник бъде признат, хората няма да знаят дали семената за крайните артикули са получени вследствие на новите техники. Според нея това ще докара до обстановка, в която нито производители, нито потребителите ще знаят какви са житните зърна, нито създадено от тях брашно и по-късно крайните артикули.
От българския Център за оценка на риска по хранителната верига, показаха мнение, че тези нови техники не са оценени и не е направена оценка на риска и се оферират законово, преди да бъдат научно и на практика потвърдени като безвредни както за хората, по този начин и за природата, само че това не се взе поради от Европейска комисия, сподели Николова.
Българска телеграфна агенция напомня, че през юли 2023 година Европейска комисия предложи нов правилник по отношение на растенията, основани посредством някои нови геномни техники.
От " Агролинк " показват, че 90 % от българите на желаят остарели и нови ГМО, европейците желаят право на избор в храната и семената, а без правила за етикетитиране и следене това е равно на дерегулиране на новите ГМО, което значи, че производители и консуматори няма да имат право на избор.
Според " Агролинк " законодателното предложение за унищожаване на регулациите за новото потомство генетично модифицирани растения - нови ГМО или по този начин наречените " нови геномни техники " (НГТ), отстранява условията за етикетиране и инспекциите за сигурност.
Пред Българска телеграфна агенция по-рано през днешния ден ръководителят на сдружението доктор инж. Светла Николова разяснява, че никой няма да знае какъв самун яде, в случай че се одобри препоръчаният правилник от Европейска комисия.
" Няма да има следене, няма да има етикиране и никой няма да знае семената, модифицираните артикули и крайният артикул дали са вследствие на новите техники ", сподели тя.
Николова напомни, че при предходното разискване на регламента в Европейския парламент през 2023 година е имало несъгласия най-много свързани с следенето и етикирането, което е заложено в актуалното европейско законодателство. По думите ѝ, в случай че новият правилник бъде признат, хората няма да знаят дали семената за крайните артикули са получени вследствие на новите техники. Според нея това ще докара до обстановка, в която нито производители, нито потребителите ще знаят какви са житните зърна, нито създадено от тях брашно и по-късно крайните артикули.
От българския Център за оценка на риска по хранителната верига, показаха мнение, че тези нови техники не са оценени и не е направена оценка на риска и се оферират законово, преди да бъдат научно и на практика потвърдени като безвредни както за хората, по този начин и за природата, само че това не се взе поради от Европейска комисия, сподели Николова.
Българска телеграфна агенция напомня, че през юли 2023 година Европейска комисия предложи нов правилник по отношение на растенията, основани посредством някои нови геномни техники.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ