Индустрията за производство и преработка на насекоми добива огромна популярност в Европа
Протеиновата тактика на Европа цели диверсифицирането на протеиновите източници и производството им в Европейския съюз за понижаване на зависимостта от вноса на соя за скотски фуражи. Това сподели Йоанна Минчева – член на Асоциация на производителите и преработвателите на инсекти в България, в предаването " Човекът на фокус “ на Радио " Фокус “.
Животновъдният бранш в Европейския съюз се намира в сериозна взаимозависимост от вноса на растителен протеин от соя за скотски фуражи, изясни тя. Над 70% от соята, нужна за изхранване на животните в Европа, се внася. " Производството на соя в Латинска Америка най-вече се свързва с огромното обезлесяване на тропическите гори. Огромният размер импорт води до флуктуации на цените и неустановеност на пазара, което основава големи провокации пред животновъдния бранш в Европа “, изясни Минчева.
През последните две десетилетия промишлеността за произвеждане и преправка на инсекти добива голяма известност в Европа. Това се дължи на обстоятелството, че за индустриалното развъждане на инсекти е належащо в пъти по-малко количество вода и пространство, защото развъждането става на правилото на отвесните ферми, изясни тя.
" Интересното при насекомите е, че те се хранят с остатъчни артикули от други аграрни продукции, като да вземем за пример пивоварната каша от производството на бира, пшеничните трици от производството на брашно или пък кашата, която остава от производството на натурални плодови сокове. Всички тези остатъчни артикули от тези промишлености са храна за насекомите “, уточни експертът.
Протеинът се създава от самите инсекти. За 12-15 дни самите инсекти се трансформират в протеин, който по-късно се влага в скотски фуражи и в храни за домашни любимци. " Вграждането на протеин от инсекти в храната на животните води до редица здравни изгоди за самите животни. Насекомовият протеин се смята за премиум съставна част, защото той е хипоалергенен и въздейства добре на разнообразни чревни проблеми и алергии при домашните животни. Той се влага в храни от по-висок клас “, означи Йоанна Минчева.
Индустрията за произвеждане на протеинови артикули от инсекти е кръгова в своята същина. Тя оползотворява странични артикули от други промишлености, които другояче биха били изхвърлени, и извлича висока добавена стойност от тях. При произвеждането на инсекти не се генерира никакъв боклук. " Те са естествените майстори в това да правят биоконверсия – развой на преобразяване на една растителна суровина в нещо друго посредством живи организми или ензими. След като се биоконвертират другите странични артикули, с които насекомите се хранят, от тях самите се създават няколко продукта – протеиново брашно за скотски фуражи, органически тор от инсекти, който се употребява в органичното земеделие и в действителност е доста ефикасен почвен подобрител. По този метод производството на артикули от инсекти действително не генерира никакъв боклук, това е напълно кръгово произвеждане “, изясни Минчева.
До 2050 година се чака популацията в света да доближи над 10 милиарда души, което значи, че за изхранването му ще бъде нужен 50% повече протеин от скотски генезис, означи тя. Преимуществата на промишлеността за инсекти в това отношение са доста. " Тя допуска доста по-малка приложимост на вода спрямо обичайните скотски производства. Много по-малко пространство е належащо за развъждането на инсекти. Над 70% от обработваемата земя единствено в Европейския съюз се употребява за развъждане на растения, които се употребяват за храна за животни. В този смисъл развъждането на инсекти е доста по-малко ресурсоемко, в сравнение с развъждането на животни. По този метод се икономисват извънредно доста запаси, като това се отразява на природата и устойчивостта “, сподели още Йоанна Минчева.
Животновъдният бранш в Европейския съюз се намира в сериозна взаимозависимост от вноса на растителен протеин от соя за скотски фуражи, изясни тя. Над 70% от соята, нужна за изхранване на животните в Европа, се внася. " Производството на соя в Латинска Америка най-вече се свързва с огромното обезлесяване на тропическите гори. Огромният размер импорт води до флуктуации на цените и неустановеност на пазара, което основава големи провокации пред животновъдния бранш в Европа “, изясни Минчева.
През последните две десетилетия промишлеността за произвеждане и преправка на инсекти добива голяма известност в Европа. Това се дължи на обстоятелството, че за индустриалното развъждане на инсекти е належащо в пъти по-малко количество вода и пространство, защото развъждането става на правилото на отвесните ферми, изясни тя.
" Интересното при насекомите е, че те се хранят с остатъчни артикули от други аграрни продукции, като да вземем за пример пивоварната каша от производството на бира, пшеничните трици от производството на брашно или пък кашата, която остава от производството на натурални плодови сокове. Всички тези остатъчни артикули от тези промишлености са храна за насекомите “, уточни експертът.
Протеинът се създава от самите инсекти. За 12-15 дни самите инсекти се трансформират в протеин, който по-късно се влага в скотски фуражи и в храни за домашни любимци. " Вграждането на протеин от инсекти в храната на животните води до редица здравни изгоди за самите животни. Насекомовият протеин се смята за премиум съставна част, защото той е хипоалергенен и въздейства добре на разнообразни чревни проблеми и алергии при домашните животни. Той се влага в храни от по-висок клас “, означи Йоанна Минчева.
Индустрията за произвеждане на протеинови артикули от инсекти е кръгова в своята същина. Тя оползотворява странични артикули от други промишлености, които другояче биха били изхвърлени, и извлича висока добавена стойност от тях. При произвеждането на инсекти не се генерира никакъв боклук. " Те са естествените майстори в това да правят биоконверсия – развой на преобразяване на една растителна суровина в нещо друго посредством живи организми или ензими. След като се биоконвертират другите странични артикули, с които насекомите се хранят, от тях самите се създават няколко продукта – протеиново брашно за скотски фуражи, органически тор от инсекти, който се употребява в органичното земеделие и в действителност е доста ефикасен почвен подобрител. По този метод производството на артикули от инсекти действително не генерира никакъв боклук, това е напълно кръгово произвеждане “, изясни Минчева.
До 2050 година се чака популацията в света да доближи над 10 милиарда души, което значи, че за изхранването му ще бъде нужен 50% повече протеин от скотски генезис, означи тя. Преимуществата на промишлеността за инсекти в това отношение са доста. " Тя допуска доста по-малка приложимост на вода спрямо обичайните скотски производства. Много по-малко пространство е належащо за развъждането на инсекти. Над 70% от обработваемата земя единствено в Европейския съюз се употребява за развъждане на растения, които се употребяват за храна за животни. В този смисъл развъждането на инсекти е доста по-малко ресурсоемко, в сравнение с развъждането на животни. По този метод се икономисват извънредно доста запаси, като това се отразява на природата и устойчивостта “, сподели още Йоанна Минчева.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ