Майка изостави двете си ХИВ позитивни деца, a бащата проси, за да ги гледа
" Прося, тъй като съм болен от ХИВ-СПИН. Затова съм без работа. Също по този начин имам две дребни деца, които и те са заболели като мен. Сам се грижа за тях, крънкам, с цел да ги изхраня. Не съм наркоман или пияч. Затова ви апелирам за помощ ".
Вероятно десетки пловдивани и асеновградани са виждали този надпис върху парче картон, до момента в който чакат на следващия светофар в задръстването. Може би мнозина са съжалявали посърналия мъж до автомобила си и са му давали по някой лев. Едва ли обаче някой е схванал какъв брой трагична в действителност е ориста му. Ето я и нея, разказана от пловдивския уебсайт Trafficnews.bg.
Допреди няколко години Радослав Даракчиев работел в София като готвач пицар. Имал естествен живот, плащал си квартирата и сметките. Срещнал красива жена и се влюбил. Преди три години му се родила дъщеричка, а предходната година се сдобил и със наследник. По подигравка на ориста обаче с появяването на момченцето животът му се преобърнал. В деня, в който отишъл да види бебето в родилния дом, на коридора го срещнал доктор и го попитал къде е майката. Оказало се, че е изчезнала. Малко по-късно му съобщили, че новороденото е притежател на ХИВ и го посъветвали той и момиченцето също да си създадат проучвания. Оказало се, че партньорката му е заразила и него, и децата.
" Въпросната жена просто избяга. Без да каже нищо. Не се е обаждала, не се е интересувала от децата. И аз не съм я търсил, нямам и предпочитание. Защото не става дума единствено за невярност. Тя просто ми унищожи живота. Как се прости такова нещо ", пита се 33-годишният мъж.
Няколко пъти го гонили от работа, откакто се разбирало за заболяването. Живеел по улиците. Накрая другар му намерил работа в родния Асеновград и Радослав решил да се върне. И там обаче работата не потръгнала и единственото решение се оказала просията. Сега до момента в който е по светофарите с табела в ръка, за децата се грижат майка му или сестра му. И те обаче си имат фамилии, тъй че се пробва да се оправя самичък.
" Има положителни хора, които са ми помагали, и то освен финансово. Някои са ми намирали работа, само че просото не се е получило. Но не се обезверявам, виждам напред. Все отново има защо да пребивавам - децата. Има доста въпроси, на които не мога да намеря отговор. Много мъчно се оправям самичък. Това е единственият метод, по който мога да набирам някакви средства, с цел да ги прехранвам. Не извършвам кражба и не неистина, само че е срамно човек на 33 години да стои да проси по светофарите, вместо да работи ", въздиша Радослав.
В някои дни на улицата изкарва по 20 лв., в други - по 2. Казва, че е доста релативно, зависи в какво въодушевление са хората. Има такива, които дават. Има и други, които не имат вяра. Асеновградчанинът не се сърди на хората, които го подминават. Разбира, че дълго време са били лъгани от всевъзможни измамници и към този момент не знаят на кого могат да се доверят.
Вероятно десетки пловдивани и асеновградани са виждали този надпис върху парче картон, до момента в който чакат на следващия светофар в задръстването. Може би мнозина са съжалявали посърналия мъж до автомобила си и са му давали по някой лев. Едва ли обаче някой е схванал какъв брой трагична в действителност е ориста му. Ето я и нея, разказана от пловдивския уебсайт Trafficnews.bg.
Допреди няколко години Радослав Даракчиев работел в София като готвач пицар. Имал естествен живот, плащал си квартирата и сметките. Срещнал красива жена и се влюбил. Преди три години му се родила дъщеричка, а предходната година се сдобил и със наследник. По подигравка на ориста обаче с появяването на момченцето животът му се преобърнал. В деня, в който отишъл да види бебето в родилния дом, на коридора го срещнал доктор и го попитал къде е майката. Оказало се, че е изчезнала. Малко по-късно му съобщили, че новороденото е притежател на ХИВ и го посъветвали той и момиченцето също да си създадат проучвания. Оказало се, че партньорката му е заразила и него, и децата.
" Въпросната жена просто избяга. Без да каже нищо. Не се е обаждала, не се е интересувала от децата. И аз не съм я търсил, нямам и предпочитание. Защото не става дума единствено за невярност. Тя просто ми унищожи живота. Как се прости такова нещо ", пита се 33-годишният мъж.
Няколко пъти го гонили от работа, откакто се разбирало за заболяването. Живеел по улиците. Накрая другар му намерил работа в родния Асеновград и Радослав решил да се върне. И там обаче работата не потръгнала и единственото решение се оказала просията. Сега до момента в който е по светофарите с табела в ръка, за децата се грижат майка му или сестра му. И те обаче си имат фамилии, тъй че се пробва да се оправя самичък.
" Има положителни хора, които са ми помагали, и то освен финансово. Някои са ми намирали работа, само че просото не се е получило. Но не се обезверявам, виждам напред. Все отново има защо да пребивавам - децата. Има доста въпроси, на които не мога да намеря отговор. Много мъчно се оправям самичък. Това е единственият метод, по който мога да набирам някакви средства, с цел да ги прехранвам. Не извършвам кражба и не неистина, само че е срамно човек на 33 години да стои да проси по светофарите, вместо да работи ", въздиша Радослав.
В някои дни на улицата изкарва по 20 лв., в други - по 2. Казва, че е доста релативно, зависи в какво въодушевление са хората. Има такива, които дават. Има и други, които не имат вяра. Асеновградчанинът не се сърди на хората, които го подминават. Разбира, че дълго време са били лъгани от всевъзможни измамници и към този момент не знаят на кого могат да се доверят.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ