Ян Шенкман: Бяхме отгледани, за да бъдем убити! frognews.bg
Просто би трябвало да мине време. Десет години, двайсет... За да се излекува раната. Или споделят: не, тази рана в никакъв случай няма да заздравее.
Мисля, че няма да мине и месец. И няма потребност да чакаме до края на войната. Ако сега бъде написан нов „ Фауст “ на съветски, той незабавно ще бъде прочетен от украинците и целия свят. Никаква русофобия няма да попречи. Още повече, в случай че в Мосфилм съумеят за снимат нов „ Кръстникът “.
Войната може би продължава и поради това, че съветската просвета в този момент не е в положение да сътвори велики творби, забавни за целия свят. Тя не е в това положение, само че и в въодушевление. Русия е освен в икономическа и политическа рецесия, тя е в дълбока морална и етична рецесия. За тридесет постсъветски години страната съумя да не сътвори действително никакви значими полезности. Тя няма какво да предложи на света, с изключение на иранските дронове.
Ужасът на 24 февруари е освен във обстоятелството, че те (властниците в Кремъл) започнаха да убиват в промишлен мащаб. Всички тези трийсетина години се оказа, че са минали на вятъра. За моето потомство това е целият умишлен живот. Живот без подарък, живот пренебрегнат в кофата за отпадък.
Често споделяме, че Русия живее с главата надолу. Най-важна за нея е успеха от 1945 година И като цяло руското минало, от което руските идеали бяха изкормени, останаха единствено знаци и имперска неучтивост. Просто заради неналичието на обикновено настояще. Русия не живее за през днешния ден, а за предишното, накриво от светлината на от дълго време угаснала звезда. И не може да прави проекти за бъдещето. Това се отразява пагубно на стопанската система, политиката и публичното схващане. Но също и на културата!
Помня добре по какъв начин се разви нашата просвета след 1991 година Първите 10 години бяха прекарани в мъчително схващане на руското минало, което в последна сметка по този начин и не се разбра. И патриоти, и либерали бяха крепко смазани от предишното. И тогава стартира времето на постмодернизма, пробване на непознати маски. Сребърният век, шейсетте години, Че Гевара... Всичко това се тества. И някак си последователно се стигна до маските на фашисткия мъдрец Илин и антисемита и брежневския клюкар Александър Чаковски, създателят на романа „ Блокада “, върху който е сниман най-скучният, скучен филм. Напълно мъртъв. Наскоро видях неговия колосален тритомник в Хайфа, Израел. За Бога, наподобява по-солиден от Достоевски и Толстой, взети дружно. Маски на Сталин, маски на Берия, маски на сталинския наемен палач Павел Судоплатов - в случай че четете патриотични телеграм канали, неизбежно ще се натъкнете на това фамилно име. Говори се за Судоплатов с оптимален почит и почитание. За него към този момент са написани десетки книги и са снимани няколко кино лентата. Той е първокачествен палач! Днешните убийци са второкласни убийци. Убиват като че ли не от свое име, а от името на своите прародители, криейки се зад подправено име. Нищо свое - никакви убеждения, нито даже ненавист. Просто убиваш.
Русия от последните години е зейнала празнина, покрита с непознато облекло, което не й подхожда. Културата е построена по същия метод - като играта на тъпаци в ролята на герои. И дано бъда като Пинк Флойд, аз ще бъда Роджър Уотърс. Но Вася е съвременен Набоков! И Петя като цяло е Гумильов! И по този начин нататък. Но това е образована аудитория, а за необразованите бяха задоволителни извънредно остарялите филми за Великата отечествена война и още по-ужасни постсъветски сериали, изцяло подправени. От тях се вадят модели за подражателство. Масовият отвод да бъдем себе си е това, което ни се случи.
Но имаше и една тъкмо противоположна линия в нашата просвета, която доста обичам, от която бях удивен дълги години, само че в този момент би трябвало да призная, че и тя е в задънена улица. Тя също ни докара до улицата на войната. Извинение за персоналния живот, отклоняване от макро равнище към микро равнище, което мнозина са създали на драго сърце. Убедени сме, че огромните хрумвания раждат огромна кръв. Това значи, че нямате потребност от по-големи хрумвания от това да вършиме секс и да си купите апартамент в Москва, с цел да вършиме секс в него. Нека бъдем дребни, незначителни, да си затваряме очите за злото на света и тогава нищо ужасно няма да ни се случи.
Животът се е трансформирал в тресавище, а в блатата, както споделя Конан Дойл, дреме най-голямото зло. Спомням си описа " Един ден без номер " на известния (и добър съгласно мен) публицист Роман Сенчин. Той майсторски разказва нормалния ден на недодялан човек; стана, изпикава се, споделя няколко безсмислени думи, пие бира, пикае отново и по този начин денят завършва. Четеш това и си мислиш: Е, по какъв начин да няма война? Мъртви хора - умряха преди да бъдат убити във войната. Тези хора към този момент не са нужни за нищо друго с изключение на за война и самоизтребление. Което в последна сметка се случи с тях.
Апологията за незначителността беше забележима на всички равнища: от телевизионни излъчвания като „ Хайде да се оженим “ до сериали и книги с меки корици, оповестени в милиони копия. Тези артикули извикаха на целия свят: „ Да, ние сме лайна, ние сме нищожества и сме доста удовлетворени от това! “ Разбирам, че това звучи грубо и аморално, само че когато в този момент трепваме при думата „ месо “ във военните отчети и разбори, време е да се замислим: не бяхме ли месо множеството от нас още преди началото на военните дейности? Хора, които живеят без смисъл и цел, опасяват се да поемат отговорност, които не познават нито огромна обич, нито огромни хрумвания... Само пари, фантазии назаем от реклами, мизерни жилища и работа без отмора. Няма потребност да живееш, не е тъпо „ нито ти, нито аз, нито той “, както пееше Шнур, безсъвестен човек, който разбираше всичко за нашето време. Сякаш сме отгледани, с цел да бъдем убити. И известната просвета има пръст в това.
Можеше ли да няма война? Светът като цяло не е основал филантропични полезности през последните тридесет години, които да са сравними с това, което нормално се назовава класика. Една дълга поредност от творби, които се приписват на канона в музиката, в литературата, във образните изкуства, с извънредно редки изключения, прекъсва някъде сред 1989 и 1995 година Детството на днешните бойци мина без велики творби, съзвучни с нашето време, без мостри на хуманизъм в мащаба на цялото човечество. Това не значи, несъмнено, че всичко е неприятно, че въобще не е имало нищо положително. Имаше, и то значително, само че езикът не се обръща да съпостави Мураками и Бегбедер с Камю и Бьол. Били Айлиш с Бийтълс, Марина Абрамович с Марк Шагал. По стойност на изказването, по степента на въздействие върху хората.
Ето за какво войната, която стартира на 24 февруари, е международна война.
Ян Шенкман,
съветски стихотворец, публицист, книжовен и музикален критик
Текстът е оповестен в " Новая газета. Европа "
Мисля, че няма да мине и месец. И няма потребност да чакаме до края на войната. Ако сега бъде написан нов „ Фауст “ на съветски, той незабавно ще бъде прочетен от украинците и целия свят. Никаква русофобия няма да попречи. Още повече, в случай че в Мосфилм съумеят за снимат нов „ Кръстникът “.
Войната може би продължава и поради това, че съветската просвета в този момент не е в положение да сътвори велики творби, забавни за целия свят. Тя не е в това положение, само че и в въодушевление. Русия е освен в икономическа и политическа рецесия, тя е в дълбока морална и етична рецесия. За тридесет постсъветски години страната съумя да не сътвори действително никакви значими полезности. Тя няма какво да предложи на света, с изключение на иранските дронове.
Ужасът на 24 февруари е освен във обстоятелството, че те (властниците в Кремъл) започнаха да убиват в промишлен мащаб. Всички тези трийсетина години се оказа, че са минали на вятъра. За моето потомство това е целият умишлен живот. Живот без подарък, живот пренебрегнат в кофата за отпадък.
Често споделяме, че Русия живее с главата надолу. Най-важна за нея е успеха от 1945 година И като цяло руското минало, от което руските идеали бяха изкормени, останаха единствено знаци и имперска неучтивост. Просто заради неналичието на обикновено настояще. Русия не живее за през днешния ден, а за предишното, накриво от светлината на от дълго време угаснала звезда. И не може да прави проекти за бъдещето. Това се отразява пагубно на стопанската система, политиката и публичното схващане. Но също и на културата!
Помня добре по какъв начин се разви нашата просвета след 1991 година Първите 10 години бяха прекарани в мъчително схващане на руското минало, което в последна сметка по този начин и не се разбра. И патриоти, и либерали бяха крепко смазани от предишното. И тогава стартира времето на постмодернизма, пробване на непознати маски. Сребърният век, шейсетте години, Че Гевара... Всичко това се тества. И някак си последователно се стигна до маските на фашисткия мъдрец Илин и антисемита и брежневския клюкар Александър Чаковски, създателят на романа „ Блокада “, върху който е сниман най-скучният, скучен филм. Напълно мъртъв. Наскоро видях неговия колосален тритомник в Хайфа, Израел. За Бога, наподобява по-солиден от Достоевски и Толстой, взети дружно. Маски на Сталин, маски на Берия, маски на сталинския наемен палач Павел Судоплатов - в случай че четете патриотични телеграм канали, неизбежно ще се натъкнете на това фамилно име. Говори се за Судоплатов с оптимален почит и почитание. За него към този момент са написани десетки книги и са снимани няколко кино лентата. Той е първокачествен палач! Днешните убийци са второкласни убийци. Убиват като че ли не от свое име, а от името на своите прародители, криейки се зад подправено име. Нищо свое - никакви убеждения, нито даже ненавист. Просто убиваш.
Русия от последните години е зейнала празнина, покрита с непознато облекло, което не й подхожда. Културата е построена по същия метод - като играта на тъпаци в ролята на герои. И дано бъда като Пинк Флойд, аз ще бъда Роджър Уотърс. Но Вася е съвременен Набоков! И Петя като цяло е Гумильов! И по този начин нататък. Но това е образована аудитория, а за необразованите бяха задоволителни извънредно остарялите филми за Великата отечествена война и още по-ужасни постсъветски сериали, изцяло подправени. От тях се вадят модели за подражателство. Масовият отвод да бъдем себе си е това, което ни се случи.
Но имаше и една тъкмо противоположна линия в нашата просвета, която доста обичам, от която бях удивен дълги години, само че в този момент би трябвало да призная, че и тя е в задънена улица. Тя също ни докара до улицата на войната. Извинение за персоналния живот, отклоняване от макро равнище към микро равнище, което мнозина са създали на драго сърце. Убедени сме, че огромните хрумвания раждат огромна кръв. Това значи, че нямате потребност от по-големи хрумвания от това да вършиме секс и да си купите апартамент в Москва, с цел да вършиме секс в него. Нека бъдем дребни, незначителни, да си затваряме очите за злото на света и тогава нищо ужасно няма да ни се случи.
Животът се е трансформирал в тресавище, а в блатата, както споделя Конан Дойл, дреме най-голямото зло. Спомням си описа " Един ден без номер " на известния (и добър съгласно мен) публицист Роман Сенчин. Той майсторски разказва нормалния ден на недодялан човек; стана, изпикава се, споделя няколко безсмислени думи, пие бира, пикае отново и по този начин денят завършва. Четеш това и си мислиш: Е, по какъв начин да няма война? Мъртви хора - умряха преди да бъдат убити във войната. Тези хора към този момент не са нужни за нищо друго с изключение на за война и самоизтребление. Което в последна сметка се случи с тях.
Апологията за незначителността беше забележима на всички равнища: от телевизионни излъчвания като „ Хайде да се оженим “ до сериали и книги с меки корици, оповестени в милиони копия. Тези артикули извикаха на целия свят: „ Да, ние сме лайна, ние сме нищожества и сме доста удовлетворени от това! “ Разбирам, че това звучи грубо и аморално, само че когато в този момент трепваме при думата „ месо “ във военните отчети и разбори, време е да се замислим: не бяхме ли месо множеството от нас още преди началото на военните дейности? Хора, които живеят без смисъл и цел, опасяват се да поемат отговорност, които не познават нито огромна обич, нито огромни хрумвания... Само пари, фантазии назаем от реклами, мизерни жилища и работа без отмора. Няма потребност да живееш, не е тъпо „ нито ти, нито аз, нито той “, както пееше Шнур, безсъвестен човек, който разбираше всичко за нашето време. Сякаш сме отгледани, с цел да бъдем убити. И известната просвета има пръст в това.
Можеше ли да няма война? Светът като цяло не е основал филантропични полезности през последните тридесет години, които да са сравними с това, което нормално се назовава класика. Една дълга поредност от творби, които се приписват на канона в музиката, в литературата, във образните изкуства, с извънредно редки изключения, прекъсва някъде сред 1989 и 1995 година Детството на днешните бойци мина без велики творби, съзвучни с нашето време, без мостри на хуманизъм в мащаба на цялото човечество. Това не значи, несъмнено, че всичко е неприятно, че въобще не е имало нищо положително. Имаше, и то значително, само че езикът не се обръща да съпостави Мураками и Бегбедер с Камю и Бьол. Били Айлиш с Бийтълс, Марина Абрамович с Марк Шагал. По стойност на изказването, по степента на въздействие върху хората.
Ето за какво войната, която стартира на 24 февруари, е международна война.
Ян Шенкман,
съветски стихотворец, публицист, книжовен и музикален критик
Текстът е оповестен в " Новая газета. Европа "
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ