Музеят, в който може да се види целият секс на света
Просто няма обществено и културно табу, което холандците да не са обърнали като палачинка в тиган. Разбира се, за народ като нашия, който е на противоположната страна на полюса и по-често чува “Забранено ”, “Не пипай! ” и “Как не те е позор! ”, максимален интерес би представлявал не фактът, че средностатистическият холандец е висок 185 см, а че във връзка с секса този същият е отишъл толкоз надалеч, че различен средностатистически европеец надали скоро ще го стигне.
Жителите на Ниската земя приказват за секс (и го вършат!) със същата освободеност и липса на угризения, с които биха си намазали препечена филийка с масло. Възпитанието в страната е извънредно демократично. Освен че са обсипани с грижи и са им дадени доста права, децата получават първия си урок по полово обучение още на четиригодишна възраст и той напълно не включва тинтири-минтири истории за птичките и пчеличките. Проституцията в страната е легализирана със закон от 2000 година, а на проституирането се гледа като на всяка една друга естествена работа. Затова и от 2011 година секс тружениците са задължени да заплащат налог върху годишните си доходи. Това, несъмнено, си има своите преимущества: когато в края на кариерата си теглят чертата, се оказва, че им се поставят пенсии за прослужено време и даже за инвалидност…
Но да оставим настрани обществения фактор и да се съсредоточим върху другите аспекти на секса. Да си представим, че сте пристигнали в Амстердам като екскурзиант. Надникнали сте към този момент зад клатушкащия се долап за книги, който води към тавана-скривалище на Ане Франк и сте си купили афиш с репродукция на “Селяни ядат картофи ” от гифт шоп в музея на Ван Гог. Оставили сте си Квартала с алените фенери за “десерт ”. Вече сте там и любопитно разглеждате витрините на бордеите.
Разположен на пъпа на Амстердам, “ ” (Храмът на Венера) е първият и надлежно най-старият музей на секса в света. Вярно, за разлика от Квартала на фенерите, където зяпането на другарски настроените разголени секс работнички е гратис, тук зяпането си има цена (4€), само че си заслужава човек да жертва един дюнер, с цел да види, да вземем за пример, какви забележителни уреди и механизми за угаждане на половия нагон е имало през Средните епохи.
Храмът на Венера отваря порти през 1985 година и изначало разполага със напълно скромна експозиция от еротични предмети от 19-и век. За огромна изненада на уредниците обаче, тя провокира голям интерес и по тази причина те се нагърбват със задачата да обогатят сбирката. Понастоящем музеят разполага с внушителна сбирка от рисунки, записи, фотографии, картини и всевъзможни чудати артефакти, посредством които посетителите наблюдават еволюцията на човешката половост през вековете.
Експозициите са ситуирани на три етажа, и в случай че имате болки в ставите или се придвижвате мъчно, стълбите може да ви дойдат малко допълнително. През цялото време, до момента в който обикаляте, ще сте преследвани от пъшкащи звуци и стенания, които работят леко дезориентиращо и разсейващо. Някои от експозициите са интерактивни и могат да ви докарат до положение, в което нормално се озовавате при по-интимни условия.
Ако пък сте в града с половинката си, музеят предлага богат набор от осведомителни материали за всевъзможни ексцентрични еротични практики, които при предпочитание бихте могли да изпробвате идващия път в спалнята.
На приземния етаж се намират Галерията на, Залата на и Улица “Фани Хил ”. Съжалявам, в случай че скапвам изненадата, само че навръх тази “улица ” посетителите ги чака непредвидена среща с една от най-любимите атракции на музея. Откъм една ниша в стената изскача ексхибиционист на междинна възраст и с отракан жест разтваря шлифера си, с цел да разкрие анатомичните си прелести под него.
На първия етаж пък се обитава галерията, отдадена на живота и “творчеството ”в спалнята на – може би първият в света мъжки секс знак. Тук са още Залата на славата на Катарина, Галерията на Венера и залите на Оскар Уайлд и известната блудница.
На най-високо в музея се намира залата “Варгас ”, както и нова секция, който към момента не беше отворена за гости последният път, когато бях в музея. Но вие може да сте късметлии и да получите достъп до новата експозиция.
