Газова криза в Германия би възбудила нервност из целия континент
" Просто не знаем. Всичко е допустимо. " Това беше късият отговор на немския министър на стопанската система Роберт Хабек на въпроса, който сега вълнува държавното управление, промишлеността и обществеността на неговата страна: когато 10-дневната планувана профилактика на газопровода „ Северен поток 1 “ завърши на 21 юли, ще възобнови ли съветският държавен експортьор Газпром доставките? Или Владимир Путин ще направи „ газектомия “ на Германия , написа за Financial Times Констанце Щелценмюлер, почетен член на управлението на Brookings Institution.
Графика в последния отчет за положението на доставките на Федералната мрежова организация демонстрира какъв брой газ постъпва сега в три свързващи точки за съветския газ на източната граница на Германия : николко. " Ситуацията ", споделя организацията, " е напрегната и не може да се изключи нейното утежняване ".
Това е малко подценяване. „ Северен поток 1 “ обезпечава 58% от годишните потребности на Германия от газ. Референтната европейска цена на газа към този момент се увеличи с повече от 130 % от началото на съветската инвазия в Украйна на 24 февруари до над 170 евро за мегаватчас. В края на юни, откакто Русия понижи доставките с 60 %, Берлин задейства втория стадий от своя народен газов проект за изключителни обстановки - една крачка до газовите ограничавания.
Германия получава газ също от Норвегия, Холандия и Белгия. Но Русия можеше да пренасочи своя газ по различни направления като Ямал или украинския директен водопровод, само че не го направи. Така Германия изостава в запълването на газовите си складове, с цел да си обезпечи ресурси за зимата.
В началото на юли траялият три десетилетия търговски остатък на Германия се трансформира в недостиг, воден от покачването на цените на газа; благосъстоянието на страната се основава най-вече от енергоемки промишлености, чиито разноски за импорт скочиха. Инфлацията е рекордно висока, задава се криза и еврото е в паритет с $ за първи път от 2002 година Евтината съветска сила беше основен източник за световното конкурентно преимущество на страната. Сега Русия кара Европа и Германия да заплащат цената за войната на Путин.
Възможностите на Германия са малко, несъвършени и неприятни. Хабек връща мръсните въглищни централи и споделя на хората да вземат по-кратки душове. Той рационализира доставките и разхлабва екологичните ограничавания, с цел да построи стационарни терминали за полутечен природен газ (LNG); в това време наема плаващи терминали. И ухажва властнически водачи от Персийския залив в търсене на различни LNG доставки. Това са мъчителни отстъпки за един зелен политик. Но Хабек бърза и има мощен прагматичен уклон.
Ситуацията се утежнява. Германското изключително законодателство в региона на енергетиката дава преимущество на семействата пред промишлеността, само че някои компании споделят, че ограничението на газа или прекъсването му може да ги принуди да затворят активността си за непрекъснато. Правителството преди малко одобри закон, който му разрешава да избавя компании, наранени от енергийния шок; вносителят на газ Uniper вече даде поръчка. Потребителските цени на газа може да се утроят.
Тази мрачна вероятност кара либералите (които са в правителството) и опозиционните консерватори да подлагат на критика шумно решението на Берлин да затвори последните три атомни електроцентрали в Германия до края на годината.
По подигравка на ориста точно консервативно-либералната коалиция на Ангела Меркел реши през 2011 година да спре последователно нуклеарната сила след повредата във Фукушима. Оттогава Германия престана да влага в цивилни нуклеарни технологии и опит. Трите централи са в края на безвредния си витален цикъл. Те биха покрили единствено 6 % от потребностите на страната от електроенергия; а и индустрията се нуждае от софтуерна топлота, а не от електричество. Накратко: цената и рискът от удължаването на живота им надвишават изгодата.
Като се има поради каква част от казуса е самопричинена, злорадството в други елементи на Европа беше предвидимо. Да бъдеш взаимен с Германия , откакто си я видял да пренебрегва рецензиите и настойчиво да преследва своя народен стопански интерес в продължение на години, може да бъде прекомерно огромна стъпка за мнозина.
Но газовата рецесия в икономическия мотор на Европейски Съюз ще провокира раздразнителност в целия континент. Uniper може би е най-големият снабдител на газ в Германия ; главният му акционер е финландската държавна енергийна компания Fortum. А Русия прекъсна изцяло или отчасти доставките на газ за съвсем дузина страни от Европейски Съюз. Въпреки това няма европейско съглашение за шерване на газ, а единствено няколко на бърза ръка подписани двустранни съглашения за „ взаимност “. Страните, които получават огромни количества неруски газ - Франция, Холандия, Испания, Белгия – обаче не се причислиха.
Това, което е належащо в този момент, е тактика за енергийна сигурност за целия Европейски Съюз. Путин употребява опасността за прекъсване на газа, с цел да пречупи публичната резистентност и политическата воля в Германия. Но той се цели в Европа.
Графика в последния отчет за положението на доставките на Федералната мрежова организация демонстрира какъв брой газ постъпва сега в три свързващи точки за съветския газ на източната граница на Германия : николко. " Ситуацията ", споделя организацията, " е напрегната и не може да се изключи нейното утежняване ".
Това е малко подценяване. „ Северен поток 1 “ обезпечава 58% от годишните потребности на Германия от газ. Референтната европейска цена на газа към този момент се увеличи с повече от 130 % от началото на съветската инвазия в Украйна на 24 февруари до над 170 евро за мегаватчас. В края на юни, откакто Русия понижи доставките с 60 %, Берлин задейства втория стадий от своя народен газов проект за изключителни обстановки - една крачка до газовите ограничавания.
Германия получава газ също от Норвегия, Холандия и Белгия. Но Русия можеше да пренасочи своя газ по различни направления като Ямал или украинския директен водопровод, само че не го направи. Така Германия изостава в запълването на газовите си складове, с цел да си обезпечи ресурси за зимата.
В началото на юли траялият три десетилетия търговски остатък на Германия се трансформира в недостиг, воден от покачването на цените на газа; благосъстоянието на страната се основава най-вече от енергоемки промишлености, чиито разноски за импорт скочиха. Инфлацията е рекордно висока, задава се криза и еврото е в паритет с $ за първи път от 2002 година Евтината съветска сила беше основен източник за световното конкурентно преимущество на страната. Сега Русия кара Европа и Германия да заплащат цената за войната на Путин.
Възможностите на Германия са малко, несъвършени и неприятни. Хабек връща мръсните въглищни централи и споделя на хората да вземат по-кратки душове. Той рационализира доставките и разхлабва екологичните ограничавания, с цел да построи стационарни терминали за полутечен природен газ (LNG); в това време наема плаващи терминали. И ухажва властнически водачи от Персийския залив в търсене на различни LNG доставки. Това са мъчителни отстъпки за един зелен политик. Но Хабек бърза и има мощен прагматичен уклон.
Ситуацията се утежнява. Германското изключително законодателство в региона на енергетиката дава преимущество на семействата пред промишлеността, само че някои компании споделят, че ограничението на газа или прекъсването му може да ги принуди да затворят активността си за непрекъснато. Правителството преди малко одобри закон, който му разрешава да избавя компании, наранени от енергийния шок; вносителят на газ Uniper вече даде поръчка. Потребителските цени на газа може да се утроят.
Тази мрачна вероятност кара либералите (които са в правителството) и опозиционните консерватори да подлагат на критика шумно решението на Берлин да затвори последните три атомни електроцентрали в Германия до края на годината.
По подигравка на ориста точно консервативно-либералната коалиция на Ангела Меркел реши през 2011 година да спре последователно нуклеарната сила след повредата във Фукушима. Оттогава Германия престана да влага в цивилни нуклеарни технологии и опит. Трите централи са в края на безвредния си витален цикъл. Те биха покрили единствено 6 % от потребностите на страната от електроенергия; а и индустрията се нуждае от софтуерна топлота, а не от електричество. Накратко: цената и рискът от удължаването на живота им надвишават изгодата.
Като се има поради каква част от казуса е самопричинена, злорадството в други елементи на Европа беше предвидимо. Да бъдеш взаимен с Германия , откакто си я видял да пренебрегва рецензиите и настойчиво да преследва своя народен стопански интерес в продължение на години, може да бъде прекомерно огромна стъпка за мнозина.
Но газовата рецесия в икономическия мотор на Европейски Съюз ще провокира раздразнителност в целия континент. Uniper може би е най-големият снабдител на газ в Германия ; главният му акционер е финландската държавна енергийна компания Fortum. А Русия прекъсна изцяло или отчасти доставките на газ за съвсем дузина страни от Европейски Съюз. Въпреки това няма европейско съглашение за шерване на газ, а единствено няколко на бърза ръка подписани двустранни съглашения за „ взаимност “. Страните, които получават огромни количества неруски газ - Франция, Холандия, Испания, Белгия – обаче не се причислиха.
Това, което е належащо в този момент, е тактика за енергийна сигурност за целия Европейски Съюз. Путин употребява опасността за прекъсване на газа, с цел да пречупи публичната резистентност и политическата воля в Германия. Но той се цели в Европа.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ